ИПИ: Бюджет 2019 може да е с ниски данъци и излишък

Според икономистите правителството раздува приходите, за да харчи повече

Макроикономическите допускания в Бюджет 2019 се отличават с прекомерен оптимизъм на фона на преобладаващите прогнози за забавяне на европейската и в частност на българската икономика следващата година. Това е изводът на икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ), който за 16-а поредна година представи своя алтернативен бюджет с ниски данъци и излишък. И за следващата година Министерството на финансите планира дефицит, въпреки че през последните три години последните три години икономиката расте със сравнително бързи темпове, а бюджетът е на плюс.

Докато и МВФ, и Европейската комисия очакват забавяне на растежа и успокояване на инфлацията в България следващата година, правителството предвижда ускоряване на икономическия ръст и по-висока инфлация. Така прогнозата за номиналния брутен вътрешен продукт се явява доста по-висока от очакваното от други анализатори, което пък означава и „надуване” на приходната част с цел обезпечаване на по-високи разходи. Последното не е изненада, предвид ясния курс към фискална експанзия – т.е. увеличаване на разходите и влошаване на бюджетния баланс през последните няколко години, пише в анализа на ИПИ.

Дори и оптимизмът на Министерството на финансите за икономиката да се оправдае, залагането на дефицит при очаквания за близо 4% реален растеж на икономиката е меко казано неразумно и демонстрира ясно желание за дискреционно (т.е. непрозрачно и безконтролно) харчене в края на годината. И в двата варианта – риск от забавяне на растежа или пък висок ръст на икономиката – добрата политика би следвало да бъде залагането на излишък в бюджета. При неблагоприятен обрат излишъкът работи като буфер срещу прекомерен дефицит, а при благоприятен сценарий излишъкът е фискално отговорната цел.

Консолидираните разходи през 2019 г. са заложени в размер на 44.5 млрд. лв., което е с 5.9 млрд. лв. повече от очакваното изпълнение през текущата 2018 г. В това отношение проектобюджетът е своеобразно продължение на предходния – очакваното изпълнение през тази година е с 4.1 млрд. лв. повече от изпълнението на бюджета през 2017 г. Напомпването на публичните разходи с близо 10 млрд. лв. само за две години е опасно и се разминава с реалностите на макроикомическата рамка. Прекомерното раздуване на текущите разходи в наглед добрата година (официалните очаквания за 2019 г.) може да изиграе много лоша шега при влошаване на икономическите процеси, се казва още в анализа.






Основни акценти от Алтернативния бюджет на ИПИ:
  • Обръщане на негативните тенденции в данъчната политика чрез ограничаване на дискреционните приходни мерки на правителството и реални стъпки за намалението на данъчно-осигурителното бреме, в т.ч. чрез премахване на някои данъци – например облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните премии;
  • Запазване на покачването на заплатите в публичния сектор, в т.ч. заплатите на педагогическия персонал, но и сериозна оптимизация на администрацията – през последните три години липсват каквито и да е мерки за свиване на публичния сектор;
  • Реални осигурителни промени, които да дадат повече избор на хората в пенсионното и здравно осигуряване чрез прехвърляне на вноски към частните пенсионни фондове и разбиване на монопола на НЗОК;
  • Свиване на преразпределението през бюджета, мерки за финансова децентрализация и планиране на излишък, който да направи бюджета антицикличен.
Алтернативната на ИПИ не предлага драконовски мерки в разходната част - реално предвидените разходи в алтернативния бюджет за 2019 г. не са по-ниски спрямо тези на правителството за 2018 г. Не е пипнато нито едно социално плащане, в т.ч. пенсии, помощи и т.н. Бюджетът е реформиран там, където е най-неефективен – в раздутата администрация и издръжка, субсидиите към определени сектори и дискреционните капиталови разходи в края на годината.

Преразпределението в Алтернативния бюджет на ИПИ е в рамките на 35% от БВП, като се планира и излишък в размер на 923 млн. лв. Наред с намалението на данъчно-осигурителното бреме и повечето избор в осигурителните системи, алтернативата на ИПИ предвижда и реални стъпки за финансова децентрализация чрез пренасочването на приходите от 2 процентни пункта от подоходното облагане към общините. Вярваме, че всички тези политики биха довели до по-бърз растеж и биха отключили потенциала на местно ниво.

Фокус: Здравеопазване

Здравната система е във фокусa на обществените дебати през последните години, но правителството все още не е представило ясна визия за бъдещето на сектора. Правят се единствено козметични промени, които водят до централизиране на вземаните решения, липса на предвидимост и липса на резултати. Може би основната причина за това е, че политиките в сектора не се основават на доказателства (т.нар. evidence-based policy), а са отговор на натиск от една или друга обществена група.

Един от най-ярките примери e мантрата, че разходите за здравеопазване в България са твърде ниски и трябва да се увеличат. Представени в стандарт на покупателна способност (purchasing power standard)  доходът на човек от населението е 47% от средния за ЕС, докато разходите за здравеопазване като дял от БВП са близо 93% от средните за ЕС. С други думи при половината от средния доход за ЕС България има близо до средния за ЕС разход за здравеопазване, т.е. няма как системата да е недофинансирана, поне спрямо общата картина в ЕС.

Предложенията на ИПИ за реформиране на здравеопазването се основават на добрите практики по света и включват:
  • Поставяне на пациента в центъра на системата чрез осигуряване на възможност за избор, достъпност до навременни и качествени услуги и прозрачност както при здравното осигуряване, така и при доставянето на здравни стоки и услуги;
  • За да може пациентът да има избор, е необходимо да се създаде пазар (какъвто в момента липсва) както при здравното осигуряване, така и при доставянето на здравни стоки и услуги;
  • За да се осигури безпроблемната работа на такава система е необходима работеща информационна система, която да обслужва създадения пазар в сектора, а не държавната администрация;
  • Ролята на държавата да се ограничи единствено до създаване на рамка за конкуренцията в сектора и съблюдаване на спазването ѝ;
  • Може би едно от най-важните неща, които се наблюдават в добре работещите здравни системи, е намирането на баланс между ефективността и ефикасността на системата.
Прибързаните действия в сектора винаги се оправдават с добри намерения, но резултатите от тях са или запазване на статуквото, или влошаване на работата в сектора поради допълнителното напрежение и несигурност. Реформите следва да се основават на доказателства, да са добре обмислени и да получат широка подкрепа, тъй като изискват години наред последователни усилия.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: Бюджет 2019 | алтернативен бюджет | Бюджет на ИПИ

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини