Положителни новини от домакинските бюджети

Данните за доходите и разходите на домакинствата през четвъртото тримесечие на 2018 г. предизвикаха смесени реакции

Снимка: Pixabay
Данните за доходите и разходите на домакинствата през четвъртото тримесечие на 2018 г. предизвикаха смесени реакции. Както често се случва при възникването на подобна възможност, повечето медии поставиха акцента върху „лошото” - по-бързия ръст на разходите (10,5% на годишна база) спрямо доходите, въпреки че ръстът на доходите (7,5%) е чувствително по-висок от всякакви промени в ценовото равнище. Разглеждани във вакуум, тези данни може и да се сторят притеснителни за някои, но от икономическа гледна точка в тях няма нищо изненадващо, поне на този етап.

През втората половина на 2018 г. статистиката регистрира най-силните тримесечия по линия на средната склонност към потребление на домакинствата от преди кризата насам (съответно 0.90 и 0.87, което означава, че от всеки 1 лев доход домакинствата са потребили съответно 90 и 87 ст. през третото и четвъртото тримесечие на 2018 г.). Пределната склонност към потребление е над 1 за шесто поредно тримесечие, което пък значи, че разходите на домакинствата нарастват по-бързо от доходите им. Тази динамика обаче не може да бъде обяснена само с промените в ценовото равнище, макар че очевидно по-високата инфлация през втората половина 2018 г. е изиграла своята роля. Все пак този процес започва доста преди скока на инфлацията от лятото на миналата година и показва по-дългосрочно увеличение на потреблението заради добрите доходи и силния пазар на труда. Поведението на домакинствата се подкрепя и от по-високите стойности на показателя на доверие на потребителите за 2018 г. спрямо 2017 г.

Данните за разходите на домакинствата са силно положителни – разходите за храна достигат дъно от 30,2% и като нищо през 2019 г. за пръв път ще паднат под 30%. Тази динамика говори за подобрение на жизнения стандарт на домакинствата, тъй като показва спад на относителния дял на средствата, които те трябва да заделят за стоки от първа необходимост. Въпреки че с тези данни трябва да се борави внимателно поради волатилността им, най-голям относителен ръст на годишна база се вижда в разходите за „свободно време, културен отдих и образование” – друг признак за подобрено благосъстояние. Ако можем да изведем някаква отрицателна тенденция, то това е трайната вече тенденция на увеличаване на разходите на домакинствата за данъци и осигуровки, която също остава в сила. Абсолютно всяко едно от тримесечията на 2018 г. регистрира не само увеличение спрямо 2017 г., но и поставя нов рекорд в това отношение, като последните данни показват относителен дял на разходите за данъци от 12,7%. 

Подобрения се виждат и по отношение на структурата на доходите. Доходите от работна заплата формират 55% от общите доходи на домакинствата – обстоятелство, продиктувано както от продължаващото и през 2018 г. покачване на заплатите, така и от устойчиво високата заетост и намаляваща безработица. В резултат на доброто състояние на трудовия пазар и икономиката като цяло социалните обезщетения и помощи вече формират под 2,5% от дохода на домакинствата, въпреки увеличаването на някои социални плащания.

Различни домакинства – различна структура и тенденции

Всичко казано дотук обаче описва само и единствено средностатистическото българско домакинство. Разрезът на наблюдаваната съвкупност по децилни групи дава възможност за много по-задълбочени наблюдения, за съжаление към този момент ограничени до 2017 г.


Доходите от работна заплата са водещи само в последните шест децилни групи, а формират над 50% от тях само в последните четири. Очаквано помощите и обезщетенията формират над 10% от домакинските доходи само в първия децил.

Доминацията на доходите от пенсии между втория и четвъртия децил показва, че именно там са концентрирани голяма част от пенсионерите, което се потвърждава и от други статистически наблюдения като EU-SILC. Ниският относителен дял на доходите от работна заплата при най-нискодоходните 30-40% от населението е следствие предимно от демографската структура на този тип домакинства – тук са както споменатите вече пенсионери, така и голяма част от многодетните семейства (семейните добавки за деца формират 6% от доходите на най-бедните 10% от домакинствата при средно ниво от 0,7%).

Не само демографският състав на най-бедните домакинства, но и техният социално-икономически статус са сред причините доходите им от работна заплата не само да са много по-ниски, но и техният относителен дял дори да намалява. Между 2008 и 2017 г. относителният дял на доходите от работна заплата за първите четири децилни групи намалява, като в първите два децила той е вече под 35%.


Продължаващото изключване от пазара на труда на част от възрастните в тези домакинства (включително чрез непрекъснатото увеличаване на минималното заплащане), на практика къса връзката между тяхното благосъстояние и общото състояние на икономиката. Това важи с особена сила за най-бедните 10%, чиито профил в общия случай включва нискообразовани лица, живеещи в бедни райони, трайно безработни, самотни пенсионери или работещи за ниско възнаграждение членове на многодетни семейства. Значителното увеличаване на минималното заплащане през последните години не е оказало видим ефект върху структурата на доходите на този тип домакинства по една проста причина – голяма част от тях нямат досег с пазара на труда.

Основното, което прави впечатление в структурата на разходите, е, че по-високото място в доходната стълбица резултира във все по-нисък дял на разходите за храна и все по-висок дял на разходите за данъци и осигуровки, което не е изненадващо предвид разпределението на заетите лица между отделните доходни групи.


Различни домакинства – общи дългосрочни тенденции

Въпреки ясно видимите и дори задълбочаващи се разлики в някои отношения, българските домакинства споделят две общи и дълготрайни тенденции – една положителна (намаляването на относителния дял на разходите за храна) и една отрицателна (покачването на разходите за данъци и осигуровки). 



Както данните за доходите и разходите на домакинствата през последното тримесечие на 2018 г., така и дългосрочните тенденции са подчертано положителни що се касае до средностатистическото домакинство. Промяната на структурата на доходите и разходите през последното десетилетие показва, че положителните промени включват на практика всички доходни групи, но са много по-ясно изразени в горната половина на доходното разпределение. И докато динамиката на доходите в долните децили е силно зависима от размера на пенсиите, тези групи включват и значителен дял от най-уязвимите групи на пазара на труда, чиято интеграция продължава да не се случва. Ако има нещо, което последните 3-4 години на рекордни повишения на минималната заплата са показали, то е че повишаването на заетостта в най-нискодоходните групи не е сред търсените или постижимите ефекти.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.

Източник: http://ime.bg/

Етикети: разходи | доходи | домакинства | четвърто тримесечие | стандарт на живот

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини