В капана на отчаянието: Ще бъде ли спасен Путин от западните си „приятели“?

„Голяма част от хората водят живот на тихо отчаяние“, пише американският публицист Хенри Дейвид Торо през 1854 г. Това е съдба, която бързо застига и Владимир Путин, докато се опитва да се измъкне от катастрофалния капан, който сам си постави в Украйна, пише The Guardian в свой анализ.

Президентът на Русия по разбираеми причини мълчи за своята т.н. „специална военна операция“. Но безкрайната безизходица не е това, което той очаква. Не е очаквал и коли бомби в Москва и унизителни атаки срещу крепостта Крим.

Най-малко от всичко Путин очакваше 80 хил. руски войници да загинат или да бъдат ранени. Заедно с тях умира и неговата неосъществена мечта от времето на Петър Велики за „велика Русия“. За него вече се е изпарила и всяка друга репутация, различна от тази на убиец и мошеник. Безкрайното военно тресавище не е сценарий, който Путин може да си позволи, тъй като – макар и бавно действащи – западните санкции разрушават икономиката му, а живата сила и ресурсите на армията му постоянно се изчерпват.

Така че какви са възможностите на Путин?

Може например да обяви фалшива победа, да заяви, че „заплахата“ от НАТО е неутрализирана и да предложи споразумение, с което да признае анексирането на окупираните от Русия територии. Но той със сигурност знае, че Киев никога няма да приеме доброволно такива условия. Затова не е изключено да заложи на мощна ескалация на бойното поле, например като използва Беларус, за да открие втори фронт северно от Киев – регионът, който не успя да превземе през февруари. Не е сигурно обаче, че генералите му имат тази възможност или смелост.

Путин със сигурност не смее да отстъпи. Затова и в отговор на растящия натиск за постигане на военен пробив руският президент може да реши да действа, като вдигне залога за подкрепящите Украйна и така да подкопае съпротивата на Киев. Всъщност той вече е започнал да го прави и показателно за това е, че миналата седмица лидерите на Великобритания, Франция и Германия се обявиха за дългосрочна подкрепа за нападнатата държава – защото знаят, че Путин очаква те да се огънат.

Войната вече струва скъпо на европейците. Те живеят в контекста на нарастващо безпокойство заради енергийната криза и увеличаващите се разходи за живот, до голяма степен причинени от инвазията и съкратените газови доставки от Кремъл. Последиците през зимата от тази най-студена от всички студени войни могат да се окажат парализиращи.

Но Путин може би едва сега започва, пише още Guardian. Той разполага с много средства, с които да подкопае западното единство и устойчивост. Европа е осеяна с лесно използваеми потенциални огнища на напрежение и геополитически разломи, останали от съветско време. По същия начин Русия разполага с изненадващ брой съюзници и симпатизанти, разпръснати из политически раздробения европейски пейзаж.

И така, ще могат ли приятелите на Путин на Запад да го спасят от Изтока? Беларуският президент Александър Лукашенко вече е в ръцете на руския си побратим. Москва осигури оцеляването на диктатора, след като откраднатата победа на президентските избори през 2020 г. предизвика масови протести в цялата страна. Лукашенко ще направи каквото му се каже.

В ЕС Виктор Орбан, министър-председателят на Унгария, е смятан за троянския кон на Путин. Подобно на мнозина от европейската крайна десница, той също се възхищава на нетолерантната националистическа идеология и споделя расистки и хомофобски възгледи. Орбан многократно е възпрепятствал санкциите на ЕС, а миналия месец сключи едностранна газова сделка с Кремъл. На унгарския премиер очевидно не може да се вярва.

Британското издание изтъква и краха на „реформаторското правителство“ на България през юни, визирайки кабинета на Кирил Петков. Guardian подчертава, че 

последвалите разговори за възстановяване на отношенията с Москва подхранват опасенията, че Путин придобива влияние, за да раздели ЕС“.

Други европейски крайно- и десни, и леви популистки партии се идентифицират в различна степен с Путиновата идеология и консервативни ценности, повтаряйки неговата враждебност към ЕС. В проучването на Европейския съвет за външна политика от 2016 г. като „проруски" са посочени германската Алтернатива за Германия, френския Национален фронт (сега Национална асамблея), австрийската Партия на свободата и белгийската Vlaams Belang. В списъка попада и британската ЮКИП.

Путин може да разчита и на симпатии от страна на политици от основните партии извън ЕС, като Александър Вучич – президент на Сърбия, наричан от опонентите си „малкия Путин“. Сърбия има дълбоки исторически, славянски и религиозни връзки с Русия, както и общо недоверие към НАТО. Бомбардировката на Белград от страна на Алианса през 1999 г. не е забравена.

ЕС и Обединеното кралство се опасяват, че нестабилните Западни Балкани са критична точка за натиск, която Путин може да използва, за да разпали стари конфликти и да отклони вниманието от Украйна. Молдова и Грузия, с разделено население и руски войски на тяхна територия, също са потенциални огнища на напрежение. Междувременно Калининград този месец Путин разположи хиперзвукови ракети, за да сплаши съседите от НАТО, по-специално Естония, където има етническо руско малцинство.

Безразсъдните действия на Путин в окупираната украинска атомна електроцентрала в „Запорожие“ показват, че той ще рискува почти всичко, за да спечели.

Изпаднал в тихо отчаяние, той става все по-опасен с всеки изминал ден“, завършва Guardian.