Защо ЕС не санкционира руската ядрена индустрия?

През февруари 2022 г. ЕС наложи санкции на Русия в отговор на руската инвазия в Украйна. Санкциите към този момент включват ограничителни мерки (индивидуални санкции), икономически и визови мерки. Санкциите имат за цел да разстроят икономиката на страната, за да попречат на Русия да продължи конфликта си с Украйна. През годината ЕС и други части на света увеличиха броя и видовете санкции срещу Русия, тъй като намалиха зависимостта си от руската енергия.

През декември 2022 г. ЕС забрани вноса на руски суров петрол , а през февруари 2023 г. регионът забрани и вноса на руски дизел, реактивно гориво и други петролни продукти. Тези санкции дойдоха по-късно от много други поради силната зависимост на много страни от блока от руската енергия. Например, преди войната Германия внасяше около половината от своя газ от Русия и повече от една трета от своя петрол. Но през януари Германия заяви, че  вече не зависи от руската енергия.

Но една област, която ЕС избягва да санкционира досега, е руската ядрена енергия. Това до голяма степен се дължи на значителната роля, която руският държавен монополист в ядрената енергия, „Росатом“, играе в глобалната ядрена картина.

Пол Дорфман, председател на Nuclear Consulting Group  обясни, че проблемът е „руската кукла от взаимосвързани зависимости“.

Първо, „Росатом“ е основен износител на ядрено гориво, осигурявайки на САЩ 14% от своя уран през 2021 г. Междувременно енергийните предприятия в цяла Европа закупиха около една пета от техния уран от „Росатом“ и те не успяха да диверсифицират своите източници на уран след съкращаването други енергийни връзки с Русия. „Росатом“ също предостави 28% от услугите за обогатяване на САЩ през 2021 г.“

Освен това „Росатом“ не се ограничава само до Русия, притежавайки собственост върху няколко ядрени централи по света. Към края на 2021 г. една на всеки пет атомни централи в света е била или в Русия, или е била построена от Русия.

„Росатом“ многократно се намесва, за да помогне за финансирането на ядрени централи в страни, които искат да разширят своите сектори на ядрената енергия, но нямат пари за това. Много от тези централи попадат в модела „изграждай-притежавай-експлоатирай“, разчитайки на „Росатом“ за тяхната експлоатация", пише в свой анализ Oilprice.

Ето защо някои държави от ЕС се противопоставиха на санкциите срещу руската ядрена енергия, тъй като продължават да разчитат на „Росатом“ за енергийната си сигурност. Изданието дава за пример Унгария, която произвежда около 40% от своята електроенергия от ядрена енергия и има дългосрочно споразумение за финансиране  с „Росатом“ за изграждането на два нови ядрени реактора. През февруари тази година Европейската комисия (ЕК) отмени плановете за санкции срещу руската ядрена енергийна индустрия, позовавайки се на съпротивата на някои държави-членки, включително България, която също е зависима от Русия в този сектор. ЕС обмисляше налагане на санкции на отделни служители  на „Росатом“ и други компании в списъка, но досега не е предприел действия по тази идея.

Въпреки несигурността как да се наложат санкции на руската ядрена енергетика, без да се накърнят интересите на няколко европейски държави, като Унгария и България, планът за ядрени санкции отново е на масата. Германия, Полша и балтийските държави-членки на ЕС настояват за нови санкции срещу руската ядрена енергия като средство за налагане на по-голяма вреда на икономиката на Русия, докато войната срещу Украйна продължава. „Ядреният сектор все още е изключителен. Не е оправдано, че тази област все още се третира с преференции. Ядрените технологии са изключително чувствителна област и Русия вече не може да се разглежда като надежден партньор в нея“, коментира германският министър на икономиката и климата Роберт Хабек.

В доклад на Royal United Services се посочва, че „между март и декември 2022 г. Русия е изнесла материали и технологии на стойност малко над 1 милиард долара, които са от значение за сектора на ядрената енергия“.

И тази търговия включваше износ за членове на НАТО и ЕС. Всъщност стойността на руския ядрен износ не само не се е свила от февруари 2022 г., данните, прегледани от автора, предполагат, че тя може да се разширява, като шепа лоялни клиенти все още искат да правят бизнес с руския ядрен сектор.

Украйна многократно е осъждала ЕС, че не е въвел санкции срещу ядрената мощ на Русия заедно с други ограничения върху руската енергия. Досега ЕС е наложил 10 пакета санкции на Русия, като в момента се подготвя 11-ият. Въпреки натиска от Украйна и няколко държави-членки на ЕС да включат ядрената енергия в новите санкции, ЕК трябва да обмисли какво ще означава това за страни като Унгария и България, които продължават да разчитат на руската ядрена енергия. Да не говорим за факта, че ядрената енергия е основен източник на чиста енергия и спирането на руската ядрена енергия може да насърчи някои страни да се върнат към изкопаемите горива. Сега ЕС трябва да претегли положителните и отрицателните последици от санкционирането на руската ядрена енергия, за да определи правилния ход.