Ключови парчета от 5G пъзела в България стоят в ръцете на държавата

И трите водещи телекома в България вече правят 5G тестове, като последни възможностите на бъдещите си мрежи демонстрираха от Vivacom. Особено впечатление направи присъствието на ключови държавни представители като председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Иван Димитров, министрите на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков и на образованието Красимир Вълчев, както и на вицепремиера, отговарящ за цифровизацията, Марияна Николова. Само по себе си това е знак за ангажимент от страна на държавата към развитието на мрежи, услуги и технологии от новото 5G поколение. 

Закъснял или да 

За 5G се говори от години, а особено през последната една година разговорите постепенно започнаха да се материализират, или поне на места като САЩ, Китай и Южна Корея и по-бавно в Европа. И ако глобалните играчи като че ли се готвят отдавна за навлизането на мрежите от следващо поколение, българските телекомуникационни оператори едва наскоро започнаха активно да говорят по-открито за новите технологии, които тепърва предстои да предложат. 

Основна причина за забавеното темпо е консервативното законодателство в България, което дълго време спираше телекомите да предприемат реални действия. Пред разгръщането на 5G мрежите има(ше) няколко конкретни бариери. Това са липсата на свободни честоти, високата цена за получаване на лиценз за ползване на спектър и тежките и скъпи строителни разрешителни. 

За достъп до честоти се настоява отдавна, но дълго време това беше невъзможно, тъй като спектърът от 700 MHz и 800 MHz, подходящ за полагане на 5G инфраструктура, от години се ползва от военните. Държавата настояваше, че освобождаването не е така лесно и се изискват огромни финансови ресурси, за да се обновят самолетите на армията, които използват тези честоти. Тази годна правителството най-накрая сключи договор за 2.2 млрд. лв. за закупуване на нови осем изтребителя F-16 от САЩ, с което направи първата крачка към освобождаване на спектъра. През септември Министерският съвет гласува изменение и допълнение на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър, давайки официално ход на процеса по освобождаването на чакания от операторите радиочестотен спектър в обхват 700 MHz (този от 800 MHz засега остава зает) и радиочестотна лента 24.25-27.5 GHz. 

„Ще намалим тарифите за радиочестотен спектър, както и административната тежест за разполагане на базови станции“, обяви транспортният министър Росен Желязков по време на демонстрацията на 5G възможностите на Vivacom в края на октомври. След като телекомите години наред настояваха за това, държавата най-накрая демонстрира готовност да им подаде ръка. 

Необходимостта от намаляването на административната тежест за издаване на строителни разрешителни е свързана със специфичния характер на 5G мрежите. Те ползват по-високо и широко спектърни честоти (от по няколко гигахерца), които имат много по-малък териториален обхват, поради което с една базова станция могат да се покрият до около 100 кв. метра. На практика излиза, че ще са нужни няколко десетки хиляди, легализацията на всяка от които е трудна, тромава и скъпа. 

Министърът изтъкна, че от телекомите се изисква проява на смелост „под формата на инвестиции“, за да надградят мрежите си до следващо поколение. Въпреки това, подчерта той, стъпката към олекотяване на режимите и намаляване на тарифите не цели да подпомогне конкретно операторите, а да стимулира цялостния процес по цифровизация. „5G не е по-доброто 4G, както 4G беше по-доброто 3G. 5G е нещо напълно различно“, подчерта той. Очаква се мрежите от следващо поколение да отворят вратите пред нови индустрии, като автономните превозни средства, „умните“ градове и домове, телемедицината и т.н. 

Още през първото полугодие на 2020 г. се очаква лицензиите за използване на честотен спектър вече да се отдават за постоянно. На търг ще се предлагат честоти от спектъра 3.6GHz, а с течение на времето и други. По-рано тази година КРС започна да предоставя временни разрешителни, така че да даде възможност на мобилните оператори да тестват 5G мрежите си. Сега, изглежда, че до броени месеци те ще получат шанс да стартират първите си търговски услуги. 

Евросинхрон 

България всъщност не е особено изключение от общата европейска картина. Старият континент като цяло изостава от 5G надпреварата, а лидери в нея са Китай, САЩ, Южна Корея и Япония. Според актуално проучване на GSMA Intelligence потребителите в тези четири държави ще представляват над половината абонати на супебързите 5G мобилни мрежи в света до 2025 г., докато Европа ще е в догонваща позиция. 

Бързото разгръщане на 5G става все по-важен приоритет заради ефекта, който високата скорост, ниската латентност, възможността за свързване на многократно повече устройства в мрежата и преносът на по-големи обеми данни ще донесат за бизнеса. Следващото поколение мобилни връзки всъщност са един от основополагащите фактори за разгръщането на Индустрия 4.0. 

Затова и не е случайно, че Европейският съюз си постави за цел до края на идната 2020 г. да има 5G мрежа във всяка страна членка. Целта е Старият континент да повиши конкурентоспособността спрямо останалия свят. Дали и как този план ще бъде изпълнен, зависи не само от мобилните оператори и тяхното желание за инвестиции, но и от държавата, която трябва да създаде условия те да се случат.