Великденската трапеза може да се приготви здравословно

С наближаването на Великден, започва еуфорията около приготвянето на празничните ястия. Economic.bg разговаря с проф. Донка Байкова за традициите, здравословния начин на приготвяне на ястията. Тя даде съвети на нашите читатели как могат да се предпазят от преяждане и голямо натоварване на храносмилателната система. 

Г-жо Байкова, как най-здравословно да се приготви Великденската трапеза?

На Великден българите спазват християнските обичаи. Това е един от най-хубавите празници на нашата религия и се почита с два основни кулинарни шедьовъра. Единият е козунакът, който символизира тялото на Христос и съответните украси за благоденствие, плодородие и прочие. На второ място са червените яйца, символизиращи кръвта на Христос. В традициите на всяка нация присъстват различни традиционни допълнения към трапезата на Великден. При нас на първо място това е агнешкото месо, гарнирано с различни салати и гарнитури.

Искам да обърна внимание на съхранението на яйцата по време на празниците. След консумация на яйца, стояли дълго време на стайна температура, която в този период е висока, може да предизвика стомашно-чревно разстройство. Бих посъветвала Вашите читатели да съхраняват боядисаните яйца в хладилника. За украсата на дома могат да се използват декоративни яйца.

Как можем да се предпазим от преяждане?

През последните години голяма част от домакините правят менюто много информирано. Ястията на трапезата е хубаво да се поднасят поетапно, не наведнъж. Аз препоръчвам степенно сервиране и отсервиране на видовете ястия, започвайки с предястие, ордьовър, основно ястие и десерт. Добър подход е да се сервира в големи съдове, от които всеки да слага желаното количество в чинията си. Напитките също са задължителни за трапезата – минерална вода с лимон, домашна лимонада, студен чай, цитронада. Не са подходящи газираните и съдържащи захар безалкохолни напитки.

През целия ден на празника от сутринта може да се започне с малко козунак със сутрешното кафе. Не препоръчвам да се пие кафе след хранене, тъй като кофеинът блокира усвояването на желязо. Това е напитка, която се консумира самостоятелно. По-късно може да се приемат традиционните яйца, а на обяд е позволено по-обилно хранене. Следобяд препоръчвам фреш, петифура, плодова салата или нещо подобно, а вечерята трябва да бъде лека. На следващия ден ще можем да направим подобно меню – дроб сърма, курбан, риба и т.н. Хубаво е след хранене да се правят кратки разходки.

Какви са Вашите съвети за приготвяне на агнешкото месо?

Агнешкото печено се сервира със различни гарнитури. Традиционно месото се пече. Бих препоръчала да се приготвя под похлупак, във фолио, за да няма много корички и прегаряния. Не е здравословно месото да се приготвя на барбекю, защото черните ленти съдържат вещества от групата на катраните. Те дразнят стомашно-чревния тракт. Месото е хубаво да се остави на тих огън от сутринта и когато се пече по-дълго от обичайното, ще стане крехко. За такова ястие са необходими около 6 часа на 150 градуса. Няма да сгрешим ако го направим през нощта и сутринта да бъде готово.

Около месото може да се поставят различни гарнитури. Препоръчвам листни зеленчуци, а не ориз и картофи, за да не се натоварва прекалено много храносмилателната система. Ако в един прием има и белтъци и въглехидрати, ще стане много.

Какви са последните тенденции в здравословното хранене?

През настоящата година 1700 експерта по хранене и диететика в световен мащаб дадоха своите препоръки към актуалните тенденции. Вече веганството не е на почит и се минава към препоръка за умерена и дозирана, индивидуално съобразена с индивида и с неговия здравословен статус, възраст, пол, консумация на животински храни – месо, риба, яйца, млечни продукти. Издигат се в култ регионалните храни, типични за географския регион, в който са произведени. Тези храни са с най-добри хранителни съставки. В скандинавските храни се консумира повече риба, в Мексико – пикантни храни и т.н. В България имаме уникалната студена супа – таратор, шопската салата с българско саламурено сирене и др.

Верен ли е митът, че здравословното хранене е много скъпо?

Не бих казала. Ние не говорим за големи количества. Съобразно съвременният модел на живот и работа за съжаление ние намаляваме енергийния си разход. Това означава, че за да има баланс в организма ни, трябва енерговносът да бъде отговарящ на енергоразхода и да има баланс в калориите. Това означава малки количества, но качествена храна. В този случай тя не излиза по-скъпа.

Българите обръщат ли достатъчно внимание на здравето си?

Да, аз съм удовлетворена, че вие журналистите с нашата подкрепа, сме будители. Говорейки, ние не налагаме изисквания, а даваме препоръки. Когато един човек е информиран, той взема своите лични решения. Обикновено една жена определя модел на хранене на семейството. Когато тя е знаеща, с висока здравна култура, тя прави празника по-най-добрия начин, приготвяйки ястията здравословно и с много любов.