Докато е в САЩ, премиерът да проучи работата на Борда им за транспортна безопасност

Добре би било докато е в САЩ премиерът Бойко Борисов да проучи опита на американския Национален борд за транспортна безопасност (National Transportation Safety Board - NTSB), преди да бъде създаден в България бъдещият „Национален борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт”. Прекрасно би било родната администрация да се поучи от опита на най-авторитетния и безспорно най-независимия орган за разследване на катастрофи в транспорта в света, какъвто е NTSB.

Не само прекрасно, но и важно, особено сега, когато на Портала за обществени консултации беше качен за обсъждане проекта на постановление на Министерския съвет, с който от 1 януари 2020 г. се създава Национален борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт като независим специализиран държавен орган към Министерския съвет.

Проектът цял месец вече беше качен за обществено обсъждане на официалната страница на министерството на транспорта, по време на което се чуха доста негативни коментари както от обществени организации като „БУЛСАР”, така и от отделни експерти в транспорта и дори журналисти. Всички те изтъкнаха, че заложеният в проекта начин финансиране - като „второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, на практика обезсмисля изваждането на звеното от същото ведомство и превръщането му в уж независим Борд.

Но, за да не сме голословни, нека погледнем как стоят нещата по света. И тъй като в момента премиерът Бойко Борисов е на посещение отвъд океана, нека най-напред се спрем на американския NTSB. Той е създаден през далечната 1967 г. като абсолютно независима федерална агенция за разследване на произшествията във видовете транспорт. Какво значи „абсолютно независим”? Това, че NTSB има самостоятелно финансиране, поради което не се съобразява с разпоредбите на никакви министерства, департаменти и пр. държавни структури и се отчита единствено и само на Конгреса на САЩ.

Приблизително същото се отнася и за канадския Transportation Safety Board. Разликата само е, че той е основан доста по-късно – през 1990 г., и се отчита пред парламента.

Ако все пак някой се озъби, че не бива да ходим чак отвъд Атлантика, тъй като сме част от ЕС – нека погледнем какво е положението с разследващите органи на някои от големите страни, членки на Общността. Във Франция например има специализирано Бюро за разследвания и анализи (Bureau d'Enquêtes et d'Analyses - BEA). То е абсолютно независима агенция, основана през 1946 г., чиято централа е в Бурже, край Париж. Първоначално ВЕА разследва само авиоинцидентите, но впоследствие започва да се занимава и с разследвания в останалите видове транспорт.

В Холандия разследванията на катастрофите във всички видове транспорт се правят от абсолютно независимата агенция DSB (Dutch Safety Board), основата през 2005 г.

В Италия с разследванията се занимава независима обществена институция под надзора на Министерския съвет - ANSV (Agenzia Nazionale per la Sicurezza del Volo), чиято централа е в Рим. В Испания действа независима комисия под надзора на Министерството на обществените дела CIAIAC, в Швеция – специална комисия Statens haverikommission (SHK), която е извадена от транспортното министерство и действа към местното министерство на правосъдието и т.н. – да не отегчаваме читателите.

Наистина – странно, след като най-сетне кабинетът „Борисов 3“ реши да направи това, за което от години настояваха и Брюксел, и цялата транспортна общественост у нас – да извадят досегашното Звено за разследване от транспортното министерство и да го превърнат в независим орган към МС, защо иска да го остави на финансово подчинение към досегашния му работодател? Изваждането на звеното изпод шапката на министъра на транспорта е задължително поради крещящия конфликт на интереси. Конфликт, при който подчинени на транспортния министър инспектори от звеното трябваше да разследват как са изпълнявали регулациите си подчинените на министъра авиационна, железопътна и морска администрации и назначени от министъра ръководства на транспортни компании като „Холдинг БДЖ“, НКЖИ, летищата София и Пловдив, както и повечето ни пристанища. Или, казано директно – министърът да разследва сам себе си.

Важно е да се подчертае, че сега трансформирането на звеното в независим Национален борд към МС се прави под натиска на Европейската комисия, която е завела дело в Съда на ЕС срещу България за неизпълнение на нейните задължения в съответствие с изискванията на чл. 21 от Директива 2004/49/ЕО, а именно, че не е успяла досега да гарантира независимостта на своя разследващ орган – т.нар. „Звено за разследване…”. Интересното е дали Еврокомисията ще признае независимостта на бъдещия Национален борд за разследвания, след като той остава на финансово подчинение на министъра на транспорта?

Според мен не е добре да разберем отговора на въпроса в Съда на ЕС, вместо да си решим проблема сами далеч преди това. Нали?