Wall Street Journal нарече провалената ваксинация в България „перфектна буря“
Страната е напът да бъде изолирана от Европа, ако делът на ваксинациите остане толкова нисък

Снимка: Twenty20
Като страна член на Европейския съюз България има достъп до одобрените от Запада ваксини срещу COVID-19 и разполага с достатъчно дози за населението си. Комбинацията от дезинформация, ниско доверие и противоречиви съобщения е причината по-малко от една пета от българите да са напълно ваксинирани, пише авторитетното издание Wall Street Journal в свой анализ по темата.
Материалът е публикуван ден, след като група антиваксъри във Варна нападнаха медицински екип в мобилен пункт за ваксинация. Словесната атака и ескалацията на напрежението принудиха полицията да се намеси, а медиците да преустановят работата си. Здравното министерство в лицето на Стойчо Кацаров поиска прокурорско разследване и наказание за виновните, в случай че се установи престъпление.
Този щрих само допълва картината в България. WSJ изтъква, че на фона на малкото желаещи да се имунизират и изтичащите срокове на годност на наличните препарати правителството взе решение да дари 172 500 дози на Кралство Бутан. Някои ваксини обаче директно се изхвърлят.
Изданието се позовава на данните в Our World in Data – базата данни на Оксфордския университет, която следи дела на ваксинираните по света. Ниското класиране на България изпъква ярко на фона на средните стойности на ваксинираните в ЕС (61%) и САЩ (54%), докато междувременно „Делта“ щамът се разпространява. Понастоящем България има най-високите нива на смъртност и хоспитализация в Блока спрямо населението.
Тук имаме перфектна буря от недоверие, антиваксъри и фалшиви новини“, обяснява проф. Николай Витанов, математик от БАН, който съветва властите в стратегията им за COVID-19. „Смъртността е много висока, но хората просто не вярват на нищо.“
Моментните данни показват, че България регистрира около 1500 нови случая на заразени и над 50 смъртни дневно. Близо 20 000 души са починалите с инфекцията по време на пандемията. Някои експерти считат, че тази бройка е подценена.
WSJ обръща внимание на данните на Eurobarometer, според които едва 39% от българите смятат, че има нужда всеки да се ваксинира срещу COVID-19, което е най-ниското ниво за Блока. Междувременно днес бе публикувано проучване на „Галъп“, в което 45% от анкетираните казват, че не са и не възнамеряват да се ваксинират.
Стимулите не сработват, се отбелязва още в анализа и се посочват ваучерите от 20 лв., които един от големите хипермаркети реши да дава на ваксиниралите се в имунизационните центрове. Те обаче остават предимно празни.
Ситуацията в Румъния не е много по-различна и страната е ваксинирала напълно по-малко от една трета от населението си. Като цяло в региона на Източна Европа върлува скептицизъм към ваксините и имунизирането на деца, подхранван от активно антиваксърско движение, бедност и недоверие.
В България това се подклажда и от дълбоко вкорененото недоверие към властите, включително заради комунистическото минало и емблематични случаи на лъжи, като ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г. Тогава българското правителство премълча новините с дни и позволи на провеждането на масовите първомайски паради на открито, докато радиоактивните облаци вече достигаха страната.
В момента кампанията за ваксиниране се възпрепятства и от политическата криза, пише WSJ, изтъквайки задаващите се трети парламентарни избори. Служебният здравен министър вини за бавната кампания предишните управляващи, които пък сега критикуват настоящите.
Ниското ниво на ваксинация може да засегне крехката, зависима от туризма икономика на България, най-бедната страна член на ЕС. „Ако продължим да се държим като идиотите на Европа, това ще удари икономиката и туризма ни“, каза преди дни пред БНТ Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор.
Никой няма да иска да дойде в България, ако делът на ваксинациите е под 20%. Хората просто ще изберат безопасни места, а ние няма да сме такова.“
Проблем с наличието на ваксини няма, като тук се прилагат тези на Pfizer/BioNTech, Moderna, Johnson & Johnson, AstraZeneca. Има и достатъчно пунктове за имунизация, включително в търговските центрове, изтъква WSJ.
Изданието цитира 40-годишната Галя Сталева, продавачка на близалки в Бургас. „Не вярвам на нищо, което ми се казва“, посочва тя. Според нея правителствата се обединяват с фармацевтичните компании, за да реализират печалба.
„Всичко е бизнес – те са произвели тези ваксини и сега трябва да ги продадат“, казва тя.
В анализа се обръща внимание на разпространението на фалшиви твърдения в социалните мрежи и някои новинарски сайтове. Нещо повече: „в същото време масовите медии посвещават значително ефирно време на скептиците на ваксините, включително лекари, разпространяващи дискредитиращи теории и популяризиращи билкови лечения“, казват медийни експерти и служители.
Фалшивите новини са навсякъде и медиите са отделили много време на мнения без научна подкрепа“, посочва д-р Александър Симидчиев, народен представител и пулмолог, лекувал пациенти с COVID-19 по време на пандемията. „Това доведе до силно поляризиране на обществото.“
Ваксинацията е ниска и в ключови сфери, като образователната – със само 30% имунизирани учители. 26-годишната Мая Марова, която работи в телекомуникационен оператор, заяви, че ще протестира по улиците, ако ваксинацията стане задължителна. Тя се опасява, че ваксините са разработени твърде бързо и затова отказва да си постави.
WSJ изтъква и друга причина за скептицизма в България – след 1989 г. страната е измъчвана от широко разпространена корупция, включително в сектора на здравеопазването. В резултат на това малко над 50% от българите се доверяват на медицинския персонал, в сравнение с 80% в ЕС, според Eurobarometer.
Някои експерти все пак вярват, че надигащата се нова COVID вълна може да убеди някои. „Просто ще трябва да проследим как се развива този естествен социален експеримент и дали страхът ще доведе до вълна от ваксинации“, коментира Тихомир Безлов, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията в София.