Инфлацията в Турция се ускорява
Но през септември-октомври се очаква да достигне едноцифрени стойности
© ECONOMIC.BG / Pixabay
Пазар в Истанбул
~ 2 мин.
Забавянето на турската инфлация е на пауза, докато правителството пълни хазната с по-високи данъци, а централната банка разхлабва паричната политика, пише "Блумбърг"
Ръстът е обусловен главно от увеличаването на цените на електроенергията и постепенното премахване на данъка върху автомобилите. Данни, които се очаква официално да бъдат изнесени днес, ще покажат, че инфлацията се е ускорила за първи път от четири месеца, като се е покачила до 16,9% на годишна база през юли спрямо 15,7% през юни, според медианата на 20 прогнози в проучване на Bloomberg.
Месечната „инфлация е отрицателна, с изключение на еднократното покачване на цените“, казва Окан Ертем, старши икономист в Turk Ekonomi Bankasi, който имаше най-точната прогноза за цените през юни. „Тази тенденция ще продължи, докато стабилизацията на валутата и бавната икономическа активност продължават.“
Централната банка очаква падането на цените да се възобнови, тъй като намали лихвите за първи път от три години при новия управител Мурат Уйсал. Политиците очакват дезинфлационният импулс да се засили отново през следващите месеци благодарение на базовите ефекти, като последните прогнози показват, че ръстът на цените ще се забави повече от прогнозираното преди и ще завърши годината на 13,9%.
Въпреки забавянето и призивите на президента Реджеп Тайип Ердоган за по-рязко намаляване на лихвите, Уйсал обеща да запази "разумната норма на реална възвръщаемост" за инвеститорите. На първото си заседание Комитетът по паричната политика намали основния лихвен процент по заемите с 425 базисни пункта, най-голямото намаление за поне 17 години, до 19,75%.
С малко над 400 базисни пункта, реалната ставка на Турция вече е около 70 базисни пункта над средната за основните нововъзникващи пазари. Ако инфлацията се покачи в съответствие с прогнозите през юли, лихвеният процент, коригиран с инфлация, ще бъде по-нисък с около 100 базисни пункта.
След като икономиката пострада от валутната криза от миналото лято насам, министърът на финансите Берат Албайрак направи значителни данъчни облекчения в края на октомври, за да подкрепи намаляващото вътрешно търсене в автомобилния сектор.
Специалният данък, прилаган за автомобили с размери на двигатели, които представляват близо 60% от пазара, е намален с 15 процентни пункта, а данъкът върху добавената стойност върху търговските превозни средства бе намален на 1% от 18%. Стимулите изтичаха през юни.
Ръстът е обусловен главно от увеличаването на цените на електроенергията и постепенното премахване на данъка върху автомобилите. Данни, които се очаква официално да бъдат изнесени днес, ще покажат, че инфлацията се е ускорила за първи път от четири месеца, като се е покачила до 16,9% на годишна база през юли спрямо 15,7% през юни, според медианата на 20 прогнози в проучване на Bloomberg.
Месечната „инфлация е отрицателна, с изключение на еднократното покачване на цените“, казва Окан Ертем, старши икономист в Turk Ekonomi Bankasi, който имаше най-точната прогноза за цените през юни. „Тази тенденция ще продължи, докато стабилизацията на валутата и бавната икономическа активност продължават.“
Централната банка очаква падането на цените да се възобнови, тъй като намали лихвите за първи път от три години при новия управител Мурат Уйсал. Политиците очакват дезинфлационният импулс да се засили отново през следващите месеци благодарение на базовите ефекти, като последните прогнози показват, че ръстът на цените ще се забави повече от прогнозираното преди и ще завърши годината на 13,9%.
Въпреки забавянето и призивите на президента Реджеп Тайип Ердоган за по-рязко намаляване на лихвите, Уйсал обеща да запази "разумната норма на реална възвръщаемост" за инвеститорите. На първото си заседание Комитетът по паричната политика намали основния лихвен процент по заемите с 425 базисни пункта, най-голямото намаление за поне 17 години, до 19,75%.
С малко над 400 базисни пункта, реалната ставка на Турция вече е около 70 базисни пункта над средната за основните нововъзникващи пазари. Ако инфлацията се покачи в съответствие с прогнозите през юли, лихвеният процент, коригиран с инфлация, ще бъде по-нисък с около 100 базисни пункта.
След като икономиката пострада от валутната криза от миналото лято насам, министърът на финансите Берат Албайрак направи значителни данъчни облекчения в края на октомври, за да подкрепи намаляващото вътрешно търсене в автомобилния сектор.
Специалният данък, прилаган за автомобили с размери на двигатели, които представляват близо 60% от пазара, е намален с 15 процентни пункта, а данъкът върху добавената стойност върху търговските превозни средства бе намален на 1% от 18%. Стимулите изтичаха през юни.
Правителството също повиши цените на електроенергията с 15% от 1 юли. Увеличението може да добави 0,44 процентни пункта към потребителските цени, според Oyak Securities.
Забавянето на разходите за храна и дрехи компенсира ефекта от изтичането на данъчните облекчения и други ценови натиск. Цените на хранителните стоки на дребно паднаха месечно с 0,36% в Истанбул през юли.
„Очакваме инфлацията да спадне през август за пореден път и да падне значително през септември/октомври, достигайки еднократни цифри временно заради силни базови ефекти, преди да се покачи отново“, се казва в доклад на Goldman Sachs Group Inc.
