Зеленият преход и слонът в стаята: Или защо Брюксел изглежда out of space

Как изглежда бъдещето през призмата на зелената и цифрова трансформация? Понесени на крилете на въображението, обилно пропито от щедри технологични фантазии и амбициозни политически таргети, може да си го представим така: на зелена поляна хората стоят и пишат стихове и музика или рисуват картини, роботите работят вместо нас, изкуственият интелект мисли вместо нас. Днешната реалност обаче подсказва друго – че поляните вместо зелени, са черни заради простиращите се на тях фотоволтаични панели, а младите хора вместо да се отдават на творчески занимания, пилеят времето си в TikTok.

Има нещо сбъркано и то не е само в тази картина“, обобщи Васил Велев, председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), в панела „Navigating the nexus: Карта на работните места на бъдещето в зелената и цифровата ера“ на форума Green Transition 4.0.

Според него цифровизацията върви с естествен ход и в резултат на това повишава конкурентоспособността на икономиката. Със зелената трансформация обаче нещата стоят по-различно и човешката намеса, по думите на Велев, не дава желания ефект. Той цитира данни на МВФ, според които за петте години до 2023 г. европейската икономика е загубила 5 пр. пункта от световния си дял – от 21% на 16%. А прогнозите говорят за задълбочаване на негативната тенденция и че към 2030 г. в най-развитите седем икономики в света вече няма да има нито една европейска.

Очевидно има нещо сбъркано. Европейският глас и европейските възможности за определяне на хода на световната история намаляват драстично – той става все по-немощен, Европа се маргинализира.“

Според Велев това е цената, която ЕС плаща за не добре обмислените си действия по линия на зеления преход, съотнесени към случващото в световен мащаб. Докато Европа намалява добива на въглища с 1 тон в периода 2021 – 2024 г., само Индия го увеличава с 2 тона, даде пример той. Китай пък генерира четири пъти повече CO2 от ЕС. С други думи: „когато ЕС нулира емисиите си, с това не се спасява планетата.“

В мрачната картина, очертана Васил Велев, личи недостигът на хора изобщо, а още повече на квалифицирани такива; европейската индустрия изглежда изгубена и от липсата на метали, химия, строителни материали. Промишлеността губи конкурентоспособност и заради скъпата енергия – цената на природния газ е 34 евро/мегаватчас в ЕС, докато в САЩ е 8.5 евро/мегаватчас. „Не можем да включим на пауза заводите си и да чакаме 10 години, когато цената на енергията ще е конкурентна. Стотици големи предприятия от базовите индустрии вече напуснаха Европа“, посочи още Васил Велев.

Защо не виждаме слона в стаята? Брюксел си живее своя живот, който няма нищо общо с този на планетата Земя.“

Мнението на председателя на една от водещите работодателски организации в страната прозвуча в рядък синхрон с това на синдикатите. Според председателя на КНСБ Пламен Димитров Зелената сделка има нужда от балансиране, защото досегашните действия на Европа ѝ отреждат изоставаща роля в света.

Да, няма работни места на мъртва планета, но всичко е в мярката.“

Димитров изтъкна прагматизма на Китай и САЩ, които са намерили синергия между „зеленото, дигиталното и индустриалното“

„Европейският съюз започна да губи конкурентоспособност дали единствено поради „зеления болшевизъм“, който ни беше обзел, или и заради други дефекти в управлението, но със сигурност опитът да бъдем най-активните и агресивните в зелените цели е видимо негативен“, коментира Димитров.

Той цитира данни, според които за последните 15 години европейската индустрия е загубила не само конкурентни позиции, но и 3 милион работни места. Спорно е дали това е резултат само от Зелената сделка, но е също толкова неясно и къде и кога ще се отворят обещаните нови позиции.

Междувременно ресурсът, който трябва да бъде инвестиран в прехода, е огромен. По изчисления на Международната агенция по енергетика, между 4 и 5 трлн. долара са нужни в глобален мащаб, за да се достигнат целите на хилядолетието, в това число зелените. ЕК от своя страна пресметна, че до 2030 г. ежегодно трябва да бъдат мобилизирани средно по 813 млрд. евро, за да се изпълни Зелената сделка. Неуспехът вече е налице, като Брюксел признава, че през 2023 г. тази цел е изпълнена наполовина.

Всичко това говори, че трябва да слезем на земята и да видим как можем да направим нещата работещи и прагматични, така че и ЕС, и европейските държави не да губят, а да имаме качествени работни места, които да се генерират от зелени и дигитални решения“, отбеляза Димитров.

Що се отнася до България, „ние сме от страната на губещите в този зелен преход“, посочи той и добави, че причината не е само в това, „не можем да стигнем до милиардите евро ресурс, но в това, че не знаем какво правим.“

Фокусът трябва да се измести от макро към микро ниво и в разговора за зеления преход да бъдат замесени всички заинтересовани.

„Зеленият преход може да бъде успешен само ако цялото общество го подкрепи“, посочи Оливър Рьопке, председател на ЕИСК. Той даде пример с честите протести на хора по места и отрасли, всеки път когато в дадена държава членка се стигне до обсъждане на конкретни мерки, започват протести.