Заради мащабни промени: България забавя още проектите по REPowerEU 

Предложенията на България за проекти по глава REPower EU, част от Плана за възстановяване и устойчивост, ще се забавят още – до края на септември. Те трябваше да бъдат внесени в Министерския съвет в средата на месеца, но с решение в сряда кабинетът удължи срока с две седмици.

В решението се посочва, че обстоятелствата затова са обективни, а именно предлагат се промени в 32 инвестиции и 14 реформи, както и се предвиждат две нови инвестиции - в Компонент 4 „Нисковъглеродна икономика“ и в Компонент 5 „Биоразнообразие“.

С оглед наличието на значителни изменения в инвестициите и реформите в сектор „Енергетика“ в Компонент 4 „Нисковъглеродна икономика“ от ПВУ и проекта на главата REPowerEU е необходимо информиране на заинтересованите страни, включително Народното събрание“, се казва в решението.

Целта е да се осигури прозрачност на процеса и предвидимост във връзка с българската преговорна позиция пред ЕС. По главата REpower EU за България очаква да получи 480 милиона евро. 

По отношение на хода на преговорите по главата REPowerEU, през август и началото на септември 2024 г. се проведоха активни дискусии и срещи с ЕК по предложенията на техническо и политическо ниво.

В края на юли промените в ПВУ бяха обсъдени в Комисия по енергетика и тогава става ясно, че страната ни е заседнала предоговарянето заради решенията на Народното събрание, които противоречат на сега планираните от Министерския съвет мерки по предоговаряне.

В документите кабинетът е запазил ангажимента на България да намали въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., въпреки че има решение на Народното събрание тази цел да бъде предоговорена и така да се запазят въглищните мощности. Детайлът сега обаче е, че промяната в заложените 40% ще бъдат общо за индустрията, без да се детайлизират конкретни мощности.

Предложението за запазване на целите от 40% обаче противоречат на решението на Народно събрание от 12 януари 2023 г., което или трябва да бъде променено, или актуализацията на Плана да бъде финализирана въпреки него. На комисия тогава стана ясно, че преговорите формално може да бъдат приключени без промяна на актовете в парламента и това зависи от силата на целия преговорен пакет, който България ще извади. 

Друга промяна, която готви служебният кабинет в Плана, е да спре отделянето на „Булгартрансгаз“ и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) от Български енергиен холдинг (БЕХ). Като замяна България предлага да бъде предвидена забрана на кръстосано субсидиране от страна на операторите към другите дружества в групата на БЕХ. ЕК обаче не е доволна от замяната на мерките и смята, че забраната на кроссубсидиране не е мярка с еквивалентен ефект. Изваждането на БТГ и ЕСО от БЕХ не крие риск за операторите, но за група на БЕХ – да. 

България отново закъснява със сроковете за представянето на стратегическите документи пред Брюксел и е последната страна, която не е представила промени в тази точка от ПВУ. По план финален документ трябваше да бъде представен до средата на септември, а евентуално одобрение от Брюксел може да дойде до края на годината.