Все повече хора живеят без дългосрочна перспектива

Проф. д-р Росен Стоянов е преподавател в Катедра „Комуникация и аудиовизуална продукция" към Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор на книги, студии и статии и коментатор на актуални обществено-политически събития. Директор е на „Политически анализи и прогнози" в „Галъп Интернешънъл Болкан".

„Динамичен, любопитен и пъстър е днешният свят на много възможности и изкушения. Свят, в който всеки може през своя дигитален образ да е това, което си помечтае. Този свят е все по-виртуален и в него може да сме успешни само ако постоянно се развиваме. Но може да сме щастливи и дори, когато не правим нищо. Пускаме се по течението, получаваме някакъв комфорт, мечтите имат нисък таван и се сбъдват лесно. И все повече хора живеят без дългосрочни перспективи“, казва проф. Росен Стоянов. Той напомня известната максима, че

лесните времена

раждат слаби хора, слабите хора раждат трудни времена, трудните времена раждат силни хора, а силни хора ни водят към лесни времена: „Този цикъл постоянно се върти. Сега сме във все по-лесните времена, които създават лъжовно усещане, че не си сам, защото си с всички други. Но това е химера“.

Ето и друг важен акцент от разговора с проф. Стоянов за промените в света: „Хората днес трябва да преодоляват епохалните скокове в развитието - технологично и интелектуално. На тях им не им е никак лесно да се ориентират в огромния поток от информация и в безбройните възможности, които се предоставят. Трябва да се залага повече на образованието като панацея за справяне с „болестите" на съвременността“. Отбелязва още, че

бумът в технологиите

създава комфорт и те ни успиват. Радваме се на нарастващите възможности на изкуствения интелект, той ни забавлява и помага, но започва да ни отнема съмнението в нещата. „Технологиите ни лишават от съзерцанието - дума, която мнозина вече не могат дори да дефинират. Когато четем, мозъкът и съзнанието ни творят светове. Но днес се работи повече с образи - изображения, филми и видеа, а изследвания върху дейността на мозъка регистрират, че центърът на четенето започва да закърнява за сметка на центровете за образно възприятие“, смята преподавателят. Той се позовава на експерти, които уверяват, че не сме далеч от времето, в което хората ще имат много свободно време, тъй като

изкуственият интелект и роботите

ще поемат огромна част от дейностите на хората днес. Затова според проф. Стоянов актуални стават въпросите какво ще правим тогава, какъв ще бъде финансовият ред, какъв ще е смисълът на живота, кой кого ще контролира - ние изкуствения интелект, или той нас. Още нещо за размисъл: „Доскоро знаещите и мъдрите бяха авторитети. Но днес тези авторитети са изтласкани. Сега е времето на инфлуенсърите, което едва ли е най-радващият факт от развитието на цивилизацията“.

Отваряме разговор за свободата, но и за това, че тя е отговорност.

А когато става дума за

визията за бъдещето

проф. Стоянов препоръчва да вземем опит от богатите арабски държави: „Петролът там е основен източник на доходи, но в тези страни осъзнават, че това е изчерпаем ресурс, който полека свършва. Затова инвестират парите от черното злато в образование и университети, които вече изсмукват сиво вещество и от западните държави. С мисъл за предстоящите времена изграждат центрове за възстановяване на здравето, създават туристически забележителности, превръщат пустинята във великолепни градове и пренасочват средствата към дейности, които ще са устойчиви и перспективни след края на петрола“. Според нашия събеседник

бизнесът в България

би могъл още по-активно да поръчва или да разработва с университетите програми за обучението на специалисти. Да си сътрудничи с тях в развойната дейност, за внедряването на технологии и осигурявайки преподаватели от практиката. „Необходими са ни още програми, подкрепа и стимули - и от страна на бизнеса, и от страна на държавата - за насочването на повече будни млади умове към математиката, инженерните и природните науки, както и към предприемачеството. Пример за влагането на средства с грижа за развитието е Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT), създаден в рамките на Софийския университет. Необходими са ни и други подобни центрове, защото се вижда, че този Институт успява в привличането на висококвалифицирани експерти от цял свят, както и в задържането на родни дарования", смята проф. Стоянов. Убеден е, че ако в

образованието и науката

влизат повече средства и нашата страна стане магнит за знаещи и можещи хора от различни части на света с нагласа да бъдат откриватели и създатели, ще имаме надежда за позитивно развитие.

Но:„Парите за образование и наука са инвестиция, а не разход. Ефектът от вложенията в образование идва с отложено във времето въздействие, докато от науката се очаква по-бърз позитивен ефект върху икономиката и качеството на живот. У нас има хора, които разбират това. И дано това промени картината, тъй като средствата за научноизследователска и развойна дейност в България вече години наред не може да надскочат 1% от БВП. А в Израел те са над 6%, Република Корея - 5%, Тайван - 4%, САЩ и Япония - 3,4%, Германия - 3,1%“.

Проф. Стоянов добавя, че отвореният свят ни подтиква да бъдем смели, да инвестираме и да не ограничаваме взора си само в България. „Всяка криза е възможност и тази мисъл никога не бива да ни напуска“, заключава той.

Текстът е част от бр. 130 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.