Войната засилва опасенията от глобална продоволствена криза

След като тази седмица Русия започна дългоочакваната си офанзива в Източна Украйна, войната влезе в нова фаза. Основната руска цел беше град Мариупол, където украински войници бяха задържани в огромен стоманен завод. Москва бомбардира фабриката с артилерия и въздушни нападения, и отправи искания войските да се предадат. Под нова атака беше и град Харков, предава Euronews.

Военната ситуация беше в центъра на разговорите между украинския президент Володимир Зеленски и председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел, които пътуваха до Киев тази седмица. За пореден път Мишел осъди руската агресия и подчерта европейското единство в подкрепата за Украйна.

Целта на Кремъл е да унищожи суверенитета на Украйна. Освен това е и да раздели Европейския съюз, но той няма да успее. Наскоро ние демонстрирахме дори при трудни обстоятелства, че 27-те държави членки сме в състояние систематично да взимаме решения заедно, чрез единодушие", каза Мишел.

Той посочи, че се прилагат координирани международни усилия за мобилизиране на средства в подкрепа на Украйна, както и за предоставяне на военна техника и хуманитарна помощ.

Глобалната продоволствена криза

Тази седмица на редовните пролетни срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка във Вашингтон, отново се чуха някои категорични предупреждения, че войната в Украйна ще доведе до глад в някои части на света - и то за доста време.

Войната и последствията от нея стресират бедните хора по света. Започва да личи недостигът на храна, енергия и торове”, каза Дейвид Малпас, президент на Световната банка.

„Торът и енергията са от решаващо значение за цикъла на реколтата, така че те се надграждат един върху друг и създават криза на продоволствената несигурност. Тя ще продължи месеци, вероятно и през следващата година“, допълни той.

Глобалната продоволствена криза - предизвикана от Русия и западнине държави, които решиха да подкрепят Украйна - може да създаде впечатлението, че има единен международен отговор на инвазията на Путин. Това обаче не е така - борбата за независимостта и суверенитета на Украйна не е глобална кауза и повечето правителства изглежда не се интересуват от случващото се.

Брус Джоунс, старши сътрудник в Института „Брукингс“ във Вашингтон, обясни сложността на причините зад това.

„Всяка страна, поради редица различни причини, има много важни отношения с Русия. Ако вземем за пример Индия, Русия е нейният най-важен доставчик на отбранителни оръжия. Всъщност Москва се оказва единствената страна, която е готова да сподели високи технологии в отбранителната сфера с Делхи. Програмата за хиперзвукови ракети на Индия, например, е разработена съвместно с Русия”, каза Джоунс.

„В публичните си изявления индийците ставаха все по-ясни, че са против това, което прави Русия, но не искаха да стигнат дотам, че да гласуват против тях. Те се опитват да запазят тази връзка, защото за тях тя е важна. Израел също има важни, многоизмерни отношения с Русия, Бразилия чрез БРИКС. И въпреки че тези държави имат важни отношения с Русия, това не означава, че са доволни от това, което Москва прави. Те просто не искат да бъдат разглеждани като част от отговора на Запада", заключи той.