Великобритания ще наема по-малко българи за сезонна работа

В края на февруари ще бъдат ясни новите данъчни политики за селскостопанските служители на Острова

Великобритания ще наема по-малко българи за сезонна работа

Снимка: Pixabay

Симона Димитрова Автор: Симона Димитрова

Правителството на Великобритания обяви, че ще приеме едва 30 000 сезонни работници през 2021 г., което автоматично обтегна отношенията със страните от Източна Европа, които са основните снабдители на Острова с персонал. Също така от тази година Обединеното кралство ще наема работници от цял свят, а не основно от България и Румъния, както беше досега. Определената обща квота ще важи само за селскостопанския сектор, който генерира сериозни приходи на страната, но е и най-непривлекателен за британците.

Според Антон Тончев, собственик на агенция IBC, която изпраща български работници на Острова всяка година, квотният режим няма да бъде достатъчен, и след като пандемията отшуми и страната се върне към обичайния си ритъм на работа, в множество сектори ще се наблюдава кадрови недостиг. Пред Economic.bg той коментира, че тези 30 хил. сезонни работници ще бъдат само за тази година и ако правителството сметне, че бройката е недостатъчна, тя ще бъде увеличена, но за 2022 г.

Ще промени ли Брекзит минималното заплащане?

По думите на Тончев има и положителна страна в тази квотна ситуация, а именно увеличението на заплатите. Към момента работниците получават минималното за страната – 8.72 паунда на час. „Колкото са повече желаещите да работят във Великобритания, толкова по-ниска ставка определят работодателите, но усетят ли липсата на работна ръка – часовката веднага ще се вдигне“, категоричен е Тончев.

Към момента заплащането във фермите на Острова варира от 8 до 10 паунда на час, като зависи и от количеството/нормата, която е определена. Собственикът на IBC поясни, че в Англия и Уелс не се плаща за извънреден труд за сметка на Шотландия, където тази практика все още се прилага.

През 2019 г. агенцията е изпратила около 1600 души на Острова, а през 2020 г. между 1000 и 1300. Спадът не се дължи на Брекзит, а по-скоро на притесненията от евентуално заразяване с COVID-19.

Населението от почти цялата родопска област всяка година заминава за Великобритания – това си им е традиция и основно препитание. 80% от тях са в този т.нар. бизнес от 10-15 години, но пандемията повлия сериозно“, поясни Тончев.

Данните на агенцията показват, че през последните години българите предпочитат работата в по-леките сектори и избягват тази на открито. Логистичните центрове се оказват най-популярни - работа на поточна линия, на закрито и условия за живот в града. Освен че получават добро заплащане - между 9 и 12 паунда на час - работниците могат да водят и социален градски живот. И все пак селското стопанство остава първото желание на тези, които не говорят английски и предпочитат да спестят средства за квартира в града, отсядайки в осигурените от фермерите общежития, показват данните.

Румъния VS България

Дали заради преориентацията на българите към по-леките сектори, или заради нетрудолюбивост, данните на друга посредническа агенция AG Recruitment сочат, че Великобритания предпочита да наема повече румънци през последните години.

„Разбира се, фирмите се стремят отговорниците на работните групи и служителите в тях да бъдат от една и съща националност, за да бъде комуникацията по-лесна. Наблюденията са ни, тъй като ние имаме и офиси в Румъния, че Великобритания наема повече служители от съседката ни“, заяви мениджърът за България на AG Recruitment Петър Кошаров.

Той посочи, че през 2019 г. агенцията е помогнала на 2500 души да заминат да работят в сектора на селското стопанство, а през 2020 г. - на около 3500. Увеличението от над 1000 души агенцията си обяснява с факта, че в началото на първата национална блокада през март българите са побързали да избягат в чужбина, за да си гарантират бъдещи доходи.

Кошаров поясни, че работниците, които са изпратили от Румъния към Великобритания за последните две години, са с няколкостотин отгоре, но „двете страни се движат сравнително близко“. Той поясни, че очаква спад през тази година предвид оскъпяването на процедурата по заминаване след Брекзит.

Визов режим

След като Великобритания напусна ЕС, всички, които нямат settled или pre settled статус, трябва да имат работна виза, ако искат да изкарват пари на Острова. Това определено оскъпява процедурата по заминаване на българските граждани. И от двете агенции посочиха, че работодателите няма да покриват разходите за издаването им.

Визовата цена за граждани от България, Естония, Литва, Румъния и Словения ще бъде 244 паунда, докато за останалите страни тя ще бъде 189 паунда. Оскъпяването от 55 паунда се дължи на факта, че страната ни не е подписала специална харта от 1961 г. Разликата предизвика остри реакции и множество работодатели обвиниха Великобритания в дискриминация. България е изпратила писмо към ЕС да сложи на масата за преговори темата и хартата да бъде преразгледана.

Освен парите за виза, българските работници ще трябва да си закупят и двупосочен самолетен билет, за да затвърдят намеренията си, че ще се върнат в България, след като работното им разрешително изтече и няма да останат на Острова нелегално. Българите, които отиват на работа във Великобритания, ще трябва и да докажат, че разполагат със сумата от 1 270 паунда, с която могат да се издържат в първите седмици от престоя си.

Работното разрешително ще бъде за срок от 6 месеца, след което ще може да бъде подновено за още толкова, но само при условие, че гражданинът се е върнал в страната си.

Въпреки че визата е за определен период, тя ще дава възможност на българските граждани да се приберат при неотложни дела и след уреждането им, да се завърнат във Великобритания безпроблемно.

Данъчна политика

За всички, които притежават settled или pre settled статус нищо в данъчните политики няма да се промени за тях. Кандидатстването за получаване на статут е до юни, информираха от агенциите, като поясниха, че издаването им е безпроблемно, стига кандидатстващите да отговарят на изискванията и да са влезли в страната в рамките на шест месеца.

Антон Тончев поясни, че в края на февруари ще бъдат ясни новите данъчни политики за селскостопанските служители, за които сега само предполага, че ще бъдат постарому, с изключение на условието за признаване на трудов стаж.

До момента всички, които са работили във Великобритания имаха право да получават обезщетение за безработица, след като покажат документ, доказващ работата им на Острова в бюрата по труда. Сега обаче понеже няма да им се удържат средства за социално осигуряване и пенсии, няма да имат право да се регистрират на борсата, след като се върнат в България.

Кандидати на старта

От агенциите завиха, че през месец март ще бъдат ясни и 4-те оператора, които ще набират работници по квотната програма за 2021 г. Към момента са ясни 2 от тях - Pro-Force и Concordia. След като бъдат обявени и останалите, всеки от тях ще разполага с бройка, която трябва да запълни и ще има право да наеме служители от цял свят. Заради това съветите на Антон Тончев и Петър Кошаров са кандидатите, които имат желание да заминават, да се запишат отсега, защото агенциите вече водят т.нар. „чакащи листи“. Работниците ще се избират на принципа: по-бързият печели.

Коментари: 0