ОИСР: Китайският вирус вещае най-слабия икономически растеж от десетилетие

Разпространението на коронавируса доведе до значителни човешки страдания и огромни икономически смущения, пише в последния си доклад Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В него базираната в Париж институция представя новите си прогнози за икономическия растеж през 2020 г.

Според тях се очаква годишният ръст на БВП в глобален план да спадне до 2.4% през 2020 г. спрямо прогнозирания 2.9-процентен растеж, прогнозиран в предишния доклад на ОИСР от есента. Евентуалното забавяне би върнало глобалната икономика в годините на голямата рецесия през 2008-2009 г. Възможността ръстът да бъде дори отрицателен през първото тримесечие на 2020 г. пък все още е налице.

Новите прогнози на ОИСР са по-ниски спрямо есенните в цял свят. За еврозоната се очаква растежът на БВП за 2020 г. да е едва 0.8%, като най-осезаемата промяна в страните членки се пада на Италия, където той ще намалее до 0%. Страната на Апенините е най-засегната от заразата в Европа до момента.

Спадът на производството в Китай бързо се усеща от бизнеса по цял свят, като се има предвид ключовата роля на Китай в световните вериги за доставки като производител на междинни стоки, особено при компютрите, електрониката, фармацевтичните продукти и транспортното оборудване и като основен източник на търсене на много стоки.

Временните прекъсвания на доставките могат да бъдат посрещнати с използване на инвентаризации, но нивата на запасите са слаби и алтернативни доставчици не могат лесно да бъдат намерени за специализирани части. Продължителното забавяне на възстановяването на пълноценното производство в засегнатите региони би допринесло за слабостта в производствените сектори в много страни, като се има предвид времето, необходимо за доставка на стоки по целия свят.

Прогнозите за растеж остават несигурни

При предположението, че епидемията ще достигне пика си в Китай през първото тримесечие на 2020 г., а в другите страни се проявява по-леко и ограничено, глобалният растеж може да бъде намален с около половин пр. пункт тази година спрямо очакванията на ОИСР от ноември 2019 г.

Перспективите пред Китай бяха преразгледани значително. Страната ще понесе основната тежест от икономически спад през 2020 г., като растежът ще падне под 5% (4.9%) тази година преди възстановяването му до над 6% през 2021 г. Ако прогнозата за 2020 г. се сбъдне, това ще бъде най-слабият ръст в Китай от 1990 г. насам.

Вредното въздействие върху доверието, финансовите пазари, туристическия сектор и прекъсването на доставките допринасят за намаляване на прогнозите за растеж във всички икономики от Г-20 през 2020 г., особено в тези силно свързан с Китай, като Япония, Корея и Австралия.

При условие, че ефектите на вирусна епидемия започнат да избледняват, както се предполага, възстановяване на доверието и добре насочени политически действия в най-засегнатите икономики биха могли да помогнат за възстановяване растежа на глобалния БВП до 3.25% през 2021 г.

По-продължителна и интензивна коронавирусна епидемия, широко разпространена в Азия, Европа и Северна Америка, би отслабила значително перспективите. В този случай глобалният растеж може да спадне дори до 1.5% през 2020 г.

Според ОИСР вирусът към момента има ограничено въздействие върху икономиката на САЩ, чийто растеж се очаква да достигне 1.9% през 2020 г. при ноемврийската прогноза за 2% и да се увеличи до 2.1% през 2021 г.

Действията на правителствата

Правителствата трябва да осигурят ефективни и удачно финансирани мерки за обществено здраве, за да предотвратят разпространението на заразата. Добре насочени политики трябва да има и в подкрепа на системата на здравеопазването и дейността на медицинските работници. Правителствата трябва да защитят доходите на уязвимите социални групи и предприятия по време на пика на вируса, пише още в доклада.

Стимулираща макроикономическа политика може да помогне за възстановяване на доверието и търсенето при отшумяване на вируса, но не може да компенсира незабавните загуби, които са резултат от спирането на производствата и ограниченията за пътуване.

Понижение в лихвените проценти също би омекотило въздействието на вируса върху търсенето, въпреки че според последните прогнозирани промени в лихвените проценти очакванията са те да бъдат скромни в развитите икономики.

Разходите на домакинствата продължават да се подкрепят чрез подобряване на условията на пазара на труда, но забавяне в създаването на нови работни места вероятно ще натежи на растежа на доходите, както и на производителността. Спадът в настроенията на финансовия пазар и намалението на бизнес пътуванията и туризма също вероятно ще ограничи растежа на търсенето за известно време.

Ако рисковете от коронавируса се материализират и растежът бъде много по-слаб за продължителен период, координираните многостранни действия за гарантиране на ефективни здравни политики, мерки за ограничаване и смекчаване на последиците, подпомагане на икономиките с ниски доходи и съвместно повишаване на фискалните разходи биха били най-ефективните средства за възстановяване на доверието и подкрепа на доходите.