Защо Северна Корея страда от недостиг на храна
Причините са свързани с високите цени на храните, лошото време, търговските санкции и проблеми с получаването на хранителна помощ от други страни
В миналото Северна Корея е преминавала през смъртоносен глад, а сега нейният лидер Ким Чен Ун предупреди за сериозен недостиг на храна, който предстои. Много е трудно да се извлече надеждна информация от силно секретната държава, но защо сега ситуацията с храната се влошава?
Какво се случи с цените на храните?
Един от най-ясните показатели за недостиг е поскъпването на основните храни, съобщава BBC. Цената за килограм царевица се е повишава рязко през февруари до 3137 вони (еквивалентно на около 2 британски лири), показват данни от уебсайта Daily NK, който събира информация от контакти в Северна Корея.
Цените отново са се повишават рязко в средата на юни, според уебсайта Asia Press, който комуникира със севернокорейците по контрабандни телефони в страната. Царевицата е по-малко предпочитана от ориза, но често се консумира, защото е по-евтина. Междувременно цената на килограм ориз в столицата Пхенян в момента е най-висока от декември 2020 г. насам.
Мониторингът на пазарните цени предоставя едни от най-добрите данни за икономическата активност, тъй като повечето севернокорейци получават храната и други важни неща от пазарната търговия, казва експертът от Северна Корея Бенджамин Силберщайн.
"Държавата предоставя само относително малък дял на служителите от държавната бюрокрация."
Дажбите, доставяни от държавата, едва ли са подходящи за повечето домакинства и са по-малко откриваеми далеч от големите градове. Това означава, че много хора разчитат на неформални улични пазари.
Лошото време е повредило посевите
В своите предупреждения за недостиг на храна севернокорейският лидер Ким Чен Ун се позова на въздействието на тайфуните и наводненията върху реколтата от миналата година. Април до септември 2020 г. е един от най-влажните периоди от 1981 г., според базираната в Париж организация за мониторинг на земеделието, GEOGLAM.
Корейският полуостров е бил ударен от поредица тайфуни, включително три, които са се спуснали в рамките на две седмици през август и септември - период, който съвпада с началото на реколтата от ориз и царевица.
Храната може да стане оскъдна, тъй като държавните доставки от предишната есенна реколта започват да намаляват, особено ако реколтата е била лоша.
Тайфунът Хагупит удари в началото на август и беше една от малкото бури, при които държавните медии предложиха подробен доклад за щетите.Според него наводнението е унищожило 40 000 хектара обработваеми площи и 16 680 жилища.
За следващите бури държавните медии до голяма степен избягваха да дават много информация. Въздействието на тези събития се влоши заради обезлесяването, което продължава от десетилея. Икономическата криза от 90-те години беше основа за широко разпространената сеч на дървета, които се ползваха за гориво и въпреки редовните кампании за засаждане на дървета, обезлесяването продължава, влошавайки наводненията. Според доклад, публикуван през март от Global Forest Watch, през 2019 г. са загубени 27 500 хектара дървесна покривка, като от 2001 г. общо са загубени около 233 000 хектара.
Според съсредоточения в Северна Корея блог 38 North, въпреки че страната е подобрила управлението на бедствията, мерките все още не са достатъчно адекватни.
Сериозен недостиг на торове
Един от по-малко известните проблеми за селскостопанския сектор на Северна Корея са трудностите с набавянето на достатъчно тор за подобряване на добивите. Писмо от Ким Чен Ун през 2014 г. напомни на наетите в селскостопанския сектор, че трябва да намерят алтернативни лесно достъпни източници на торове.
„Използвайте всички източници на оборски тор“, пише той в писмото, публикувано от държавната агенция KCNA.
Страната не е самодостатъчна в производството на торове и според Nikkei Asia през февруари една от големите й фабрики, произвеждащи тор, трябваше да бъде спряна поради липса на резервни части. Причина за това е затварянето на границата с най-големия търговски партньор Китай през януари 2020 г. заради пандемията на Covid.
Търговията е силно ограничена от санкции
Международните икономически санкции означават, че търговията с други държави вече е изключително ограничена. Общият китайски износ за Северна Корея варира от около 2.5 до 3.5 млрд. долара през последните години. Но миналата година цифрата е била по-малка от 500 млн. долара, според официалните китайски митнически данни.
Сателитните изображения от двете страни на границата (в Синуию и Дандун) показват значително намаляване на трафика на превозни средства в сравнение с 2019 г. Това е доказателство, което показва, че границата вероятно е била затворена за търговия, според доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS). Изследователите са преброили над 100 превозни средства в митническите зони през септември 2019 г. - но само 15 през март 2021 г.
През март обаче бяха забелязани повече железопътни вагони в сравнение със снимки на същото място през последните две години, което накара наблюдателите да повярват, че търговията може да се възобнови. Оттогава няма индикации, че границата ще се отвори напълно скоро, според наблюдателите от Северна Корея.
Проблеми с хранителната помощ
Затворените граници затрудниха получаването на хранителна помощ, която не попада под търговските санкции. Най-големият донор в страната е Китай, а износът на храни за Северна Корея е спаднал с 80% от началото на пандемията. Потоците на помощ в страната от донорските страни са били недостатъчни през последното десетилетие, казва ООН. А повечето международни организации за хранителна помощ в момента не могат да работят в Северна Корея, а ограниченията, свързани с пандемията ограничават работата им още повече.
Кун Ли от Световната хранителна програма (СХП) заяви пред BBC, че СХП не е в състояние да провежда проучвания сред домакинствата.
"Въпреки предизвикателствата, през 2020 г. СХП осигури ограничени доставки и достигна близо 730 000 души", казва тя.
Според доклад на Организацията на ООН за прехрана и земеделие Северна Корея има недостиг на храна, който може да продължи от 2 до 3 месеца.
„Ако проблемът не бъде решен с внос на храни или получаване на хранителни помощи, домакинствата може да усетят доста сериозен недостиг на храна между август и октомври 2021 г.“