Какво могат да направят днешните спасителни мерки за икономиките на утрешния ден

От Саадия Захиди

Снимка: Pixabay

В миналогодишния доклад за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум се оценява готовността за бъдещето на 141 правителства и резултатите показват, че повечето от тях са получили слаба оценка по този и други ключови дългосрочни показатели. И все пак, сега, когато предизвиканото от пандемията „замразяване“ внася смут в глобалната икономика и разкрива неадекватността на много институции, настъпва ерата на едно по-силно, а може би и по-смело, управление.

В световната икономика вече са налети около 9 трилиона долара, с цел да се подпомогнат домакинствата, да се предотвратят загубите на работни места и да се задържи бизнесът над повърхността. Сега, когато някои държави започват да излизат от извънредната ситуацията, техните лидери имат уникалната възможност да прекроят икономиката, за да осигурят един по-добър, по-„зелен“ и по-справедлив изход за всички.

Кризата предлага възможност за това, което Световният икономически форум определя като „Голямото рестартиране“, което започва не в някакъв момент в далечното бъдеще, а точно сега. Въз основа на изводите, извлечени по време на финансовата криза през 2008 г. и последиците от нея, много правителства добавят редица разумни условия към прилаганите спасителни мерки. Краткосрочната помощ, която се предоставя днес, може и трябва да бъде използвана за насърчаване на по-отговорни бизнес практики, запазване на работни места, справяне с неравенството и промените в климата и изграждане на дългосрочна устойчивост срещу бъдещи сътресения.

Поради опасения относно нарастващото неравенство и натиска върху публичните бюджети, Франция, Дания и Полша, например, отказаха държавна подкрепа от компании, чиито седалище се намират в данъчни убежища извън Европа. А Обединеното кралство забрани изплащането на дивиденти и ограничи бонусите в компании, които са получили достъп до държавната схема за заеми.

Правителствата също се опитват да запазят работните места, като предоставят стимули на компаниите да поддържат нивата на заетост. Американските компании, които имат достъп до фондовете за Помощ, облекчаване и икономическа сигурност във връзка с коронавируса, трябва да поддържат поне 90% от нивата си на заетост от преди пандемия до 30 септември. Япония е приложила подобни условия за разширяване на помощта си за запазване на служители, както за малки и средни предприятия, така и за големи корпорации. А Русия въведе субсидии за заплати за компании, които запазят поне 90% от работната си сила. Междувременно Италия прилага временна забрана за уволнения, която не се ограничава до компании, които имат достъп до държавни средства. Въпреки че предстои да разберем дали тези временни ограничения за запазване на заетостта ще продължат да бъдат ефективни и след като бъдат премахнати, те играят ролята на буфер – и дават шанс за оцеляване на работещите, попаднали в разгара на тази безпрецедентна криза и предстоящото възстановяване.

Дори в силно засегнатите сектори се разработват спасителни мерки, с които да се подчертае социалната и екологичната отговорност и да се насърчи дългосрочното планиране. Например, сега, когато авиационната индустрията е изправена пред срив в търсенето в резултат на глобалните ограничения за пътуване, практиките в сектора от преди кризата бяха подложени на детайлна инспекция.

През последното десетилетие най-големите авиокомпании в Съединените щати изразходваха 96% от безплатния си паричен поток за обратно изкупуване на акции, което е двойно по-висок процент от останалите компании от S&P 500. Сега авиокомпаниите с недостиг на оборотни средства, които желаят да получат достъп до финансиране от правителствата, трябва не само да прекратят обратното изкупуване на акции и изплащането на дивиденти до края на 2021 г ., а също така трябва да се съгласят да не прилагат мерки като принудителен отпуск или намаляване на ставките си на заплащане до 30 септември. По същия начин френското правителство прикрепи „зелени условия“ към спасителния си пакет от 7 милиарда евро (7,9 милиарда долара) на Air France-KLM, като изисква от авиокомпанията да поеме ангажимент до 2030 г. да намали наполовина своите въглеродни емисии (на пътник и на километър), спрямо нивата им от 2005 г.

Тези случаи на прилагане на дългосрочна мисъл в краткосрочни мерки изглежда са стъпки в правилната посока. Но като се има предвид мащабният размер на фискалната подкрепа, която се осигурява, и нарастващите опасения относно неравенството, промените в климата, безработицата и публичния дълг, следващата вълна от възстановителни мерки трябва да бъде още по-силна.

В този случай кризисният фонд на Европейската комисия „Следващо поколение ЕС“ следва да бъде взет като модел за подражание, който другите да следват. Със 750 милиарда евро (845 милиарда долара) безвъзмездни средства и заеми, той обещава да доведе до справедливо и интегриращо възстановяване чрез ускоряване на прехода към зелена цифрова икономика. Основните му принципи биха помогнали на европейските държави да пренасочат фокуса си от западащата тежка промишленост, като същевременно подкрепят уязвимите работници. Но дали всички държави-членки на ЕС ще приветстват този модел, предстои да видим.

Пандемията тласна правителствата към това да поемат значително по-активна роля, отколкото някой би предположил само преди няколко месеца. Излизайки от ситуацията на непосредствена опасност за здравето ни, политиците трябва да се възползват от възможността да приложат смели реформи с поглед в бъдещето. Това включва препроектиране на социални договори, осигуряване на адекватни мерки за безопасност, култивиране на уменията и професиите, от които бъдещата икономика ще се нуждае, и подобряване на разпределението на риска и възвръщаемостта между публичния, държавата и частния сектор.

Но докато правителствата трябва да поемат ръководна роля, оформянето на плана за възстановяване и очертаването на нов курс за растеж ще изисква по-голямо сътрудничество между бизнеса, публичните и правителствените институции и работниците. За да бъде „Голямото рестартиране“ успешно, всички заинтересовани страни трябва да дадат своя принос.

Вече трябва да е очевидно, че не бихме могли да се върнем към система, която облагодетелства малцина за сметка на мнозинството. Принудени да се справят с краткосрочния натиск и едновременно да се изправят пред дългосрочната несигурност, лидерите се оказват на исторически кръстопът. Новото решение на правителствата им дава средствата да започнат да изграждат по-справедливи, по-устойчиви и по-силни икономики.

Саадия Захиди е управляващ директор и ръководител на Центъра за нова икономика и общество към Световния икономически форум.

Авторско право: Project Syndicate, 2020.

www.project-syndicate.org




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Повече четете в бр. 97 на сп. "Икономика"


Етикети: икономика | криза | Project Syndicate | коронавирус | спасителни мерки | Саадия Захиди