Защо Тръмп изостря тона към Федералния резерв на САЩ
Американският президент определя централната банка като „по-голяма заплаха от Китай“
В свое интервю за в. „Вашингтон пост“ от преди два дни американският президент за пореден път остро разкритикува политиката на Федералния резерв на САЩ (Фед) за вдигане на основния лихвен процент. Той дори си позволи да нарече централната банка на страната „по-голяма заплаха от Китай“ за американската икономика.
По презумпция във фокуса на неговото недоволство и заплашителни послания седят основно външни фактори - заплахи за икономическата стабилност на местната икономика като Китай, страните от Европейския съюз и Русия, с които през годините САЩ очевидно водят сериозна икономическа война за недопускане на изместване на световното икономическо господство извън пределите на страната.
На фона на агресивната риторика от страна на Тръмп изказването му за Федералния резерв на САЩ може да се разглежда като изненада, защото Фед се представя като вътрешна заплаха, но това не е съвсем така за посветените анализатори в икономическата политика на американския президент.
Всъщност острото обръщане на Тръмп към управлението на Фед не е прецедент. Настоящият президент на САЩ и преди е обръщал внимание на политиката на централната банка за вдигане на основния лихвен процент в страната през последните 2 години, но не и с такъв недоволен тон.
От тази гледна точка за нас е от особена важност да анализираме това поведение на Тръмп, който превръща тази важна институция за икономическата стабилност на страната във водеща национална заплаха за нейната икономика.
Тръмп има за какво да се опасява от действията на Федералния резерв. Увеличаването на лихвените равнища в страната в контекста на политиката на Фед за вдигане на основния лихвен процент заплашва много сериозно постигнатите до момента икономически успехи от американския президент.
За малкото време, в което Тръмп е президент на САЩ, той осигури „свежа глътка въздух“ за щатската икономика. За първи път след кризата от 2007 г. безработицата падна до 3.7% - рекордно ниско ниво за страната за последните 10 години. Очаква се тази година брутният вътрешен продукт (БВП) на страната да достигне 4% растеж на годишна база, а като абсолютна сума – да надхвърли 21 трлд. долара.
Усилията на Тръмп да намали данъчното бреме за малкия и среден бизнес, да ограничи евтиния внос и да стимулира връщането на производства в страната обаче може да бъде много лесно саботирано от лихвената политика на Федералния резерв.
Към момента основният лихвен процент в страната е на равнище от 2.25%, но се очаква в края на декември тази година да има ново покачване. Федералният резерв посочва като свои доводи за лихвеното увеличаване доброто състояние на щатската икономика, стремежът към контрол на инфлацията и стимулирането на оптимална висока заетост.
Тази политика на Фед може да бъде разбираема и от гледна точка на проблемите, които създаде кризата от 2007 г. за щатската икономика. Централната банка може просто да се опитва да ограничава икономическия растеж на страната, като вдига основния лихвен процент, който без съмнение ще оскъпи заемния капитал за американските компании и потребителските кредити в страната. Това със сигурност ще доведе до охлаждане на щатската икономика, вследствие на спад в инвеститорския интерес и потреблението на стоки и услуги.
Именно от това се опасява президентът Тръмп – със своята политика на увеличаване на лихвените равнища в щатската икономика Федералният резерв сериозно застрашава неговата икономическа политика за стимулиране на нов икономически растеж в страната.
Тръмп е прав да се опасява от действията на Фед, защото в една следваща фаза те ще ограничат сериозно достъпа до ресурси за американския бизнес и потребителите, което ще доведе отново американската икономика до рецесия и дори до възможна нова криза.
В своето интервю за в. „Вашингтон пост“ Доналд Тръмп на няколко пъти споделя: „Не съм щастлив с Федералния резерв“. Определено зад това поведение на американския президент прозира не само доза гняв, но и страх от това, което Фед може да причини на неговата политика за стимулиране на икономически растеж за страната.
Тръмп е президент, който е твърдо ориентиран към постигане на икономически растеж в своята икономическа политика, затова е силно притеснен от действията на Фед, чиято икономическа логика за развитие на щатската икономика очевидно не кореспондира с неговата.
Горното повдига още много вътрешнополитически и вътрешноикономически въпроси за управлението на националната икономика на САЩ! Със сигурност обаче над всичко изплува един много важен факт – между ключовите институции, отговорни за икономическото развитие на САЩ – съществува сериозна пропаст относно визията за икономически просперитет на страната, а това крие опасни рискове за нейната и световната икономика, в която САЩ без съмнение все още е глобален икономически лидер, който обаче очевидно е изправен пред много сериозни вътрешни и външни заплахи.
