23 млрд. лв. е делът на сивата икономика в България, изчисли КНСБ
Проектът на синдиката е финансиран по европейска програма
Снимка: КНСБ
~ 2 мин.
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) разработва препоръки за подобряване на регулаторната среда и ефективността на политиките за превенция и ограничаване на сивата икономика в България. Това обяви в Плевен председателят на КНСБ Пламен Димитров.
Той посочи, че по официалните данни от НСИ като „сиви” могат да бъдат определени около 21% от българската икономика, което е над 23 млрд. лв. от брутния вътрешен продукт (БВП). Това означава, че над 23 млрд. лв. от недекларирани дейности се случват „на сиво“ и по никакъв начин не стигат до облагане с осигуровки и с данъци. Това е една пета от целия ни БВП”, коментира Димитров.
Препоръките на КНСБ са по проект „Активно гражданско участие за превенция и ограничаване на недекларираната заетост в България“, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
„Този „сив“ капитал генерира огромни „сиви“ обороти, „сиви“ потоци, които определят възможността да се плаща на „сиво“ и на „черно“. След това се появява явлението „недеклариран труд“, „сива заетост“, наемане без договори и др.“, допълни председателят на синдиката.
Той съобщи още, че недекларираната заетост в България е около 16 на сто от общата. Тя е по-ниска от някои държави в Източна Европа – в Полша е 38 на сто, в Румъния е около 29 на сто, в Словакия е около 16,7 на сто, а средно за ЕС тя е 11 на сто. „Усилията, които всички ние полагаме за изсветляване на сивия сектор в икономиката, дават известен резултат. Той обаче не е такъв, какъвто ни се иска. В Плевен най-много нарушения по трудови правоотношения, констатирани от Инспекцията по труда през миналата година, са в сектора „строителство на съоръжения“ – 90 случая. Градът е на второ място – след София, по брой на нарушенията в този сектор“, каза още Димитров.
„За нас барометър за сивата икономика са сигналите, които гражданите подават – допълни Борис Петков, директор на плевенската Инспекция по труда. – За цялата система на Главна инспекция по труда постъпват годишно около 12 000 сигнала. При нас в Плевен те са около 350-360 сигнала на година. За полугодието на 2019 г. имаме постъпили 170 сигнала. Те са свързани предимно с неполучени трудови възнаграждения, със „заплати в плик“ или със сключени договори за четиричасов ден, а работа на пълно работно време. Тези изкривявания на нормалната икономика са в ущърб както на работещите, така и на цялото общество“.
Той посочи, че по официалните данни от НСИ като „сиви” могат да бъдат определени около 21% от българската икономика, което е над 23 млрд. лв. от брутния вътрешен продукт (БВП). Това означава, че над 23 млрд. лв. от недекларирани дейности се случват „на сиво“ и по никакъв начин не стигат до облагане с осигуровки и с данъци. Това е една пета от целия ни БВП”, коментира Димитров.
Препоръките на КНСБ са по проект „Активно гражданско участие за превенция и ограничаване на недекларираната заетост в България“, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
„Този „сив“ капитал генерира огромни „сиви“ обороти, „сиви“ потоци, които определят възможността да се плаща на „сиво“ и на „черно“. След това се появява явлението „недеклариран труд“, „сива заетост“, наемане без договори и др.“, допълни председателят на синдиката.
Той съобщи още, че недекларираната заетост в България е около 16 на сто от общата. Тя е по-ниска от някои държави в Източна Европа – в Полша е 38 на сто, в Румъния е около 29 на сто, в Словакия е около 16,7 на сто, а средно за ЕС тя е 11 на сто. „Усилията, които всички ние полагаме за изсветляване на сивия сектор в икономиката, дават известен резултат. Той обаче не е такъв, какъвто ни се иска. В Плевен най-много нарушения по трудови правоотношения, констатирани от Инспекцията по труда през миналата година, са в сектора „строителство на съоръжения“ – 90 случая. Градът е на второ място – след София, по брой на нарушенията в този сектор“, каза още Димитров.
„За нас барометър за сивата икономика са сигналите, които гражданите подават – допълни Борис Петков, директор на плевенската Инспекция по труда. – За цялата система на Главна инспекция по труда постъпват годишно около 12 000 сигнала. При нас в Плевен те са около 350-360 сигнала на година. За полугодието на 2019 г. имаме постъпили 170 сигнала. Те са свързани предимно с неполучени трудови възнаграждения, със „заплати в плик“ или със сключени договори за четиричасов ден, а работа на пълно работно време. Тези изкривявания на нормалната икономика са в ущърб както на работещите, така и на цялото общество“.
