Държавата, която работи като технологична компания

Държавите трябва да се научат да предоставят обществени услуги толкова ефективно, колкото Amazon продава книги

Стане ли дума за развито цифрово общество, няма как за пример да не бъде дадена Естония. За няколко години държавата постигна феноменален напредък и днес вече по-голямата част от правителствените услуги са достъпни 24 часа в денонощието. Човек може да прави почти всичко по електронен път, с малки изключения като това да се ожени или да си купи имот. „Правителствата трябва да се научат да предоставят обществени услуги толкова ефективно, колкото Amazon продава книги: без физическо присъствие, без разходи за заявления, без работно време“, пише президентът на Естония Керсти Калюлайд в своя статия по темата, публикувана в изданието Quartz.

„По някаква странна и необяснима причина хората обикновено очакват по-добри услуги от частни компании, отколкото от собствените си правителства. Това не е така за нашите граждани в Естония“, изтъква още тя. По думите ѝ те очакват очакват и непрекъснато изискват от управляващите подобрения и иновации. Естонците очакват, че ако частният сектор постоянно се обновява, правителството също трябва да прави така.

„Ако лесно можете да си купите книги онлайн, да правите банкови транзакции и да влезете в профила си в социалните медии за няколко секунди, тогава защо една обществена услуга да не може да работи също толкова добре“, пита реторично Калюлайд, според която публичният сектор не може да си позволи да предлага по-лоши услуги.

Президентът на Естония сравнява държавното управление с това на частните компании. По пътя на тази логика гражданите може да се разглеждат „като акционери, които изискват по-добри резултати във всеки аспект от живота си“.

История на цифровизацията

Докато естонците живеят в дигитално общество, всички останали все още не го правят. Но защо и как се стигна до това? Калюлайд връща лентата назад към времето, когато страната възстановява независимостта от СССР. Тогава Естония е бедна и тепърва трябва да модернизира системите си, така че да се превърне в демократична държава. На практика всички сфери на живота по онова време са се нуждаели от радикални реформи.

„Но изборът, който направихме в полза на технологиите, не беше лесен“, спомня си настоящият президент. По думите ѝ информационните и комуникационни услуги са шанс приобщаване на селските и отдалечените райони, но решението да се инвестират оскъдните ресурси на току-що спечелилата си независимост държава в изграждането на интернет връзки, оборудване на училищ и библиотеки с безплатни онлайн точки е рисковано.

„За да се инвестира в нови технологии, трябваше да се отхвърли ремонтирането на дупки или рушащи се училищни сгради“, дава пример Калюлайд.

Първото десетилетие от този процес е сложно, но пък е дало на естонското общество инерцията да направи цифров скок в бъдещето. В резултат учениците придобиват компютърна грамотност в ранна възраст, с която „заразяват“ и по-възрастните членове на семействата си. Постепенно приоритетите се променят и започват да се насърчават инвестициите в нови технологии.

Любопитното е, че Естония не залага на хай-тек решения, а избира да заложи на по-основните и опитът показва, че това е било правилно. Евтината технология, която се използва от цялото общество, носи много по-големи ползи, отколкото такава, която да е достъпна за малка част от населението.

След създаването на платформа, предоставяща цифрови услуги, „нашите граждани също можеха да бъдат такива“.

Виртуални граждани

Естония е известна с това, че дава цифрово гражданство на хората. Вече две десетилетия населението ползва дигитални лични карти, които не само носят информация за тяхната идентичност, но и с които те могат да пътуват в Европа, да подписват документи, да ползват обществени услуги, да плащат глоби и данъци онлайн, да търсят в регистри или просто да пращат криптирани имейли. Днес тези карти са признати за напълно легитимни паспорти. 

Важно е да се отбележи, че зад технологичните иновации стоят и необходимите законодателни регулации, гарантиращи използването на е-подпис, сигурността и правата на хората. Освен това гражданите носят и отговорност да пазят личния си документ, така че ако друго лице го използва, това има юридически последици.

Изградената електронна администрация пести и пари. Изчислено е, че цифровото удостоверяване и подпис спестяват до 2% от БВП на страната годишно. Финансовите ползи далеч надхвърлят разходите за инвестиции“, посочва президентът на Естония.

Макроикономическите ефекти са дори по-големи – близо 7% от естонския БВП идва от сектора на информационните и комуникационни технологии. „Наличието на дигитално общество насърчи културата на иновативните технологични компании“, казва Калюлайд и дава пример с широко разпространение на фирмите „еднорози“.

По думите ѝ иновациите се крият в процеса на сближаване на бизнеса, хората и правителството, включително защото държавната инфраструктура е свободна за ползване от банките и частните компании. „Ето защо Естония е пример за „публично-частно партньорство“. Това гарантира, че всички хора ще се възползват от цифровите услуги“, изтъква президентът на страната.

Доверие и киберсигурност

Развитието на публичния живот в сферата на интерент повдига и въпроси за доверието, сигурността и необходимостта от киберзащита. Калюлайд е категорична, че държавата трябва да осигури същата степен на протекция в дигиталния свят, както и в аналоговия.

„Разбира се, няма такова нещо като абсолютна сигурност. Но е лесно да се демонстрира, че цифровите технологии предлагат по-голяма сигурност от хартиените аналози“, смята тя. По думите ѝ цифровият формат осигурява много по-голям контрол върху личните данни, отколкото хартиения, тъй като правото предвижда ясни правила. Естонците знаят, че намесата в публичните бази данни няма как да остане незабелязана, тъй като тя ще бъде записана с помощта на блокчейн. След това нарушенията се наказват.

Още по-важното е, според нея, е, че личните данни не принадлежат на държавата, а на хората. „Във всеки един момент имате право да знаете и контролирате какво се случва с тези данни“, казва Калюлайд.

Що се отнася до кибернетичните рискове – те не са недостатък на цифровото общество, а естествена част от всяко общество, смята президентът на Естония, казвайки, че просто също изискват мерки за опазване. Тя припомня поредицата кибератаки срещу Естония през 2017 г., извършени от руски IP адреси. „В известен смисъл това беше призив за събуждане, защото ни доведе до създаването на стратегия за киберсигурност и улесни създаването на постоянно звено на НАТО, което се фокусира върху повишаване на киберсигурността“, посочва Калюлайд, обръщайки внимание на поредицата мерки за увеличаване на сигурността.

По тази линия през 2017 г. се създава първото посолство за данни в Люксембург, за да се подсигури правителствената информация в случай на военна или кибернетична атака. Страната е избрана е заради нейната готовност и гъвкавост да работи по новата концепция.

Още нации ще станат дигитални

Дигитализацията е най-вероятният път пред всички държави. „Всяка страна е култура и това съчетание от неща, определящи облика на нацията, остава едно и също в аналоговия, и в цифровия свята“, казва Калюлайд. Тя е категорична, че „всяка държава трябва да намери своя път“.

„Считам, че всички електронни правителства трябва да бъдат съобразени с конкретните нужди“, казва още естонският президент. Тя смята, че нейната страна може да сподели опита си, но всяка държава трябва да използва технология за насърчаване на собствен модел на управление, а не да се хармонизира с други цифрови правителства.

Естония вече не е единствената, поела по пътя към цифровизация. Германия също предостави на гражданите си лични карти с чип, а Финландия стартира същата платформа за обмен на данни като естонската.

Още по-любопитното е, че интересни неща се случват и в Африка. Според Калюлайд континентът има потенциала да скочи директно в дигиталната ера, много по-бързо от страните с вече установени системи.  В Руанда и Сенегал например е налице увеличаващо се използване на мобилни плащания и различни практически приложения за земеделските производители.

Връщайки се на примера от Естония, той показва как публичният сектор може ефективно да следва технологичните промени, без да са необходими десетилетия за това. „Няма значение дали сте големи или малки – всичко, от което се нуждаете, е политическа воля, доверието на вашите хора и добри партньори от частния сектор за цифровата трансформация“, заключава президентът на Естония.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.

Източник: Quartz

Етикети: президент | електронно правителство | дигитализация | Естония | е-услуги | Керсти Калюлайд | цифрови услуги | цифрово гражданство

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини