Управляващите се съгласиха да намалят наказателната лихва

Четирите партии в управлението изглежда са постигнали съгласие по предложението на „Демократична България“ за понижаване на законово регламентираната лихва за забава за граждани и бизнес. Това става ясно от внесения законопроект в Народното събрание, подписан от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, БСП и „Има такъв народ“.

Идеята бе анонсирана от Христо Иванов и неговите колеги още преди седмица като антиинфлационно предложение. Според внесения в НС законопроект се залагат именно цифрите, представени от т.нар. „градска десница“, т.е. таванът на законната лихва за забава за гражданите да стане основният лихвен процент плюс 4 пункта, а за бизнеса - основният лихвен процент плюс 8 пункта. В момента тя се равнява на основния лихвен процент плюс 10 пункта, което прави 10% при ОЛП, който е 0 в момента, както за граждани, така и за фирми.

Тази стойност обаче се описва като „неоправдана“ и „прекомерно завишена“ от депутатите, входирали законопроекта. Те посочват, че в останалите страни членки на Европейския съюз наказателната лихва за забавени плащания е по-ниска - между 4 и 8%, а в правото на Европейския съюз е възприет размер от 8%. Обикновено тя е и различна в зависимост дали е отправена към търговец или физическо лице.

В България обаче досега няма диференциран размер на законната лихва според вида на правния субект. Механизмът за изчисляване на лихвата за забава не е променян от 1994 г. насам, заради което тя не кореспондира вече с икономическата ситуация в страната.

Идеята е промяната да влезе в сила веднага след окончателното гласуване на проекта от депутатите и да има действие занапред, но без да засяга вече стари задължения за все още по-високия размер на наказателната лихва.

Обикновено такава лихва се начислява при просрочени плащания към топлофикации, Националната агенция за приходите (НАП), електроразпределителни дружества, доставчици, банки, финансови институции и други.

Иначе законопроекти за намаляване размера на лихвата не липсват през годините, a последният такъв бе отново от „Демократична България“, внесен преди точно година. Заради краткия живот на тогавашния 45-и парламент обаче проектът изобщо не бе разгледан от депутатите.