Може ли финансовите стимули да водят към “зелена“ икономика?

Подобни катаклизми в световните икономики са рядкост и след като правителствата обявяват стотици милиарди долари за финансови стимули, мнозина виждат това като възможност да направят интервенциите възможно най-зелени, пише Bloomberg.

„С тези масивни облекчения и финансова подкрепа бихме могли да поставим строги условия, за да сме сигурни, че изграждаме устойчива икономика“, заяви Мариана Мазукато, професор по икономика в University College London, пред BBC. Според нея чрез по-големи изисквания бихме могли да се борим за намаляване на емисиите.

Сумите, които се наливат като подкрепа за бизнеса от разразилата се пандемията, са огромни. Конгресът на САЩ обмисля пакет на стойност 1.8 трилиона долара - малко по-малко от 10% от БВП на страната. Той включва заеми за малки предприятия, парични плащания на физически лица и спасителна програма за авиокомпаниите. Също така има разпоредба да се дадат 425 млрд. долара на боледуващите фирми, но без подробности кои видове компании или отрасли отговарят на условията за това. Стимулиращите финансови пакети на държавите в Европа са не са много по-различни.

Някои смятат това за историческа възможност светът да поеме в по-устойчива посока. Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната енергийна агенция (IEA), иска чистата енергия да бъде „в сърцето на плановете за подпомагане на икономиката заради коронавируса“. „Тази ситуация е тест за ангажираността на правителствата и компаниите“, пише той в LinkedIn. „Заинтересованите бързо ще забележат, че ако усилията за преход към чиста енергия избледняват, пазарните условия станат по-трудни“, добави Бирол.

В САЩ законодателите, които са екологично настроени, искат да подкрепят спасяването на авиокомпании само след като извлекат обещания за подобряване на горивната ефективност и по-ниски емисии. Други екологични групи лобират да се предоставят значителни данъчни облекчения за възобновяема енергия и електрически автомобили. Мнозина настояват петролните компании, изправени пред фалити, да не бъдат спасени.

Други еколози казват, че е важно да изчакаме. „Не е моментът да говорим за изменението на климата или да изискваме политика в тази област“, казва Тед Нордхаус, основател на “зеления“ мозъчен тръст Breakthrough Institute. Нордхаус се тревожи, че икономическата рецесия ще бъде дълбока и без „чудодейно лечение“ може да продължи повече от година. „Това ще доведе до загуби за много хора, повечето от които нямат привилегията да се притесняват за изменението на климата“, казва той.

Милиони хора може да загубят работата си през следващите няколко седмици, без никаква сигурност кога ще ги върнат. Това изисква бързи действия с минимални условия. „Досега не е имало такава нужда от финансова помощ. Изправени сме пред бедствие“, казва Джеси Дженкинс, асистент в Центъра за енергетика и околна среда на университета в Принстън. „Ако сега започнем с облекченията, ще се радваме на бързо възстановяване“, добави той.

По време на финансовата криза преди десетилетие правителството на САЩ изразходва 700 млрд. долара като помощ за банките, за да спаси икономиката. В тогавашните им действия нямаше и следа от лобиране за климата. Няколко месеци по-късно бяха инжектирани 800 млрд. долара чрез стимулиращ пакет, а повече от 10% от него бяха насочени към мерки за намаляване на емисиите, подобряване на ефективността и засилване на иновациите в сектор енергетика.

Мариана Мазукато настоява за различен подход. „С всички тези компании трябва да се създадат договори. Така ще сме сигурни, че и физическите лица имат полза, а не само бизнеса. Можем да го постигнем много лесно“, сподели професорът.

Въпреки различията си, повечето експерти са съгласни, че ако някоя компания се нуждае от значителна финансова подкрепа, правителствата трябва да обмислят като вариант дали да вземат дял в нея. Ето пример, който Мазукато обича да споделя. През 2009 г., като част от програмата за възстановяване на икономиката, правителството на САЩ предостави около 500 млн. долара гаранции за заем на две зелени стартиращи компании: Solyndra LLC и Tesla Inc. 

В рамките на няколко години Solyndra обяви фалит, но Tesla регистрира огромен успех. Ако правителството беше взело участие в двете дружества, щеше все пак да излезе на печалба. Това дори не би било безпрецедентен ход: В същата програма автомобилният производител General Motors и застрахователният гигант AIG бяха национализирани - а след две години бяха обратно приватизирани.

Сред властта имат подобни идеи. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че обмисля да вземе капитал в компании, които се нуждаят от спасителни мерки. „Ако направим това веднага, ще излезем от кризата в публичната собственост върху повечето индустрии, които са устойчиви“, казва Нордхаус. „Това създава възможност за много по-мащабно преструктуриране на огромни сектори от икономиката“, добави той. 

Правителства биха могли да спасят бизнеси с тежък въглероден отпечатък като авиокомпаниите, хотелите и петролните компании, а след това, когато започне икономическото възстановяване, държавата ще може да промени тези предприятия, като ограничи въглеродните емисии. След кризата климатът отново ще бъде част от приоритетите.

Правителствата могат да настояват авиокомпаниите да компенсират всички свои емисии въз основа на строги критерии. Те биха могли да забранят на малките производители на нефт и газ, които заедно създадоха пречки за законодателството в областта на климата, да лобират срещу правилата за опазване на околната среда. 

Биха могли да изкупуват въглищни мини, след което да ги закриват, като същевременно осигуряват преквалификация за миньори за навлизане в по-чисти отрасли. Дейвид Ливингстън, старши анализатор от Eurasia Group, казва: „Наистина, това наистина би могло да наклони везните в полза на намаляване на емисиите“.