Ускорението и спирачката на духовното развитие

Културата в България… Ще чуем да казват, че е надстройка и излишен разход на държавата. Това обаче е проява на фискален цинизъм и не е политика за изграждане на съвременна европейска държава. В населените места извън столицата ясно виждаме липсата на трите основни приоритета – образование, здравеопазване и култура. Ефектът от тази липса е обезлюдяването. В конституцията е записано, че държавата създава условия за балансирано регионално развитие чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика. Ако правителствата бяха осигурявали този баланс, България щеше да е съвсем различна държава – твърди д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерваторията по икономика на културата. И обяснява какво време е сега:

Фискалните правила към българската култура са много строги, особено в сфери, които изискват значително публично субсидиране, сред тях са сценичните изкуства, културното наследство, музеи и галерии, филмовата индустрия и създаване на фондове - на една ръка разстояние като форма на управление и финансиране. Вниманието е насочено към осигуряването на базовите нужди. Заплащането в някои от културните индустрии е повече от 2-3 пъти над средното брутно възнаграждение в субсидираните сегменти.

В последните години сме

в схватката на негатива

от задържането на процента от БВП, който е 0,56 – 0,58 на сто годишно. Това са средства, от които се ползват Министерството на културата, бюджетите за култура на общините, средствата за обществените медии БНР, БНТ и БТА. Страната се забави със създаването на алтернативни източници за финансиране. Още през 2014 г. инициирахме подписването на Пакт за култура, в който се предвижда бюджетът да заделя 1% от БВП за културни дейности. В предизборни дискусии политиците винаги обещават, но претворяването в дела така и не се осъществява. А то е важно, наред с изготвянето на дългоочакваната Стратегия за развитието на българската култура, заедно с разширението на културните и творческите индустрии. Стратегията би структурирала ефективното и ефикасно използване на увеличения ресурс. Така ще се постигне

мечтата

за повишаване нивото на българската култура и това ще става с нарастването на средствата за нея. Нито обществените медии са финансирани с достатъчен ресурс, за да осъществяват безпрепятствено своята обществена мисия, нито пък другите културни дейности. Засега този сектор разчита само на увеличение, което върви с нарастването на БВП в абсолютни стойности. Българската култура е

във фискално менгеме

Ако средствата се увеличат, това би дало тласък на развитието, особено за общините, които миналата година получиха по-малък бюджет от Министерството на културата. Винаги е имало децентрализация и общините са разполагали с повече средства, но хроничното недофинансиране на тези дейности се задълбочава. София не е България. Столицата има добре структуриран културен живот, което не е факт дори в най-големите градове в страната. Ще ни се да вярваме, че обещаното постъпателно увеличение на финансирането с 0,1% годишно ще започне още от 2023 г.

Образованието, здравеопазването и културата трябва да са

стратегически приоритет

иначе няма устойчиво развитие. Във времето назад, особено през 90-те години на ХХ век, бяха подценявани по степен на важност и по възнаграждение на заетите в тях. Сега базовите нужди се свеждат до желанието за достойното заплащане на работещите в публичния сектор на българската култура. Ако продължим да маргинализираме тези сектори, няма как да сме просперираща държава.

От гледна точка на ефективното и ефикасното разходване на публичните финанси извеждането на културата като приоритет е важно, тъй като това е

най-дълготрайната инвестиция

с гарантирана възвръщаемост десетилетия напред. В другите европейски страни има политики, които насочват фокуса към културните и творческите индустрии заради високите им нива на добавена стойност. Те стават и икономически приоритет на държавите, тъй като са двигател за по-доброто развитие. Време е да преоткрием потенциала на българската култура.

Струва ли си да се правят тези анализи, изследвания, публични дискусии? Винаги има смисъл, щом сме водени от надеждата, че рано или късно с усърдна работа ще постигнем високия резултат на българската култура. Вярваме, че нейният път ще е възходящ, ако всички работим за това.

 Д-р Диана Андреева - Снимка Личен архив

Фактите говорят

• Сектор „Култура“ включва културните и творческите индустрии. Разделя се на 13 подсектора, сред тях са сценичните и визуалните изкуства, културното наследство. Със сериозна икономическа динамика е групата на културните индустрии. В нея влизат филмовата и музикалната индустрия, книгоиздаването, медиите. Тук са софтуерът и видеоигрите, които са с най-бърз растеж;
• Пандемията откри и ясно посочи бели полета в българската културна политика. В повечето европейски страни има превес на частните и на неправителствените организации спрямо държавните и общинските структури. Постковид ситуацията в националната културна политика включва независимия частен сектор, разчита се на Плана за възстановяване и устойчивост. Към общините също трябва да са насочени средства и иновативни политики;
• Медиите и медийният пазар показват растеж, особено през 2021 г.  Към тях се прибавя ръстът на софтуера и видеоигрите и се получава общото нарастване на сектор „Култура“. С над 200 млн. са нараснали преките чуждестранни инвестиции в 2021 г., насочени към новите онлайн медии;
• Книгоиздаването е пазар в растеж. Диференцираната ставка по ДДС има принос да се купуват повече книги;
• Сценичните изкуства засилват присъствието си след края на пандемията. Най-добрата година за тях е 2019-а, когато приходите от продажба на билети надхвърлят 25 млн. лв., през 2022-ра са 22.5 млн. лв.;
• След спорни законови промени българската филмова индустрия не успява да усвои 57.5 млн. лв. в последните две години;
• През миналата година Националният фонд „Култура“ е получил около 3.6 млн. лв. отчисления от Българския спортен тотализатор, а за 2023 разполага с около 9 млн. лв. В Унгария аналогичният фонд  за култура получава около 40 млн. евро, големият процент от постъпленията е от налози върху хазарта.

Източник: Обсерваторията по икономика на културата

Текстът е част от бр. 114 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.