Изненадващо бюджетните разходи се свиват в най-тежкия месец от кризата

Остава обаче въпросът за ефекта върху бизнеса от забавянето на тези плащания и дежурният въпрос за капиталовите разходи в бюджета – по всичко личи, че те отново ще са концентрирани в последните месеци

Снимка: Economic.bg/Красимир Свраков

Пандемията от коронавирус оказа сериозно негативно влияние върху икономическата активност. Макар вече да наблюдаваме признаци на възстановяване, предстои да видим дали то ще е трайно и кога ще бъдат достигнати предкризисните нива. Друг фактор, който също има влияние върху икономическата активност, е правителствената политика, но на този етап е трудно да се направи еднозначна преценка дали то е изцяло положително. Въпреки спешните мерки за временна подкрепа на бизнеса и ръста на безработицата, бюджетните разходи през април - най-тежкият месец от кризата, са по-ниски както в сравнение с предходния месец, така и в сравнение с април 2019 г.

В приходната част като че ли няма сериозни изненади – месечните постъпления, с изключение на средствата от ЕС, намаляват с 316 млн. лв. през март и 754 млн. лв. през април в сравнение със същия период на предходната година. Спадът не е само при данъчните, а при неданъчните приходи. Най-голям спад при данъчните приходи и за двата месеца се наблюдава при корпоративния данък – по около 252 млн. лв. Това се дължи както на забавената икономическа активност и наложените противоепидемични мерки от средата на март, така и на удължаването на крайния срок за внасяне на изравнителния данък за 2019 г. от края на април до края на юни. Заедно с това срокът за определяне на авансовите вноски за 2020 г. също е удължен до края на юни, което има сходен ефект върху постъпленията.

Приходите от ДДС се свиват със 70 млн. лв. на годишна база, или 8.2%, през април, но те дават забавена картина за случващото се, тъй като отразяват направените покупки и сключените сделки през предходния месец. Това се дължи изцяло на спад в приходите от внос в размер на близо 79 млн. лв., докато при вътрешната търговия дори се наблюдава леко увеличение. Не трябва да забравяме, че заедно със свиването на облагаемите обороти на бизнесите, които бяха затворени като част от противоепидемичните мерки – например, ресторанти, барове, магазини в търговските центрове – в първите дни на извънредното положение има безспорен краткосрочен ръст на оборотите в обектите, предлагащи стоки от първа необходимост. По-ниските цени на суровия петрол също дава отражение в по-ниска база за облагане с ДДС при продажбите на течни горива.  Постъпленията от акцизи също намаляват по линия на горивата, като тук влияят както ограниченията при личните пътувания в страната, така и общото свиване товарния транспорт, докато при останалите групи се наблюдава увеличение. Приходите от акциза върху алкохол също спадат – средно с около 12% за март и април, поради ограничителните мерки за ресторанти и заведения.

Леко понижение се наблюдава при приходите от данък върху доходите на физически лица – 3% на годишна база през април, което не е изненадващо, предвид нетния ръст на безработните, регистрирани в Агенцията по заетост през този месец – 75 509 души. Същевременно обаче приходите от социални осигуровки се увеличава с 1,5%, което навежда на мисълта, че заедно със съкращенията на персонал компаниите са предприели и намаляване на възнагражденията и/или бонуси и други социални придобивки.

 

От страната на разходите ситуацията изглежда изненадваща, тъй като може да се очаква те да са по-високи в сравнение с предходната година по ред причини – допълнителни разходи за безработни, плащания по схемата 60/40 за запазване на заетост, допълнителни разходи в здравната система, допълнителни плащания за работещите на „първа линия“ и т.н. Реално обаче публичните разходи през април са по-ниски както в сравнение с предходния месец, така и в сравнение с април 2019 г.

На годишна база най-голямо понижение на разходите се наблюдава при текущата издръжка и субсидиите – общо около 150 млн. лв. Разходите за заплати продължават да се увеличават, но с едва 34 млн. лв. на фона на 94 млн. лв. средно годишно увеличение за първите три месеца на годината. Социалните разходи през април се увеличават с едва 88 млн. лв. въпреки рязкото покачване на регистрираните нетни безработни – 15 580 през март и 75 509 през април, както и началото на схемата 60/40. Част от обяснението може да се търси в бавния старт на програмата за задържане на заетост – изплатените средства по нея за април са едва 5.9 млн. лв., което е още един показател, че именно в най-трудния момент компаниите не са имали достъп до този механизъм.

Още по-изненадващо е, че здравноосигурителните разходи през април са почти идентични в сравнение с миналата година и по-ниски в сравнение с предходния месец. Това се случва на фона на допълнителни разходи за персонал, консумативи, като предпазни средства и облекла, изграждане на COVID отделения и др., което би трябвало да доведе до ръст на разходите. Нещо повече – трансферът от държавния бюджет към НЗОК през април е рекордно висок – 720 млн. лв., в сравнение с средномесечни стойности от последните две години от 460-480 млн. лв. С други думи, средствата са предвидени и осигурени, но не са разплатени. Въпреки ограниченията за болнични дейности, например планови операции, НЗОК пое ангажимент да изплаща 85% от прогнозната дейност на лечебните заведения.

От предварителните данни за изпълнението на бюджета през май се вижда, че изоставането през април вероятно ще бъде компенсирано през май, но предстои да видим точно разпределение на допълнителни разходи. Част от тях със сигурност ще отразят растящата популярност на схемата 60/40, като през май по нея са изплатени 51 млн. лв. или 10 пъти повече в сравнение с април, както и увеличените разходи за здравни услуги. Остава обаче въпросът за ефекта върху бизнеса от забавянето на тези плащания и ефективността на мерките. Заедно с това продължава да стои и дежурният въпрос за капиталовите разходи в бюджета – по всичко личи, че те отново ще са концентрирани в последните два месеца на годината, което през 2020 г. ще бъде допълнително утежнено от ниския брой и размер на проведените обществени поръчки през първите пет месеца на годината. С други думи, правителството първоначално води по-скоро проциклична политика -  задълбочава проблемите чрез ограничаване на разходите в първите месеци на настоящата криза, след което вероятно ще „навакса“ с по-високи харчове, но за бизнеса, който оцелее.

Източник: Инситут за пазарна икономика (ИПИ)

Заглавието е на редакцията на Economic.bg 




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: заплати | мерки | криза | бизнес | бюджетни разходи данъци приходи