Ваксинационният подвиг на Куба, който дава надежда на бедните страни по света

Той не е изненада, а е плод на съзнателна политика в сектора на общественото здраве и медицината

Ваксинационният подвиг на Куба, който дава надежда на бедните страни по света

Снимка: БТА

10146 ~ 4 мин. четене
Economic.bg Автор: Economic.bg

Куба успя да ваксинира по-голям процент от населението си срещу COVID-19 в сравнение дори с най-големите и богати нации по света. Всъщност единствено петролните Обединени арабски емирства могат да се похвалят с по-успешен ваксинационен процес. Малкият управляван от комунистите карибски остров може да се бори с празните рафтове на супермаркетите заради ембаргото на САЩ, но постигна този забележителен в днешно време напредък като произведе своя собствена ваксина срещу коронавируса.

Това е невероятен подвиг“, коментира експертът по Куба и преподавател по икономическа и социална история в шотландския University of Glasgow Хелън Яфе за CNBC.

Тя обяснява, че успехът на Куба не е изненада, а е продукт на съзнателна правителствена политика на държавни инвестиции в сектора на общественото здраве и медицината.

Към днешна дата 86% от кубинското население е било напълно ваксинирано срещу COVID с три дози, а други 7% са били частично имунизирани показва статистиката на Our World In Data.

Цифрите включват и деца на възраст от две години нагоре, които започнаха да получават ваксината преди няколко месеца. В опит да ограничат разпространението на Омикрон варианта на COVID здравните власти започнаха кампания за поставянето на бустерна доза на цялото население този месец.

Страната с около 11 милиона население остава единствената страна в Латинска Америка и Карибите, която е направила собствена ваксина срещу COVID.

Само чистата дързост на тази малка страна да произвежда свои собствени ваксини и да ваксинира 90% от населението си е изключително нещо“, заявява почетният професор в областта на Латинска Америка в канадския Dalhousie University Джон Кърк за CNBC.

Престижният биотехнологичен сектор в Куба е разработил пет различни ваксини срещу COVID, всички от които според Куба осигуряват над 90% защита срещу симптоматичен COVID, когато се приложат три дози.

Данните от клиничните изпитвания на кубинските ваксини все още не са преминали международна научна партньорска проверка, въпреки че страната е участвала в два виртуални обмена на информация със Световната здравна организация (СЗО).

За разлика от фармацевтичните гиганти Pfizer и Moderna, които използват mRNA-технология (иРНК), всички ваксини на Куба са конвенционални, базирани на протеини - като ваксината на Novavax. Те са значително по евтини за производство, могат да се произвеждат в голям мащаб и не изискват дълбоко замразяване – всичко от решаващо значение за страните с ниски доходи.

Това накара международните здравни служители да изтъкнат кубинските ваксини като потенциален източник на надежда за Юга, особено след като там нивото на ваксинация продължава да бъде ниско. Данните на Our World In Data показват, че докато 70% от хората в Европейския съюз са напълно ваксинирани, то в Африка делът е под 10% от населението.

За да стигнат кубинските препарати до Африка обаче СЗО ще трябва да ги одобри. Процесът на проверка на СЗО включва оценка на производствените съоръжения, където се разработват ваксините - точка, която според здравните служители на Куба е забавила напредъка.

Ръководителят на кубинския институт за ваксини Finlay Висенте Верес коментира пред Reuters, че здравната агенция на ООН оценява производствените мощности на Куба по „първокласен световен стандарт“. Необходимите документи и данни се очаква да бъдат представени на СЗО през първото тримесечие на тази година.

„Огромно значение“

На въпроса какво би означавало за страните с ниски доходи, ако СЗО одобри кубинските ваксини срещу COVID, Яфе отвръща: „Мисля, че е ясно, че много страни и население на Юг виждат кубинската ваксина като най-добрата си надежда за ваксиниране до 2025 г.“.

И всъщност това засяга всички нас“, посочва още тя, защото вариантът Омикрон показа, че точно в такива региони се развиват нови мутации и после се връщат да преследват „напредналите капиталистически страни, които трупат ваксини“.

Кърк от своя страна обръща внимание на факта, че кубинските ваксини не изискват свръхниските температури, от които се нуждаят Pfizer и Moderna, и затова са подходящи за съхранение в Африка. Той посочва, че Куба е и сред малкото страни или фармацевтични компании, които са предложили да участват в трансфера на технологии, за да споделят своя опит в производството на ваксини със страни с ниски доходи.

Целта на Куба не е да прави бързи пари за разлика от мултинационалните фармацевтични корпорации, а по-скоро да поддържа планетата здрава“, казва Кърк.

Шефът на СЗО Тедрос Гебрейесус предупреди миналия месец, че „цунами“ от COVID случаи, предизвикани от Омикрон, е „толкова огромно и бързо“, че е затрупало здравните системи по целия свят. Той повтори призива си за по-голямо разпространение на ваксини, за да помогне на страните с ниски доходи да ваксинират населението си, като повече от 100 държави са напът да пропуснат целта на здравната агенция на ООН за 70% напълно ваксиниран свят до юли.

Наред с търговските асоциации на фармацевтичната индустрия, редица западни страни - като Канада и Обединеното кралство - са сред тези, които активно блокират предложението за отказ от патент, предназначено да насърчи глобалното производство на ваксини срещу COVID.

Неотложността на отказ от някои права на интелектуална собственост на фона на пандемията многократно е била подчертавана от СЗО, здравни експерти, лауреати на Нобелова награда, организации за правата на човека и други.

Липса на колебание относно ваксината

Средната COVID заболеваемост в Куба за последните седем дни се покачи до 2000 към 11 януари, което отразява почти 10-кратно увеличение от края на декември – главно заради Омикрон.

Яфе отдавна е уверенa в способността на Куба да се похвали с един от най-силните световни рекорди за ваксинация. Говорейки пред CNBC през февруари миналата година – преди страната дори да е разработила домашна ваксина – тя „гарантира“, че Куба ще може да прилага изключително бързо произведената в страната ваксина срещу COVID.

„Това не беше предположение“, каза Яфе. „Това се основаваше на разбирането на тяхната обществена здравна система и нейната структура. И така, фактът, че във всеки квартал имат така наречените клиники за семейни лекари и медицински сестри“.

Много от тези клиники са базирани в селски и труднодостъпни райони и това означава, че здравните власти могат бързо да доставят ваксини на населението на острова.

Другият аспект е, че те нямат колебание относно ваксините, което е нещо, което виждаме в много страни“, каза Яфе.



Подкрепи Economic.bg