Урбекс туризъм: разходка в непознатото

На море, на планина, сред градските забележителности или при селското спокойствие. Всички тези възможности за почивка са възможни в България, a и вече са са добре познати. Дестинациите са описани подробно в лъскави брошури и интернет сайтове, а достъпът до тях е все по-лесен.

Има обаче един тип хора, за които изброените по-горе възможности не са достатъчни. Тяхното любопитство, нестандартно виждане за живота и желание да избягат от еднообразието, ги кара да търсят нещо ново, нещо непознато и не така лесно. Те виждат красотата там, където на пръв поглед липсва, намират интересното там, където за другите има просто разрушените и желаят да се докоснат до миналото по един необичаен начин.

Това са хората изкушени от пробиващия си път в България урбекс туризъм. Понятието идва от съкращението на английското urban exploration (Urbex), а по своята същност представлява алтернативен вид приключенски туризъм, който се препоръчва за хора без страх от непознатото. Този вид „градско проучване“ се свързва с интереса на туристите към индустриални и изоставени сгради и обекти.

Този тип алтернативен туризъм може да се определи и като пътуване, което дава възможност на хората да излязат от ежедневието в търсене на градския разпад и тъмните му измерения. Практикуващите не са просто пътешественици, а и изследователи. Често те тръгват по непознати маршрути и се впускат в неизвестното. В последствие разказват историите и спомените за изоставените места чрез снимки, от които могат да се почувстват изгнилите и захвърлени съоръжения, които обаче носят душа дори и след смъртта си. Част от идеята зад урбекс е да покаже, че грозотата не е универсално понятие, а красотата може да бъде намерена във всеки един аспект от живота.

В България този алтернативен вид туризъм навлиза отскоро, но изглежда интересът към него расте постоянно. Освен от България, много изследователи от чужбина също предпочитат да посетят страната ни, търсейки нещо „красиво“. А у нас определено има почва за подобна индустрия. Безброй изоставени и разпадащи се фабрики и складове от времето на социализма, стотици жп гари и множество сгради, символи на една отминала епоха, са на разположение на урбекс туристите. Цели призрачни градове и села могат да бъдат посетени, а историята им да бъде разказана в снимки, видео или текст.

Да покажат непопулярните обекти в страната са си поставили за цел Христо Узунов и Марина Янева с техния проект Urbex.bg. Двамата са зарязали офиса, стреса, напрежението и безсмисленото бързане по задачи, за да се отдадат на проекта си. „Ние вярваме, че туризмът не на всяка цена е свързан с тълпи, забележителности, сувенири, самолетни билети, all inclusive оферти и куфари, пълни с дрехи. И че най-интересните преживявания започват, когато се отклоним от познатите маршрути и поемем към неизвестното“, категорични са Марина и Христо.

Те имат желание да покажат на търсачите на силни усещания другата, различна, запустяла България, която също заслужава вниманието ни.

„Доста хора, най-вече фотографи, започнаха да търсят изоставени сгради, за да ги разглеждат. Най-силен е интересът на чужденците, които си организират едноседмични, и по-дълги пътувания, за да обикалят изоставени обекти у нас“, разказва Марина. По нейните думи един от задължителните обекти е изоставеният паметник на Бузлуджа. „Но не е само той целта им“, казва тя.

По думите на  Христо Узунов преди да забранят достъпа до вътрешността на Бузлуджа всеки ден е можело да се срещне поне една група чужденци, които изследват социалистическия монумент. „На нас лично тази година са ни писали хора от Литва, САЩ, Белгия и Германия, за да им препоръчаме места, които да посетят. Организират се и турове. Дори мисля, че вече има туристически фирми, предлагащи такива услуги в момента“, казва той.

Една от целите, които са си поставили двамата ентусиасти, е да картографират възможно най-голям брой обекти и да създадат своеобразен пътепоказател. Досега на картата им са отбелязани 30-ина обекта, но броят им расте постоянно.

Огромен интерес за урбекс туристите биха представлявали обекти като затвореното металургично предприятие "Кремиковци", което по своите мащаби представлява град в града. Желаещите да намерят нещо мрачно биха изпаднали във възторг от пустеещата, оставена на произвола на времето и природата, индустриална зона на град Перник – някогашен проспериращ център на стоманолеенето у нас.

Още по-интересно би им било, ако посетят Северозападна България - най-бедният регион в Европейския съюз. Някогашната гордост на социалистическия строй - торовият завод "Химко", сега е просто пукащ се бетон и ръждясващо желязо.

Желязо, което обаче може да бъде превърнато в злато, без да се налага да бъде давано на вторични суровини - чрез привличане на туристи.