В пандемията частните болници работеха наравно с държавните
Ако не ускорим ваксинацията, в края на август или началото на септември вероятно ще има нова COVID вълна, предупреждава д-р Спиридонова
д-р Цветелина Спиридонова, изпълнителен директор на МБАЛ “Хигия”:

© ECONOMIC.BG / Личен архив
Преди няколко дни болницата МБАЛ “Хигия” в Пазарджик – първото частно здравно заведение в България – отбеляза 30 години от създаването ѝ. По този повод разговаряме с изпълнителния директор на болницата д-р Цветелина Спиридонова.
Д-р Спиридонова, дм, завършва медицина през 2000 г. в Медицинския университет в София. Има специалност и докторска степен по хирургия. Три години е специализирала хирургия в Париж.
През 2008 г. завършва образователна и научна степен магистър по специалността “Обществено здраве и здравен мениджмънт” в МУ–София, и от същата година е лекар хирург в Клиниката по хирургия на УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ” - София.
Д-р Спиридонова, болница „Хигия“ – първото частно лечебно заведение в България – отбелязва своята 30-годишнина. Настроени ли сте обаче за празник, отчитайки смутните времена, в които се намира здравната система в момента?
– Здравеопазването по правило е земетръсна зона, ние работим с живота на хората. Действително тази тежка пандемия ни постави в критична позиция, но не ни изкара извън равновесие. Всеки повод за празник трябва да бъде посрещнат с радост и удовлетворение, защото не е просто още един ден, а още един ден по-малко от това да бъдем живи, здрави и щастливи.
„Хигия“ се включи активно в борбата на цялата система с коронавирусната инфекция. Но отвъд по-голямата натовареност на екипа, какво се промени в начина на работа в управляваната от Вас болница?
– „Хигия“ показа доста иновативност и флексибилност в тази пандемия. Първият изнесен, филтърен кабинет беше разкрит именно в нашата болница още на третия ден след обявяване на извънредното положение в страна, което е сериозна противоепидемична мярка. Искахме да разделим потоците, така че пациентите с вирусни заболявания да не застрашават пациентите с хронично рецидивиращи или други остри заболявания. И обществото в Пазарджик оцени това. Пандемията изведе на преден план екипността и мултифункционалността на лекарите и сестрите. На практика ние нямаме инфекциозно отделение и специалисти по инфекциозни болести. Болницата е съществена част от системата на здравеопазване в областта и на национално ниво, така че изпълни заповедта на министъра на здравеопазването безусловно. На 6-ти май 20202 г. постъпи първия пациент в разкритото от нас ковид отделение. Болница „Хигия“ беше втората или третата частна болница в България, която застана на фронта, редом с колегите от държавните болници.
Кои бяха най-големите трудности за Вас в началото на пандемията и как се промени ситуацията с течение на месеците, в които научавахме повече за борбата и превенцията срещу COVID заразата?
– Водещата трудност за всеки мениджър е мотивацията на екипа. На практика това не са лекари и сестри в инфекциозна болница и по трудов договор те не са длъжни да влязат в графиците на ковид отделението. Така че, опираме до морална мотивация и лидерска позиция, тези хора да бъдат убедени че трябва да поемат риска за собствения си живот и живота на семействата си. Мисля че за всички изпълнителни директори на болници това е била фундаментална трудност.
В екипа на „Хигия“ има доказани специалисти. Успяхте ли обаче да съхраните целия си екип, тъй като знаем, че в някои държавни и общински лечебни заведения имаше хора, които предпочетоха да напуснат?
– Да, в екипа на „Хигия“ има изключително добри специалисти, четящи , развиващи се, и с поглед върху европейските практики. Интересното е, че нито един от добрите лекари и сестри не неправи отказ да се включи в лечението на ковид пациентите. Дадоха и знания, и време, и психика. На този фон се наложи да уволним трима служители – специализант и две млади сестри, които се опитаха да манипулират от позицията на недостатъчност от човешки ресурс, и да поставят условия, относно тяхната работа като медицински лица.
Имаше моменти, в които здравните власти обвиняваха частните болници, че не участват достатъчно активно в справянето с епидемията и със заповед на здравния министър бяхте задължени да разкривате фиксиран брой COVID легла. Как се отрази това, конкретно на болница „Хигия“?
– Традиционно частните болници са обвинявани по навик за несгодите в здравната ни система. На хората обаче, трябва да стане ясно, че частните здравни заведения са от изключителна икономическа полза за държавата. Те са създадени с частни инвестиции, тоест парите не идват от данъкоплатеца. Самоиздържат се, т.е. техните дългове и разходи не се поемат от данъкоплатеца. Нека се замислим за установените напоследък над 60 млн. лв. дългове в една голяма столична болница и как ще ги изплащаме сега, с бюджета и данъците ни. Хубавото е, че частните болници работят при същите законови разпоредби, относно доплащания, които пациентите извършват, както и държавните болници. Смятам, че най-голямата придобивка за българския пациент, е че с настоящата си здравна осигуровка, той може да отиде във всяка болница на Република България, при едни и същи финансови условия, и изборът му да се основава само на предпочитани специалисти и условия на здравната грижа.
По време на ковид пандемията, частните болници работиха и спазваха всички законови разпоредби на Министерство на здравеопазването, както и държавните, и общинските болници, без да получават субсидии от държавата, т.е от данъкоплатците. Нашата болница работеше с 50 процента от леглата си за ковид пациенти, което доведе до тежък спад в приходите и изключително високи разходи.
По време на големите COVID вълни Пазарджик традиционно беше в най-червената зона. Имаше ли момент, в който Вие и екипът Ви сте били на ръба да не издържите на натиска?
– Пазарджик традиционно остана в червената зона, въпреки активната работа на оперативния щаб и подкрепата на полицейските органи. Това се дължи на миграционните вълни и наличието на два ромски квартала. Действително, имаше момент, в който настъпи психофизическо изчерпване в екипите, както и критично финансово състояние на болницата, но в крайна сметка това не се отрази на пациентите. Смятам, че имаме една от най-ниските смъртности в болнични заведения и висок процент на излекувани пациенти. Всъщност това е най-важното. За себе си лично мога да кажа, че трудно стигам до ръба да не издържа. Мисля, че е доста далече поставен.
Лично вие, сега чувствате ли се по-уверена, че битката с COVID ще бъде спечелена скоро, предвид медикаментите и ваксините, които вече са широко достъпни?
– Лично аз съм оптимист, че имаме крачка напред в борбата с пандемията, но войната все още не е спечелена. Ако не ускорим ваксинационния процес и дори преболедувалите не получат поне по една доза ваксина, в края на август, началото на септември, вероятно ще имаме нова вълна. И тук трябва да кажем вече, че при наличието на три вида ваксини, със свободен достъп навсякъде в България, това да се разболееш от ковид и да носиш тежките инвалидизиращи последици, е вече личен избор. Всеки трябва да е готов да понесе отговорността за този личен избор.
Какво си пожелавате за Вас, екипа и болницата като цяло за следващите поне 30 години?
– Пожелавам на екипа ми да е здрав, да съхрани почтеността и професионализма си. Да бъдем все по-полезни на пациентите ни и да се занимаваме повече с профилактика и превенция и по-малко с лечение. Ние сме във века на медицината, когато почти всяко заболяване има благоприятен изход, достатъчно е да е диагностирано в ранен стадий.