Лични финанси
Луната – следващата цел на минните компании
На естественият земен спътник има реголит на стойност трилиони долари
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 2 мин.
Европейските учени обявиха планове да започнат да добиват суровини от Луната още през 2025 г., пише специализираният сайт Mining.com. Това, което те ще извличат, не е нито злато, нито диаманти, а безотпадна ядрена енергия, за която се смята, че струва трилиони долари.
Целта е да се приземи „комбайн“, който да добива и да обработва реголит, превръщайки го в полезни материали като вода, кислород, метали и изотоп, наречен хелий-3, който може да се окаже полезен за подхранване на бъдещи термоядрени реактори.
Реголитът е прахообразен материал, който покрива лунната повърхност и е резултат от милиарди години метеоритни и кометни удари. Ако някой някога реши да живее на Луната, би могъл да използва реголита за изграждане на бази.
Мисията ще се води от Европейската космическа агенция (ESA) в партньорство с ArianeGroup. Тя също така привлича учени на непълно работно време, германска група и както и бивш участник в Google Lunar XPrize.
Европа не е единствената, която се готви за лунен рудодобив. И Индия, и Китай са представили идеи за извличането на хелий-3 от естествения спътник на Земята. Пекин вече се приземи на Луната два пъти през 21-ви век и предстоят още мисии.
Има около един милион тона хелий-3 на Луната, въпреки че само 25% от тях могат да бъдат докарани на Земята, заяви миналата година пред Bloomberg Джералд Кулчински, директор на Института по технология на термоядрения синтез в Университета на Уисконсин-Мадисън и бивш член на Консултативният съвет към НАСА.
През 2015 г. бившият президент на САЩ Барак Обама подписа закон, който предоставя на гражданите на САЩ права на собствени ресурси, добивани в Космоса. Това бе определено като основния тласък при добива от астероиди, тъй като насърчава търговските проучвания и използването на ресурси от астероиди, извлечени от американски фирми.
Геолозите смятат, че астероидите са пълни с желязна руда, никел и благородни метали в много по-високи концентрации от тези, намерени на Земята. А това е пазар, оценяван също в трилиони долари.
Скоро след това Люксембург стартира официална инициатива за насърчаване на добива на минерали от астероиди. Малката европейска страна, която от 2013 г. проучва възможностите да се включи в космическия добив, се стреми да стане европейски център за космическо минно дело.
Канада също наблюдава Луната. Миналата година базираната в Онтарио компания Deltion Innovations започна партньорство с Moon Express, първата американска частна фирма за изследване на Космоса, на която е предоставено разрешение за пътуване извън орбитата на Земята.
Някои от космическите проекти в развитие включват планове за добив от астероиди, улавяне на космически отпадъци, изграждане на първото човешко селище на Марс и планът на милиардера Илон Мъск за безпилотна мисия до Червената планета.
Целта е да се приземи „комбайн“, който да добива и да обработва реголит, превръщайки го в полезни материали като вода, кислород, метали и изотоп, наречен хелий-3, който може да се окаже полезен за подхранване на бъдещи термоядрени реактори.
Реголитът е прахообразен материал, който покрива лунната повърхност и е резултат от милиарди години метеоритни и кометни удари. Ако някой някога реши да живее на Луната, би могъл да използва реголита за изграждане на бази.
Мисията ще се води от Европейската космическа агенция (ESA) в партньорство с ArianeGroup. Тя също така привлича учени на непълно работно време, германска група и както и бивш участник в Google Lunar XPrize.
Европа не е единствената, която се готви за лунен рудодобив. И Индия, и Китай са представили идеи за извличането на хелий-3 от естествения спътник на Земята. Пекин вече се приземи на Луната два пъти през 21-ви век и предстоят още мисии.
Има около един милион тона хелий-3 на Луната, въпреки че само 25% от тях могат да бъдат докарани на Земята, заяви миналата година пред Bloomberg Джералд Кулчински, директор на Института по технология на термоядрения синтез в Университета на Уисконсин-Мадисън и бивш член на Консултативният съвет към НАСА.
Но и този процент е достатъчен, за да посрещне настоящите енергийни нужди на света за поне два, а може би и за пет века.
Досега идеята за добив на Луната изглеждаше по-скоро като научна фантастика. Сега обаче правителствата бързат да имплементират програми и законодателства, които да им позволят да се включат в надпреварата за добив в Космоса. През 2015 г. бившият президент на САЩ Барак Обама подписа закон, който предоставя на гражданите на САЩ права на собствени ресурси, добивани в Космоса. Това бе определено като основния тласък при добива от астероиди, тъй като насърчава търговските проучвания и използването на ресурси от астероиди, извлечени от американски фирми.
Геолозите смятат, че астероидите са пълни с желязна руда, никел и благородни метали в много по-високи концентрации от тези, намерени на Земята. А това е пазар, оценяван също в трилиони долари.
Скоро след това Люксембург стартира официална инициатива за насърчаване на добива на минерали от астероиди. Малката европейска страна, която от 2013 г. проучва възможностите да се включи в космическия добив, се стреми да стане европейски център за космическо минно дело.
Канада също наблюдава Луната. Миналата година базираната в Онтарио компания Deltion Innovations започна партньорство с Moon Express, първата американска частна фирма за изследване на Космоса, на която е предоставено разрешение за пътуване извън орбитата на Земята.
Някои от космическите проекти в развитие включват планове за добив от астероиди, улавяне на космически отпадъци, изграждане на първото човешко селище на Марс и планът на милиардера Илон Мъск за безпилотна мисия до Червената планета.
