От Исландия до Япония – косвените щети от търговските войни на САЩ

За разлика от предходната икономическа криза, сега рецесията е очаквана от всички, но малцина искат да си сътрудничат

Снимка: Pixabay
Косвените щети от търговските войни на САЩ се усещат от исландските фиорди до автомобилните фабрики на Япония, пише в свой анализ Reuters. Заключението идва след мрачните данни, изнесени по време на редовните годишни срещи на Съветите на управителите на Групата на Световната банка и на Международния валутен фонд (МВФ) по-рано тази седмица във Вашингтон. 

Американската политика е извървяла дълъг път от 40-те години на миналия век, когато САЩ стават съоснователи на МВФ. По онова време световната икономика е затрупана от високи тарифни бариери, депресия и война. 

„Първо, няма ограничение за просперитет. Второ, широко споделеният просперитет е от полза за всички“, отбеляза Дейвид Малпас, президент на Световната банка. 

„Всички губят“ от неволните отрицателни въздействия на търговските войни, добави на свой ред Кристалина Георгиева, управляващият директор на МВФ. 

Преди 15 месеца САЩ, най-големият световен вносител, започнаха ожесточена тарифна война с Китай, най-големият световен износител. Междувременно американският президент Доналд Тръмп пристъпва към предоговаряне, а понякога и към преустановяване на търговски отношения с много други партньори на Вашингтон. 

Резултатът вследствие на всичко това е забавяне на глобалния растеж през 2019 г. Прогнозата е, че световният БВП ще нарасне с 3% - най-ниската стойност след кризата 2008-2009 г., сочат изчисленията на МВФ, което освен това този път са по-лоши от априлските (с 0.4 процентни пункта надолу).

Негативите не са еднакви за всички. От 20-те най-големи икономики САЩ например са най-малко изложени на спад на износа, отчасти заради огромната база на вътрешното потребление. 

Болката на Европа 

Щетите са особено осезаеми в европейските страни, които „разчитат на износ и са отворени за търговия“, заяви комисарят на Европейския съюз по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси.

Повече от 40% от БВП на Германия бива получен от износ през 2018 г. – дял, какъвто няма никоя друга голяма световна икономика. Бизнесът обаче в момента е обзет от несигурност, обърна внимание финансовият министър на страната Олаф Шолц. 

Германската търговска група BGA наскоро преразгледа прогнозата си за растеж на местния износ през 2019 г. до едва 0.5%, спрямо 1.5% по-рано. В резултат на това много компании намаляват своите инвестиционни планове – нещо, което ще има последствия за години напред, пише Reuters.

Шолц заяви, че притесненията относно предстоящото излизане на Великобритания от ЕС и търговският спор на блока със САЩ очевидно намаляват глобалния икономически растеж. „Най-важният проблем остават онези фактори, които не можем да измерим, по-специално нежеланието да инвестираме“, изтъкна той.

Отрицателните въздействия се усещат и в страни, които не разчитат на износ, като Исландия. Тя беше първата развита икономика, поискала помощ от МВФ след банковия срив през 2008 г. Експертите определят реконструирането на икономиката ѝ като чудотворно. Сега обаче отгоре ѝ е надвиснала заплаха. 

„Ние станахме зависими от туризма“, обясни Асгиер Джонсън, управител на централната банка на Исландия. След кризата посетителите в страната са нараснали петкратно до 2.5 млн. души. След началото на търговската война обаче броят на чуждестранните туристи намалява и това лято той се е свил с 15.6% на годишна база. 

Търговските връзки между страните направиха света по-спокоен през последните десетилетия. Стечението на обстоятелствата напоследък показва, че „никога не можеш да приемеш глобалната търговия за даденост“, заяви още Джонсън.

В САЩ и отвъд 

В петък кабинетът на Япония, който помага за координиране на правителствената политика, понижи оценката си за производството на фабрики през октомври. Смекчаването на продукцията до голяма степен се дължи на износа на автомобили за Съединените щати, който намалява, след като растеше стабилно до пролетта, заяви на брифинг правителствен служител.

„Повишаването на глобалния растеж се забавя“, заяви управителят на Банката на Япония Харухико Курода. „Икономиката на Япония вижда, че износът значително намалява и това се отразява на фабричната продукция“, отбеляза още той. 

Съединените щати не са имунизирани от въздействието на търговските войни. Техните  земеделски производители бяха особено засегнати от китайските тарифи за американските селскостопански продукти, което накара администрацията на Тръмп да даде милиарди помощи на сектора.

Местното икономическо развитие бе затруднено и от налагането на тарифи на стомана и алуминий от Вашингтон, както и от несигурността покрай новото споразумение за свободна търговия в Северна Америка (между САЩ-Мексико-Канада). 

80% по-високи от очакваното са е оказали офертите за 100-милионен инфраструктурен проект в Западно Сакраметно, Калифорния. причината отчасти е свързана с необходимостта на строителните фирми да увеличат разходите, включително на фона на потенциални бъдещо рискове от тарифи, обяснява Кристофър Кабалдън, кмет на града. „Дори в малки градове като моя, виждаме въздействието на търговията. Ние осъзнахме дълбоката интеграция на нашите местни икономики в глобалната система“, коментира той пред Reuters преди срещата на МВФ и Световната банка. 

Нововъзникващите пазари 

Търговското напрежение стимулира африканските държави да създадат по-самостоятелен континент. „Ние трябва да поемем върху себе си и да разширим търговията помежду си“, каза Укур Ятани Каначо, изпълняващ длъжността секретар на кабинета на Кения.

„Търговското напрежение между САЩ и Китай ще засегне африканските държави в енергийния сектор и ще намали средствата на финансовите пазари“, каза финансовият министър на Сенегал Абулайе Дуда Диало. „Спорът подчерта значението на Африканското континентално споразумение за свободна търговия“, каза още той.

Други развиващи се пазари също са подложени на натиск. 

„Украинските износители се сблъскаха с влошени условия на световните стокови пазари“ и това доведе до понижаване на цените на стоманата, каза Катерина Рожкова, заместник-управител на централната банка на страната. Още повече, „засилването на геополитическите конфликти доведе до повишаване на цените на петрола и природния газ в света“, каза тя.

Финансовият министър на Бахрейн шейх Салман бин Халифа Ал Халифа заяви, че регионът на Персийския залив също е засегнат от търговското напрежение и произтичащото от това забавяне на инвестициите, въпреки че геополитическите опасения, например за Иран, са друг важен фактор. „Търговското напрежение създава несигурност и никой не е изолиран от нея“, каза той пред Reuters.

Перу намали прогнозата си за икономически растеж през 2019 г. на 3% от 4.2%, позовавайки се на търговски фактори. Мексико се приближава до рецесия, която според властите там може да бъде по-трудна за преодоляване, отколкото по време на последния спад преди повече от десетилетие.

„Голямата рецесия по принцип изненада всички, но икономиките бяха готови да си сътрудничат и да работят заедно, за да излязат от нея“, каза мексиканският финансов министър Артуро Ерера. „Това забавяне никого не изненадва, но има много малък апетит за сътрудничество“, изтъкна той. 



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: икономика | рецесия | САЩ | търговска война | икономическа криза

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини