Войната в Украйна тества проруските настроения на българите

„Руснаците са наши славянски братя“ е често срещан лозунг в България, но войната в Украйна подлага на изпитание широко разпространените русофилски настроения, констатира в свой анализ AFP.

Ние сме тук, за да докажем, че в България има не само путинофили", каза 43-годишният IT експерт Станимир Ганев пред AFP на неотдавнашния проукраински марш в столицата София.

Според 23-годишната докторантка Мария Костадинова пък защитаването на Украйна е "избор на цивилизация", която изравнява България с други западни държави. И докато шествието в София в подкрепа на Украйна привлече хиляди, България, която е член на ЕС и НАТО с исторически тесни връзки с Русия, се бори със своята идентичност.

Митологията на братството

За разлика от повечето други европейски страни, редовните проруски митинги се провеждат успоредно с проукраински събирания, което води до сблъсъци близо до паметника на съветската армия от комунистическата епоха в София, като и двата лагера се наричат един друг „фашисти“. На един такъв проруски митинг учителката Галина Стоянова каза, че изображенията на зверства в Украйна са "холивудска продукция".

Често българите описват руснаците като "два пъти освободители", които "жертват себе си през 1878 г.", за да сложат край на османското господство в България, и след това "освобождават България от фашизма през 1944 г.". В социалните медии също десетки хиляди интернет потребители страстно следват проруски групи и акаунти. Активността в тези групи нарасна след инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари, според службата Fact Check на AFP, която оттогава е посветила 85% от статиите си на развенчаване на фалшива информация, оправдаваща войната или очерняща украински бежанци.

Проучване на YouGov, проведено в 16 страни от ЕС и Обединеното кралство през април, показа, че 44% от българите възприемат НАТО отговорна за войната в Украйна – това е най-високият показател сред всички анкетирани страни.

„България се различава от другите страни от бившия комунистически блок, в които съветската епоха остави горчиви спомени", каза ученият и политолог от Оксфордския университет Димитър Бечев.

Българските исторически книги се фокусират върху освободителната война от 1877-78 г. и подхранват митологията за братството“ с Русия, добави той.

По думите му дори след края на комунистическия режим през 1989 г., културните, политическите и обществените връзки между двете страни продължават.

Повечето българи на средна възраст са учили руски в училище, разбират езика, а някои редовно следят новините в руските медии. Проруските настроения също са силни в част от политическата класа на балканската нация. Българската социалистическа партия, която поддържа тесни връзки с Москва, заплаши да напусне управляващата коалиция, ако одобри изпращането на каквато и да е военна помощ за Украйна. Против подобен ход се обяви и президентът Румен Радев, но за такъв ход се застъпва силно проевропейския премиер Кирил Петков, избран миналата година заради антикорупционната си програма, пишат от AFP.

„Депутинизирайте България“

Инвазията в Украйна предизвика промяна в нагласите на някои хора.

Войната "разрушава някои баланси, заложени в общественото мнение", установи "Алфа Рисърч" в скорошно проучване.

В доклада се казва, че много от тези хора, които все още обичат Русия, сега изразяват негативно отношение към президента Владимир Путин.

Популярността на Путин спадна до 32% в първите дни на войната през февруари и беше само 25% през април - спад от 58% през март 2020 г.

Миналата седмица "Демократична България" настоя в декларация до парламента България да се "депутинизира". Петков тази седмица обеща да ограничи "външното влияние върху България и по-точно влиянието от Русия". Най-бедната страна в ЕС отдавна залага на руския внос и инвестиции, особено на газ, който Москва спря миналия месец, се казва в анализа на AFP.

Документален филм от 2021 г. за окупацията на България от съветската армия след Втората световна война също набра популярност. Обществените телевизии и кината го прожектираха, докато десетки хиляди го гледаха онлайн през последните седмици.

„Войната в Украйна осигури мрачна реклама на нашия филм“, каза режисьорът Светослав Овчаров по време на прожекцията.

Документалният филм е базиран на архиви, които бяха отворени за обществеността и показаха зверствата, извършени от Червената армия в България. Акад. Тодор Габаров каза пред AFP на прожекцията, че документалният филм "отваря очите".

"Разходите за издръжката на армията "съсипват" България в годините след 1944 г.", допълни сценаристката и историчка Евелина Келбечева.

Тя от години се стреми да развенчае някои „упорити митове“ за ролята на Русия в миналото на България и иска реформа на училищните учебни програми по история.