За слънчогледа, олиото и „невидимата ръка“ на пазара

Каква е драмата с вноса на слънчоглед от Аржентина? От две седмици в обществения дебат си проправя път казусът с очакваното пристигане в България на няколко кораба със слънчоглед от Южна Америка; впрочем, кораби пътуват и за Румъния. Местните производители се опитват да привлекат подкрепа най-вече с два аргумента – единият е потенциалната опасност заради различните регулации за зърнопроизводство в страна извън ЕС, а другият е очакваното сваляне на цената на националния и регионалния пазар. Дали аржентинският слънчоглед отговаря на изискванията за допускане до единния пазар няма как (все още) да знаем, но икономическите измерения на казуса заслужават кратък коментар.

Оказва ли влияние вносът на цените в региона? Да, естествено – но това е точно желаният пазарен ефект. Това е демонстрация как свободната размяна и конкуренция насърчават ефективността и дават ползи на потребителите. Ако в един регион на света има добра реколта – какъвто е случаят с миналогодишната и тазгодишната реколта от слънчоглед в Аржентина – най-логично е продукцията да се изнася и реализира там, където има търсене. Впрочем, българските производители на пшеница правят точно това – изнасят 70-80% от произведените количества на външни пазари. Международната свободна търговия с храни – станала възможна както заради либерализация, така и заради технологичния напредък на транспорта в последните няколко столетия – е най-значимият фактор за продоволствена сигурност и предотвратяване на глада в глобален мащаб.

Но да се върнем към слънчогледа и олиото. По последни данни от Министерство на земеделието и храните, добивът през 2025 г. е бил около 1,5 милиона тона, началните запаси – около 175 хил. тона, потреблението за преработка до средата на февруари – около 927 хил. тона, и като елиминираме сравнително скромните количества внос и износ, към момента има запаси от малко под 950 хил. тона.  В същото време, в България има действащ капацитет за преработка на 4,5 милиона тона слънчоглед. Очевидно е, че той няма как да се натовари с местен добив, и че при благоприятна конюнктура за реализация на олио, ще има внос на суровина. Това се е случвало много пъти в миналото.

За контекст е нужно да припомним, че от края на лятото до януари борсовата цена на слънчогледовото олио нарастват с над 11%. „По учебник“ това е стимул за производителите, които са мотивирани да увеличат предлагането, а при липса на местна суровина логичната стъпка е да се уговорят доставки чрез внос. Още повече, вносът позволява цената на слънчогледовото семе да не се покачи. Пазарните участници отчитат спад на цената на българския пазар – това е причината за публично демонстрираното недоволство на земеделците – като корекцията към момента е около 30-40 евро на тон, или около 8%. Много или малко е това? Изглежда, че цената се върна на нивата от лятото на 2025 г.

Накратко: нищо ново не се е случило, а наблюдаваме как пазарните сили и конкуренцията работят за по-висока производителност и ползи за потребителите.

Източник: Институт за пазарна икономика