5-те най-големи риска за световната икономика през 2020 г.

Те са определени от анализаторите на Economist Intelligence Unit

Снимка: Economist Intelligence Unit
16:50 26.02.2020
Изминалата 2019 г. беше трудна за световната икономика. Комбинацията от геополитическа несигурност и забавянето на китайската икономика предизвикаха глобален спад в производството. С малко късмет и парични стимули, Economist Intelligence Unit по-рано очакваше малко по-бърз глобален растеж през 2020 г. 

Въпреки това, подновената геополитическа несигурност (напрежението между САЩ и Иран пламна отново през януари), съчетано с появата на новия коронавирус в Китай, ще ограничи бизнес доверието и инвестициите, а балансът на рисковете и перспективите изглежда силно наклонен в посока надолу. Това отбелязват в своя нов доклад анализаторите на Economist Intelligence Unit.

Междувременно социалните вълнения, наблюдавани в целия свят през 2019 г., изглежда ще продължат през тази година, предизвиквайки както политиката, така и бизнес моделите.

Глобалният растеж се очаква да бъде 2.9% през 2020 г., близо до средните нива за десетилетието. Очакваме икономическият растеж в развития свят да се забави през 2020 г., воден от умерения ръст в САЩ. Междувременно появата на новия коронавирус в Китай ще намали перспективите за растеж в Азия, казват икономистите.

В доклада си анализаторите се опитват количествено да определят цялостни риска чрез идентифициране и оценка на петте най-големи предизвикателства пред глобалния политически и икономически ред. Всеки от рисковете е очертан и оценен по отношение на неговата вероятност за материализиране и отражението му на световната икономика.

Ето и кои са петте най-големи риска за глобалната икономика през 2020 г.:

1. Конфликтът между САЩ и Иран ще доведе до скок в цените на петрола

Вероятност: 25%

На 3 януари САЩ съобщиха за убийството на Касем Сюлеймани, командирът ветеран на елитните сили Кудс от Ислямския революционен гвардейски корпус, което отбеляза драматична и опасна ескалация на напрежението между Вашингтон и Техеран.

И американското правителство, и неговите съюзници в Персийския залив искат да избегнат конфликт, който може да предизвика дестабилизиращ скок в цените на петрола, а Иран няма военните или финансовите средства да води война срещу САЩ. Напрежението между двете страни е много високо, което усложнява комуникацията. Освен това съществува висок риск Иран да започне целенасочени атаки срещу американските интереси в Близкия изток през следващите месеци. Подобни атаки вероятно ще се извършват в държави, в които САЩ и Иран подкрепят различни страни или фракции, като Йемен, Ливан, Сирия и Ирак. 

Кибератаките (от двете страни) също са обособена възможност. САЩ или някой от техните съюзници, като Израел например, биха могли да парализират иранските ядрени съоръжения или институции чрез използването на компютърни вируси. Техеран също има капацитет да извърши кибератаки срещу американски компании. Финансовият и енергийният сектор изглеждат най-чувствителни, предвид значението, което компаниите в тези области имат за икономиката на САЩ.

В резултат на това не може да се изключи рискът от непреднамерено плъзгане в ескалиращ военен конфликт.

Economist Intelligence Unit изчислява, че има 25% вероятност САЩ и Иран да бъдат въвлечени в пряка, конвенционална война, която би имала пагубни последици за глобалната икономика. По-специално, в този сценарий има ясно изразена възможност Ормузкият проток (през който минава около 20% от световния транзит на петрол) да бъде затворен за продължителен период от време. Макар че САЩ и Русия имат капацитета да увеличат производството на петрол, за да избегнат временния шок от доставките, продължителното им прекъсване може да доведе до повишаване на цените до 90 долара за барел, което ще доведе до покачване на глобалната инфлация и затихване на потребителските и бизнес настроения.

2. Избухване на търговска война между САЩ и ЕС

Вероятност: 25%

Търговските отношения между ЕС и САЩ са под напрежение от средата на 2018 г., когато правителството във Вашингтон започна разследване относно последиците за националната сигурност от вноса на автомобили с чуждестранна изработка и авточасти и заплашиха да повиши митата за внос на европейски автомобили до 25%.

Въпреки че САЩ изглежда са оттеглили заплахата, напрежението продължава на редица фронтове. През октомври Щатите наложиха мита за редица стоки от ЕС след становището на Световната търговска организация, че ЕС е предоставил неправомерно субсидии на Airbus. САЩ също заплашиха с допълнителни мита Франция заради данъка върху цифровите услуги. И накрая, новата "Зелена сделка" на ЕС също ще се окаже спорна тема за търговските отношения между САЩ и ЕС.

Напрежението между двете страни в спора ще нарасне още тази година, тъй като неотдавнашното приключване на "Първа фаза" от търговското споразумение между САЩ и Китай насочва вниманието на Вашингтон обратно към търговския излишък на ЕС.

В резултат на това не може да се изключи по-нататъшно увеличаване на тарифите, включващи автомобилната индустрия в САЩ и ЕС. Освен това, напредъкът в търговските преговори остава разочароващо бавен, като ЕС е малко вероятно да даде значителна отстъпка в селското стопанство. Следователно изкушението да се увеличат залозите ще бъде голямо. 

И накрая, макар да изглежда, че между Париж и Вашингтон е постигнато примирие, въвеждането на мита от страна на САЩ заради данъка върху цифровите услуги във Франция (който е насочен главно към големите американски технологични компании) определено е с голяма вероятност.

Всеки един от тези спорове може да предизвика вредна търговска война между САЩ и ЕС. Ако Съединените щати наложат мита върху вноса на автомобили в Блока, въздействието върху икономиката на ЕС, втората по големина в света, би било тежко. Автоиндустрията представлява около 6% от общите работни места в Европейския съюз и извън непосредственото въздействие от по-ниския износ за САЩ и трети страни ще има рязък удар върху доверието на бизнеса в основните страни от ЕС.

Блокът ще бъде принуден да отговори, повишавайки риска от глобална търговска война, тъй като трети страни също ще бъдат принудени да избират страна в конфликта. Въздействието върху глобалната икономика също ще бъде тежко, тъй като глобалният растеж ще се забави, инфлацията ще се повиши, а потребителските и бизнес настроенията ще спаднат.

3. Коронавирусът ще има трайно влияние върху световната икономика

Вероятност: 20%

Според основния сценарий на Economist Intelligence Unit, базиран на редица оценки от медицински специалисти, извънредната ситуация в областта на общественото здраве в Китай ще бъде под контрол до края на март. В този момент правителството ще премахне карантинните мерки и икономическата активност ще се нормализира. Предполага се, че китайското правителство също така ще приложи силни фискални и парични стимули, за да подкрепи възстановяването на икономическата експанзия, което ще доведе до възстановяване на растежа през втората половина на годината, както в Китай, така и по целия свят.

При най-лошия сценарий икономическото въздействие би било много по-дълбоко и устойчиво. Проблемите в международната търговия ще са трайни, като някои страни вероятно биха поставили сериозни ограничения върху двустранната търговия. Търговското напрежение между САЩ и Китай би било по-вероятно да ескалира, особено ако Пекин не прояви желание или не е в състояние да изпълни ангажиментите си за внос, договорени в рамките на неотдавнашната "Фаза 1" на търговската сделка.

Нарастващ брой международни износители биха изпитали финансови затруднения, тъй като постоянният недостиг на китайско търсене намалява цените на стоките и приходите от износ. 

Продължаващата криза в общественото здравеопазване също би била заплаха за политическата и финансова стабилност в самия Китай. 

В същото време, ако политиката на правителството да използва свободни парични и фискални политики за стимулиране на икономиката, бъде продължена до 2021 г. и след това, това ще поднови опасенията относно големия частен дълг на Китай и дългосрочната финансова стабилност.

Като се вземат предвид прякото въздействие на по-слабото търсене в Китай, както и потенциалния икономически срив в други страни, ако коронавирусната епидемия ще се разпространи допълнително в глобален мащаб, прогнозата за растеж на реалния БВП в световен мащаб може да падне под 2,5% през тази година.

4. Тежестта на дълга ще причини рецесия на развиващите се пазари

Вероятност: 20%

Десетилетие на ниски лихвени проценти доведе до повишаване на нивата на световния дълг, особено на много нововъзникващи пазари, където нивата на външния дълг сега са значително по-високи от 2009 г. В развитите икономики домакинствата са намалили тежестта на дълга си, но се наблюдава увеличение на публичните заеми. Нивото и рисковият профил на корпоративния дълг също се повишиха, особено в САЩ.

В резултат на това перспективите за глобален растеж станаха по-уязвими от промяна във финансовите условия, като например промени в лихвените проценти в САЩ или апетита към финансов пазарен риск, което може бързо да се превърне в по-високи разходи за финансиране на задлъжнелите страни. Това се случи през 2018 г., когато повишаването на американските лихвени проценти и засилването на щатския долар спрямо други валути предизвика голяма волатилност на валутите на развиващите се пазари, като предизвика валутни кризи и тежки рецесии в Турция и Аржентина.

Оттогава подновеното преминаване към парични облекчения от Федералния резерв (Фед, централната банка на САЩ), Европейската централна банка и други големи централни банки даде на задлъжнелите корпорации и правителства известно пространство за дишане. Те обаче остават уязвими към внезапно и неочаквано влошаване на пазарните условия, като рязък спад на експортните цени на стоките или значително охлаждане на глобалните рискови настроения.

Редица напреднали икономики, включително САЩ и Великобритания, се отклониха от фискалните икономии. Дори в ЕС фискалната политика започна да се облекчава. Ако тази динамика продължи да набира скорост, паричната политика на развитите пазари може да се затегне по-рано, отколкото финансовите пазари очакват в момента, което ще доведе до повторение на 2018 г., когато цената на дълга нараства в световен мащаб, а капиталът изтича от по-рисковите нововъзникващи пазари.

При тези сценарии нестабилните икономики, които напоследък наблюдават стабилизация на валутите си, като Турция и Аржентина, могат бързо да изпаднат в криза и могат да се появят нови кризи, особено в страни, които се надяват на двустранна подкрепа от страна на Китай или регионални сили. В по-широк кръг от нововъзникващи пазари разходите ще бъдат намалени, което би изпратило голяма част от света в рецесия.

5. Протестите в Хонконг ще предизвикат бягство от най-големия финансов център в Азия

Вероятност: 15%

От юни 2019 г. Хонконг е разтърсен от сериозни социални вълнения. Първоначално това беше предизвикано от опита на местната власт да приемат реформи в законите за екстрадиция на територията, което би позволило на местните жители да бъдат екстрадирани в континентален Китай. Оттогава демонстрациите се превърнаха в по-широк израз на недоволство от местната политическа система и нейното ръководство.

Съществува определен шанс протестите да избухнат отново тази година, ако се види, че съществуващите граждански права са застрашени в дългосрочен план. Това може да се случи около изборите за Законодателен съвет (парламентът на Хонконг), насрочени за септември 2020 г. 

Ако напрежението продължи да нараства, съществува риск китайското правителство да отговори на постоянните вълнения и засилването на настроенията за независимост в Хонконг, като прекрати едносистемния режим на управление, който позволява на територията да се ползва с широкообхватна автономия. Такъв път е възможен съгласно член 18 от основния закон - министерската конституция на територията, която позволява прилагането на „съответните национални закони“ в Хонконг в случай на състояние на смут, което е извън контрола на правителството на територията. Ескалиращите вълнения биха могли да доведат до разполагането на Народоосвободителната армия от континенталната част, повишавайки възможността за жертви.

Тези сценарии биха причинили сериозно и внезапно объркване на икономиката и биха застрашили статута на Хонконг като третият най-важен финансов център в света. Те биха довели до бързо напускане на чуждестранния талант, който подпомага хонконгската икономика и би подтикнал много, вероятно повечето чуждестранни фирми в Хонконг, да закрият представителствата си или да се преместят в други азиатски градове - като Сингапур, Токио, Тайпе или Банкок. 

Освен това политическият натиск за налагане на санкции на Китай би направил много по-трудни търговските преговори между САЩ и Китай и би могъл да доведе до рязко покачване на напрежението между Китай и Запада.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: икономика | петрол | САЩ | Иран | рискове | търговска война | Economist Intelligence Unit | коронавирус

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини