Законът за надценките на храните е по-опасен от държавните магазини

Преди повече от месец коментирахме, че основният резултат от широко прокламираните бойкоти на хранителните магазини ще бъде свръх реакция на политиците, които ще използват възможността да се намесят в търговията на дребно. Към днешна дата бойкотите са вече забравени, но имаме представена визия на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, както и гласуван текст в бюджета за създаване на държавни хранителни магазини. Миналата седмица зададохме основните въпроси относно държавните магазини, но по-голямата тема всъщност е готвеният законопроект от Министерството на земеделието и храните.

Пълен текст на законопроекта все още не е публикуван, съответно няма ясно разписани мотиви или оценка на въздействието. Представената концепция показва, че законопроектът преследва множество самоизключващи се цели, които ще разбъркат търговията на дребно, но няма да доведат до по-ниски цени. На първо място под „справедливо разпределение на добавената стойност по веригата на доставки“ всъщност се има предвид гарантирана „справедлива“ цена на изкупуване на първични земеделски продукти, тоест административно наложена минимум 10% надценка при производителя. Тази мярка очевидно води до повишаване на крайната цена, тъй като залага по-високи разходи още в началото на веригата на доставки.

Втората цел е насочена само към големите вериги (по същество дискриминационна мярка) и залага, че 50% от асортимента в определени продуктови групи трябва да е от български стоки, които се продават на обособени за целта места. Това правило не взима под внимание дали българските производители могат да задоволят пазара при всички посочени продукти и по същество ще доведе до лимитиран избор за потребителите. Ограничаването на избора и изкуственото постигане на административно наложен дял на българските стоки също води до по-високи крайни цени.

Третата цел вече има отношение към темата с „високите цени“, тъй като предвижда детайлна регулация на търговските надценки по цялата верига, в т.ч. отново присъства дискриминационен текст конкретно за големите вериги. Тази мярка обаче изглежда неприложима на практика. Продължава да няма яснота какво точно е определението на надценка. Кои разходи на търговеца на дребно например се отчитат (признават) отвъд покупната цена от доставчика? Разходите за транспорт и логистика, за реклама и промоция, за ток в обекта и заплата на касиера? Наистина ли някой вярва, че всички тези разходи могат да се пренебрегнат и цената на рафта в големия магазин в София е равна на покупна цена (от земеделски производител в Добрич например) плюс някакъв фиксиран процент надценка?

Дори лекото открехване на вратата за детайлите в тази регулация показва нейната несъстоятелност. В концепцията се казва точно колко могат да бъдат разходите за реклама на хранителните стоки. Реално държавата се опитва да вземе на ръчно управление напълно пазарни взаимоотношения и да планира търговските практики до най-малкия детайл. В тази посока е и идеята да се ограничат промоциите, която директно удря по потребителите и реално увеличава цените. Парадоксално, но след цялата „буря“ на бойкотите стигнахме до „решението“ – държавата да въведе максимални нива на промоциите в хранителните магазини.

Посочените примери ясно показват, че с този законопроект държавата преследва взаимоизключващи се цели и ще постигне точно обратния ефект на желания от широката публика. Вместо да се стигне до намаление на цените, ще видим хаос по цялата верига на доставки, по-малко избор за потребителите и по-високи цени, в т.ч. заради ограничените промоции. И ако проблемите при търговците на дребно ще са най-видими, то при производителите и преработвателите рисковете могат да бъдат и по-сериозни. За информация виж детайлното становище на 12 браншови организации (месопреработватели, хлебари и сладкари, производители на безалкохолни напитки, преработватели на плодове и зеленчуци, производители на захар, производители на растителни масла и преработватели на маслодайни култури, птицевъди и свиневъди и др.), които имат сериозно покритие и дават съвсем трезва оценка на несъстоятелността на законопроекта.

Източник: Институт за пазарна икономика