Кривата за доходите- образованието и заетостта като път за борба с бедността

Снимка: Economic.bg/Архив

Диалогът около доходите на домакинствата често се съсредоточава около динамиката на средните заплати, които обаче са твърде абстрактно понятие, отдалечено от реалния опит на хората. Далеч не всички доходи са от заплати, а средна заплата не получава почти никой работещ. По тази причина, настоящата статия представя поглед към пълното разпределение на доходите според последните достъпни индивидуални данни от изследването на доходите и условията на живот  (EU-SILC) на НСИ и Евростат.

Необходимо е методологическо уточнение, преди да пристъпим към прегледа на данните. Използваните тук данни почиват на използваното от НСИ определение на домакински бюджет, който включва доходите от заплати, пенсии, помощи, трансфери, бизнес, продажби и други. Въпреки че навсякъде представяме данни за брой хора, единицата на анализ винаги е домакинство, и неговият еквивалентен доход, който взема предвид структурата на споделените разходи в рамките на едно домакинство и претегля различно възрастните и децата в него. Линията на бедност в България и понятието за риск от бедност, според дефиницията на Евростат, пък отговарят на 60% от медианния доход за определената година.

Представените криви на доходите са формирани около медианния доход  и линията на бедност – към 2017 г. те са съответно 555 лева и 333 лева на лице от домакинство. Множеството на доходите е разделено на 30 доходни групи, като всяка от тях отговаря на 1/5 от линията на бедност, и разпределението на населението по този критерий е представено в Графика 1 по-долу.











Източник: EU-SILC, изчисления на ИПИ. Домакинствата с еквивалентен доход на лице над 2 хиляди лева не са включени

Най-големите струпвания са при домакинствата между линията на бедност и медианния доход – в тази група, с доходи на лице от домакинство между 333 и 555 лева, влизат 2,2 милиона души. Под линията на бедност са други 950 хиляди души, a с доход над средния за разглежданата година – 699 лева, са малко над 3 милиона души. Интересно е, че спрямо предишното изготвяне на кривата на доходите от страна на ИПИ разпределението ѝ се е „изгладило“ до известна степен – докато през 2013 г. тя имаше още едно видимо струпване на хора около медианния доход, то през 2017 г. второто струпване вече се е изместило дори над средния доход на лице от домакинство. Това е следствие както от чувствителното повишаване на доходите през последните години, така и на увеличаването на дяла на доходите от работна заплата, в следствие на скока на заетостта.

Същевременно, кривата на доходите демонстрира и някои особености на неравенството у нас. Въпреки че формално индикаторите за неравенство сочат ръст през последните години, това е следствие най-вече на по-бързия ръст на доходите на най-богатите домакинства, което им позволява да увеличават разликата спрямо средната класа и бедните. Постепенната нормализация на разпределението (в чисто математическия смисъл) на доходите обаче говори за разрастване на дяла на хората със средни и над средни доходи.

Сама по себе си, кривата на доходите обаче не е достатъчна, за да обясни движещите фактори зад бедността. Графика 2 представя населението, разпределено в същите доходни групи спрямо линията на бедност, но и според най-високата достигната образователна степен.












Източник: EU-SILC, изчисления на ИПИ. Домакинствата с еквивалентен доход на лице над 2 хиляди лева не са включени

Връзката между образование и доходи е повече от очевидна. Притеснително е обстоятелството, че при хората с основно и по-ниско образование почти половината от тях (и пика на разпределението) попадат под линията на бедност.  Очаквано, населението със средно образование следва почти точно общата крива на доходите, с леко изместен, спрямо медианния, доходен пик. Най-отчетливата разлика има при хората с висше образование – при тях няма видимо струпване в една отделна доходна група, но хора под линията на бедността почти отсъстват. При тях е и най-големият брой хора с доходи на лице от домакинството над 2 хиляди лева месечно (останали извън графиката) – почти 200 хиляди души. С други думи, дори и на фона на основателните съмнения за качеството на висшето образование в България, придобиването му до голяма степен гарантира задържане извън групата на бедните, и дори доходи над средните.

Освен образованието, ключова роля при риска от бедност играе и икономическата активност, както личи ясно от Графика 3. Докато при заетите (независимо дали на пълно или непълно работно време и от типа заетост) струпването е в доходните групи около и над средните доходи, то при безработните, пенсионерите и неактивните значителен дял от хората остават под и около линията на бедността. . За по-младите бумът на пазара на труда през последните пет години се оказа път към излизане от бедността. Хронично ниските доходи на пенсионерите обаче, и особено на домакинствата, съставени само от пенсионери, са доста по-голямо предизвикателство, дори и само поради обстоятелството че повишаването на доходите им е обект на държавна политика и обективни бюджетни ограничения.











Източник: EU-SILC, изчисления на ИПИ. Домакинствата с еквивалентен доход на лице над 2 хиляди лева не са включени

Като цяло, кривите на доходите според последно достъпните данни от EU-SILC дават най-вече повод за оптимизъм, благодарение на нормализираното разпределение на доходите и видимото разширяване на „средната класа“. Продължава да е валидно заключението, че единствената относително сигурна стратегия за задържане извън групата на бедните – и постигане на относително високи доходи -  е комбинацията от високо образование и заетост.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.

Източник: www.ime.bg

Етикети: бюджет | доходи | образование | заетост

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини