Влизането на България в еврозоната се отлага с поне две години

Присъединяването на България към еврозоната надали ще стане реалност през 2024 г., каквито заявки се даваха от правителството на Кирил Петков. Причините за това, освен политически, са и чисто икономически – България на практика вече не отговаря на два от трите технически критерия за членство – за инфлацията и за размера на дефицита. Около това мнение се обединиха икономистите, които взеха участие във финансовия форум NEXT DIFI.

Инфлацията е твърде висока, за да може Европейската централна банка да си затвори очите“, смята бившият финансов министър на България Симеон Дянков.

От началото на тази година инфлацията в България неизменно е в топ 5 на най-високите сред страните от Европейския съюз. Тя е в двуцифрени стойности от първия пълен месец след началото на войната в Украйна – март. Според Маастрихтските критерии страна членка на ЕС може да се присъедини към еврозоната при инфлация не по-висока от 1.5 пункта над средната в трите страни членки с най-ниска инфлация.

България по всяка вероятност ще наруши и правилата за дефицит през следващата година точно когато Европейският съюз всъщност ще върне в сила правилото след тригодишна дерогация заради пандемията.

Няма да влезем в началото на 2024 г. Объркаха се нещата“, заяви Дянков и лансира като най-ранна за смяната на валутата дата 1 януари 2026 г. и то „ако има смислено и консервативно управление на публичните средства“.

За консервативни бюджети призоваха и бившият зам.-финансов министър Любомир Дацов, както и икономистът Георги Вулджев.

Нужно е рязко редуциране на дефицитите, за да се пребори инфлацията“, посочи Вулджев.

И тримата обаче не виждат особена политическа воля за това – особено предвид все по-честите парламентарни избори в последните две години, в които политиците всячески се опитват да спечелят вота на избирателите, харчейки бюджетни пари.

Ситуацията е сложна, а политическите партии не си дават сметка“, изтъкна Дацов.

Въпреки това „трябва да се реже“, обобщи той, тъй като иначе няма да има съгласуване между монетарната и фискалната политики и вдигането на лихвите само по себе си ще бъде недостатъчно.

Икономистите бяха категорични, че следващата година ще бъде трудна, а по думите на изпълнителния директор на "Кофас България" Пламен Димитров в момента „оптимистите са изчезващ вид“.

При влизане в еврозоната обаче Дянков напомни, че за България ще се отключи един огромен ресурс от порядъка на 10 – 15 млрд. евро, които в момента стоят като резерв в БНБ заради валутния борд. Те могат да се използват за инвестиции в икономиката, а за осъзнаване на мащаба им – това са два пъти повече средства от тези, които България очаква да получи по Плана за възстановяване и устойчивост.

Слабото евро – плюс за България

Европейската единна валута отслабна рязко след избухването на войната в Украйна и на няколко пъти в последната половин година се изравни с долара. Прогнозите са еврото да продължи да пада поне още година, година и половина.

САЩ много по-бързо ще овладеят инфлацията и ще излязат от кризата“, посочи Дацов.

Бившият финансов министър обаче вижда и предимство за България, а именно – в износа. От началото на годината той чупи рекорди – без съмнение и с помощ от инфлацията.

Нашите износители на различни стоки и услуги печелят и са конкурентоспособни, защото се представят добре на пазари с долари в момента“, подчерта Дянков.