Защо един милиардер решава да работи като шофьор на Uber?

Ако се озовете в американския град Бостън и случайно решите да използвате услугата за споделено пътуване - UberX, не е изключено да попаднете на шофьор на име Пол. Той кара Tesla S P85D, чиято цена е близо 100 хиляди долара, разказва сайтът Inc.com. 

Цялото име на шофьора е Пол Инглиш – основателят на компанията Kayak, която представлява търсачка за хотели, самолетни полети, автомобили под наем и други туристически услуги. През 2013 г. тя е купена от корпорацията Priceline Group, която е собственик на други подобни сайтове. Сумата за която е продадена е 2,1 млрд. долара. 

Инглиш работи като шофьор само в част от времето. Започва да работи за Uber на 31 октомври и досега е качил едва 26 клиенти. А всъщност се занимава с тази дейност, защото прави проучване, свързано с новия си проект – стартъп с фокус върху туристическата индустрия. 

"С този проект преосмисляме начина, по който хората правят резервация за своето пътуване – как си представят ваканцията си, от кого искат съвет къде да отидат, колко време и усилия им отнемат самите кликвания в сайта за резервации“, обяснява Инглиш и допълва: „Винаги съм казвал, още докато ръководех Kayak, че ние сме по-малко неприятни от другите сайтове. Опитвах се да го направя възможно най-прост, но дори той изискваше определени усилия от страна на ползващите го“, казва той. 

Идеята на Пол е да проучи рейтинговата система на Uber, за да се опита да я внедри при неговия стартъп проект. 

„Искам да разбера какво е усещането да си шофьор, който знае, че в края на курса ще бъде оценен по скалата от 1 до 5. А шофьорите също оценяват своите клиенти. Мисля, че това е наистина добра система“, казва Инглиш. 

Като шофьор на Uber Инглиш е оценил 25 от своите клиенти с 5-ца, а един, който според Пол се държал изключително неприятно – с 1-ца. 

 
Хората, за които има най-ярки впечатления, са няколко. Първите са ученичка в 8 клас от Китай и нейната майка, които оглеждали гимназиите в района на Бостън. Инглиш си спомня, че момиченцето му казало, че най-голямата й мечта е да учи в Масачузетския технологичен институт (MIT).  

Другите са приятелска компания, която качил от нощен клуб в центъра на Южен Бостън. „Те бяха толкова пияни, че не бих могъл да възпроизведа начина, по който една от тях ми говореше. В един момент тя погледна към 17-инчовия компютърен екран в колата и възкликна: „Сигурно си милионер!“. Само един от 26-те му клиенти дори го разпознал. „Когато хората ме питат каква е постоянната ми работа, им отговарям, че съм програмист“, казва Инглиш. „Не искам да говоря за себе си, искам да научавам повече за тях. Но когато качих млада двойка на около 25 години, момчето показа нещо на момичето на телефона си и след това ме попита: „Ти ли си Пол Инглиш?“, спомня си той. 

Според Инглиш да работиш като шофьор е изключително забавно преживяване. Той допълва, че много цени факта, че тази дейност му дава възможност да разговаря с хора, с които иначе не би могъл да се срещне другаде. 

„Не бих се изненадал, ако правя това и след година – може би не чак толкова често и по-скоро за удоволствие и като вид продължаващо във времето обучение", казва Инглиш.