Въпреки по-ниските цени на тока бизнесът настоява за компенсации

Въпреки че има значително понижение на цените на електроенергията на свободния пазар, българският бизнес настоява компенсационната схема да продължи да действа. Всъщност, по силата на решение на 48-ото Народно събрание, прието когато цените бяха около пика си, програмата за компенсации трябва да продължи поне до края на годината, но одобрението на средствата става с краткосрочни решения на Министерския съвет.

Именно липсата на такова за месеците след март са накарали Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), където членуват КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, да напишат "загрижено" писмо до министър-председателя Гълъб Донев и ресорните вицепремиер и министър на енергетиката – Христо Алексиев и Росен Христов.

Със затоплянето на времето пазарът на ток се охлади и сметките на фирмите от април вече не са толкова високи, като електроенергията се търгуваше през месеца средно около 193 лв. за мегаватчас, което е под определения в закона таван от 200 лв. за мегаватчас, над който държавата покрива разликите на небитовите потребители. Работодателските организации обаче все още виждат риск от разклащане на пазара и смятат, че „опасността не е отминала“.

Изтъкваме също така обстоятелството, че въпреки че след 1 април средните месечни борсови цени на пазар „Ден напред“ на БНЕБ ЕАД са под 200 лв./MWh, т.е. под прага за компенсиране (193.08 лв./MWh за април и 188.82 лв./MWh за периода 1 – 19 май) опасността от завръщането на високите ценови равнища не е отминала. Доказателство за това е, че цените в 54.9% от часовете през април и 41.7% от часовете за първите 19 дни на май надвишават прага от 200 лв./MWh.

Бизнесът е категоричен, че компенсациите за електрическа енергия са оказали положителен ефект за икономиката на страната, тъй като според работодателите те са помогнали да се избегне затваряне на предприятия и съкращаване на работни места.

Нещо повече, решението на Народното събрание създаде сигурност у производителите у нас, като всички са предвидили получаването на компенсации за цялата календарна година“.

Фирмите искат помощта да продължи като „защитен механизъм, в случай че цените започнат да нарастват отново, каквито очаквания имаме за предстоящия есенно-зимен период“.

АОБР настоява Министерският съвет да изпълни решението на Народното събрание от края на 2022 г. и да приеме Програма за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия до 31 декември 2023 г.

Бизнесът дава пример, че в Европа още се разглеждат защитни ценови механизми за стопанските потребители. Испания и Португалия удължиха до края на 2023 г. действието на т. нар. „Иберийски механизъм“, който спира влиянието на цените на газа върху цените на електрическата енергия, като така понижава котировките на вътрешните им пазари. В Германия, канцлерът Олаф Шолц лансира идеята за възприемане на дългосрочен таван на цената за индустрията в размер на 60 EUR/MWh.