Големият рестарт започва

Икономическата криза не идва съвсем неочаквано, но ни завари неподготвени за такъв злокобен сценарий

Снимка: Pixabay

Винаги, когато настъпят лоши времена, хората започват да се питат може ли кризите да бъдат предсказани, има ли начин да бъдат избегнати, ако не - то поне ударът им да бъде смекчен. И всеки път се констатира едно и също – ако икономиката върви нагоре и някой заговори, че се задава криза, никой не ще и да чуе за това и всеки се надява някак си това да се размине. А когато кризата се разбушува, става ясно, че връщане назад няма и започва да се мисли само за спасителни мерки. Така човечеството минава през кризи и върви към подем, докато в един момент трудните години отново не спуснат своето мрачно було.

Кой движи развитието

„Защо когато гледаме миналото, виждаме по пътя на човечеството исторически катаклизми, катастрофи, откриваме остатъци от разрушени цивилизации? Защо не са имали достатъчно дух, воля за живот, нравствени сили? Нима можем да повярваме, че всичко се е случило само защото не са имали материални средства? – тези въпроси задава именитият кинорежисьор Андрей Тарковски в "Уловеното време". Той не е икономист, а просто гледа от екзистенциалната страна на нещата. И нека върнем лентата само един-два века назад и ще видим ясно, че развитието на човешката история, на технологиите и на икономиката върви не по права линия и съвсем не е само възходящо. Коя е тази сила, която движи развитието?

Вълните на растежа

През XIX-XX век икономисти и историци забелязват, че ускоряването на икономическия растеж е резултат от технологичния напредък. Не остава незабелязан фактът, че икономическото развитие се проявява под формата на вълни на дейност. Карл Маркс вижда връзка между иновациите и икономическия растеж. Привърженици на вълновата теория за промените и развитието на иновациите и на икономиките стават редица учени, сред които Йозеф Шумпетер, Николай Кондратиев, Джеймс Атърбек.

Руският икономист Николай Кондратиев първи дефинира основните вълни на икономическото развитие и иновациите като мощен двигател в този процес. Това става през 1925 г. Всяка вълна според него има продължителност между 40 и 60 години и се състои от редуващи се периоди на високи темпове на икономически подем, последвани от спадове и забавен растеж. Кондратиев смята, че възходящата икономическа вълна се основава на значими иновации в продукти, процеси и организация, с придружаващи ги промени в социалната сфера.

Фази

Преломният момент в петте големи вълни на растеж според руския учен настъпва приблизително около 1770 г., 1830 г., 1880 г., 1930 г, 1980 г. Първоначално той идентифицира три фази във всеки цикъл на икономическо развитие: експанзия, стагнация и рецесия, но бива забелязан и един повратен момент (колапс) между първата и втората фаза. Четирите фази може да бъдат определени и така: Пролетна фаза с инфлационен растеж, Фаза на лятната рецесия, Есенна фаза на дефлационен растеж, Зимна фаза на депресията. През последните десетилетия се наблюдава значителен напредък в създаването на иновации и се очерта още една зависимост –ускореното развитие на технологиите влияе върху продължителността икономическите цикли и те се скъсяват.

Отвъд добрите новини

Според анализатори, които добре познават вълновата теория, последният голям „трус” е през 80-те години на миналия век, когато приключи четвъртият цикъл на Кондратиев. Тогава без използване на оръжие става прекрояване на геополитическата карта на света. Съветският съюз се разпада, а неговите съюзници от Източния блок минават през големи политически и икономически трансформации. Вгледани в циклите на Кондратиев, още през 2016 г. анализатори предупредиха, че 2020 ще е годината на „Големия рестарт”. Но всички обичат добрите новини и никой не иска да вярва в лошите. Докато те наистина не ни застигнат. Рано или късно кризата идва и ни подлага на изпитания. Сега обаче тя ни изненада със своя злокобен сценарий.

Ами сега?

Досегашният период се отличаваше с развитие на IT, телекомуникации и роботика. Следващият цикъл вероятно ще се характеризира с пробиви в нано-, био- и информационните технологии. Сега сме на дъното и за да се оттласнем нагоре, се налага да изпием горчивото хапче, докато се питаме: А сега накъде? Ще трябва да излекуваме поне част от болестите, които ни доведоха до този предизвестен срив

Едно е ясно: Започва новото преразпределение.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Повече четете в бр. 96 на сп. "Икономика"


Етикети: икономика | криза | рестарт | коронавирус

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини