В очакване на европейското финансиране с рекорден размер

Европейските средства за България са вече разпределени по приоритети в девет програми за периода 2021-2027 г., финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и 57 инвестиции и 47 реформи, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) до 2026 г. Рекордното финансиране в размер на над 25 млрд. евро изисква средствата да бъдат оползотворени по най-целесъобразния, ефективен и синергичен начин в областите с най-голяма нужда, където ще спомогнат за дългосрочното устойчиво развитие на българската икономика.  За целта обаче всички заинтересовани страни трябва да бъдат активно включени в процеса по формиране и осъществяване на специфичните цели и мерки на програмите. Това би повишило не само ефективността на предвидените интервенции, но и тяхната легитимност, което ще рефлектира и върху общественото доверие в управлението на евросредства, твърди Димитър Ганев, изпълнителен директор на „Ню Ай“. И ето за какво още предупреждава той:

Наблюдаваме преобладаваща липса на осведоменост от страна на бизнеса за възможностите за финансиране, която се подсилва от

недостатъчната публичност и прозрачност

на процеса по разработване и публикуване на процедурите. Бизнесът в голямата си част научава за условията и спецификите на процедурите чак след като бъдат отворени  за обществено обсъждане, като е допустимо финансиращият орган да определи само една седмица за запознаване с процедурата и подаване на писмени възражения и предложения. Това води до несъответствие между очакванията на бенефициентите и разработените от министерствата изисквания и критерии за оценка. Липсата на предварителна яснота e една от причините за ниския интерес от някои потенциални бенефициенти. Недостатъчно се оказва времето за извършване на подготвителни дейности и разработване на качествени проекти. Нужно е по-ефективно прилагане на принципа на партньорство и осигуряване на широка публичност и равен достъп до информация чрез разнородни комуникационни дейности.

Малко известни сред българските компании са и

централизираните програми

-  сред тях Horizon Europe, LIFE, Innovation Fund, Digital Europe, Creative Europe, които се управляват директно от Европейската комисия, въпреки не по-малката им атрактивност от гледна точка на допустими инвестиционни дейности, размер на грантово финансиране и условия за изпълнение на проектите. Ниската информираност на бизнеса, липсата на опит по отношение на процеса на кандидатстване, фрагментираният и затруднен достъп до информация на български език са ограничителни фактори, които може да бъдат преодолени чрез целенасочена кампания от националните звена за контакт, отговорни за изпълнението и популяризирането на програмите из цялата страна.

В комуникационната стратегия и на централизираните, и на националните програми, в това число и НПВУ, трябва да се постави

акцент върху ефектите

добрите практики и успешните примери на различни предприятия, за да се опровергае схващането, че евросредствата са предназначени основно за тесен кръг от големи фирми и организации със значителни икономически и политически ресурси. 

Ключов момент в следващите няколко години е да се повиши информираността на целевите групи за спецификата и приоритетите на програмите чрез осведомителни инициативи и обучения по важните за новия програмен период теми, сред които интегрираните териториални инвестиции, кръгова и ресурсоефективна икономика, интелигентна специализация, цифровизация и внедряване на технологии от Индустрия 4.0, синергичното сътрудничество между висшето образование, изследователските институции и бизнеса.

Подкрепата чрез финансови инструменти е друг

отличителен белег

на настоящия 7-годишен програмен период. Средствата, предоставени от ЕС за финансови инструменти, се управляват от Фонда на фондовете и достигат до крайните получатели чрез финансови посредници като банки и фондове. Европейското финансиране постепенно преминава от чиста безвъзмездна помощ към различни комбинации между грантове и финансови инструменти (заеми, гаранции, дялово и квази-дялово финансиране), включително и в рамките на един проект.

Съчетанието на финансови инструменти с публична подкрепа има известни предимства пред чистото грантово финансиране.

Финансовите инструменти

мобилизират допълнително частно финансиране, което увеличава разполагаемите средства за получателя, а върнатите от бенефициентите заемни средства може да бъдат рециклирани чрез инвестиции в други проекти. Поради облекчените си условия тези инструменти дават възможност за достъп до капитал на малки и средни предприятия с икономически жизнеспособни проекти, но без дълга бизнес и кредитна история, поради което изпитват затруднения при набиране на средства от традиционните финансови източници на свободния пазар.

Мнозинството от българските компании все още се насочват

предимно към безвъзмездна помощ

поради недостатъчно познаване на предлаганите финансови инструменти и опасения, че изискванията към получателите ще са по-стриктни заради естеството на заемното и дялового финансиране. За да се повиши техническата готовност и компетентност на предприятията за използване на финансови инструменти, е необходимо да се предприемат навременни мерки за популяризиране чрез различни канали на предстоящите възможности, техните условия и потенциални ползи.

Има риск България да остави

неоползотворен ресурс

-  към момента страната ни е усвоила малко над половината от средствата по еврофондове, предвидени за периода 2014-2020 г., което свидетелства за постоянстващи предизвикателства пред управлението на евросредства у нас и за нереализиран потенциал за растеж. Укрепването на капацитета на бизнеса за оползотворяване на безвъзмездни, дялови и заемни средствата на микро ниво ще спомогне за по-ефективното усвояване на европарите и за по-осезаемото положително влияние на европейските ресурси върху основните макроикономически показатели на страната. 

Фирмен профил

„Ню Ай“ ЕАД е водеща консултантска компания в България за услуги в областта на управленското и проектното консултиране към публични и частни клиенти. Нейните експерти могат да съдействат във всички фази от жизнения цикъл на проект, кандидатстващ за публично финансиране.

Текстът е част от бр. 109 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.