RATE: Най-големите банки по активи за 2025 г.

Много често медиите сравняват пазарната капитализация на технологичните гиганти, на стойност трилиони долари, с големите икономики по света. Така например Nvidia струва колкото е цялата икономика на Германия и два пъти повече, отколкото Италия. Подобни асоциации не са правилни от икономическа гледна точка, но са полезни, за да се визуализира мащабът, който понякога е твърде абстрактен за хората.

Има едно доста по-релевантно сравнение обаче, което, от една страна, е икономическо издържано, но и дава необходимата база за сравнение. Става въпрос за съотношението на общите активи на банковия сектор към размера на икономиката. За първи път (като изключим 2020 г., когато икономиката беше спряна административно заради COVID-19 и съотношението „изкуствено“ скочи) то надхвърля 100% за България – знаков момент за всяка развиваща се икономика.

По данни на БНБ, през миналата година стойността на активите в системата е нараснала до 116.1 млрд. евро (227 млрд. лв.), докато предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че размерът на българската икономика за същия период е 116 млрд. евро (226.9 млрд. лв.). За една година банковите активи са нараснали нетно с над 35 млрд. лв. (18 млрд. евро), а брутният вътрешен продукт на страната – с 22 млрд. лв. (11.5 млрд. евро).

Финансово задълбочаване

Това финансово задълбочаване показва, че банковата система е станала достатъчно голяма, за да обслужва нуждите на икономиката ефективно.

Назад в годините, до 2020 – 2022 г., може да се каже, че България беше „подбанкирана“ – имаше много спестявания, но малко кредитиране за домакинствата и реалния бизнеса. Сега, в периода 2025 – 2026 г., банките вече не са просто „сейф“ за парите на хората, а активен двигател на растежа. Те успяват да канализират огромните депозити (над 190 млрд. лв.) обратно в икономиката под формата на инвестиции и потребление.

Може да се каже, че България излиза от групата на изоставащите (като Румъния, където съотношението е около 55%) и се приближава до средноевропейските нива. В Западна Европа тези нива често са между 200 и 300%. Със своето съотношение 100.5% българската банкова система е узряла и е готова за пълна интеграция в еврозоната, а в същото време не се наблюдава „прекомерно“ нарастване на кредита, което да доведе до прегряване на икономиката.

Единствено при ипотечното кредитиране има определени притеснения, но според участниците на пазара засега те са неоснователни. Според Кристоф де Мил, главен изпълнителен директор на ОББ – банката лидер по активи за втора поредна година, зад разширяването на ипотечното кредитиране с 29.7% на годишна база през 2025 г. стоят солидни икономически причини, свързани със силно търсене на жилища, бързия ръст на заплатите с 11% и исторически ниски лихвени проценти около 2.7% средно за сектора.

В момента не виждам причина за безпокойство, защото необслужваните кредити в ипотечния сегмент остават на много ниски нива, а банките, ръководени от ограниченията наложени от централната банка, отпускат кредити по-разумно“, каза той в интервю за Economic.bg, част от дигиталното издание „RATE | Банковите лидери“ 2026.

Според него, с отшумяването на психологическия компонент се очаква пазарът на жилища да се охлади сравнително, а изключително бързият растеж на ипотечното кредитиране вероятно ще се успокои през 2026 г.

Петя Димитрова, председател на Управителния съвет на Асоциацията на Банките в България (АББ), която също е участник в дигиталното издание, няма притеснения за сегмента и също изтъква ниския дял на необслужваните кредити в брутния кредитен портфейл (с просрочие над 90 дни) за жилищните кредити от 0.32%.

Лидерите по активи в България

През 2025 г. „короната“ отново получи Обединена българска банка (ОББ), която за трета поредна година е най-голямата по активи в страната. И докато резултатът за 2024 г. се дължеше донякъде на финализирането на сделката за сливане с KBC Банк (преди това Райфайзенбанк България), през 2025 г. нарастването е изцяло органично. Активите на финансовата институция нараснаха с 19% до 44.5 млрд. лв. (22.8 млрд. евро).

Както обичам да казвам, да постигнеш първото място е едно усилие, но да останеш най-голям, е резултат от упоритата и постоянна работа на служителите и от доверието, което всички наши клиенти ни дават“, коментира Кристоф Де Мил за Economic.bg.

Той каза, че кредитирането е движещият фактор за растежа на активите на банката, а ипотечните заеми са допринесли най-много, следвани от корпоративните кредити, потребителските, кредитите за малки и средни предприятия (МСП) и микропредприятията.

Както и в миналогодишната класация, и сега Банка ДСК заема второто място. Нейните активи са достигнали 43 млрд. лв. (22 млрд. евро), с годишен растеж от 18%. Банката с най-голяма база от клиенти само веднъж е завършвала годината на първо място – през 2022-ра.

Отново без промяна е третото място, на което се намира Уникредит Булбанк с 41 млрд. лв. (21 млрд. евро) активи и 17.5% годишен растеж. Това беше финансовата институция, която в продължение на две десетилетия държеше първото място по активи. Но започналата консолидация на пазара, в която засега тя не участва, и отнеха „короната“ през 2021 г.

Топ 5 отново се запълва от Пощенска банка с активи за 27 млрд. лв. (13.8 млрд. евро) и 19.5% годишен растеж) и Първа инвестиционна банка (ПИБ) със 17.8 млрд. лв. (9.1 млрд. евро) активи и 12.7% растеж.

Общо петте финансови институции, намиращи се в първата група, управляват активи за 173.2 млрд. лв. (88.6 млрд. евро), или 76% от общите.

Във втората петица на класирането обаче има промени през 2025 г. Ударно влиза държавната Българска банка за развитие (ББР) с близо 120% нарастване на активите. Това обаче се дължи изцяло на налетия от правителството през миналата година на стойност повече от 1.5 млрд. евро за финансиране на различни държавни проекти. Общите активи на ББР с се увеличи до 6.9 млрд. лв. (3.5 млрд. евро), нареждайки я на 7-о място. Пред нея, на 6-а позиция, е Централна кооперативна банка (ЦКБ) с активи за 10.3 млрд. лв. (5.3 млрд. евро) и годишен растеж от 13.6%.

Осмото място е запазено за ПроКредит Банк с 5.2 млрд. лв. (2.7 млрд. евро) активи и 13.3% растеж. От банката коментираха за Economic.bg, че по никакъв начин не ги притеснява, че не са от най-големите банки в България. „Размерът дава предимства; по-малкият мащаб дава гъвкавост и иновативност. Банката е избрала втория път.“

Последните две места са запазени за Алианц Банк България с 4.9 млрд. лв. (2.5 млрд. евро) активи и 11% растеж и Ти Би Ай Банк с 4.3 млрд. лв. (2.2 млрд. евро) активи и 23% годишно нарастване.

От топ 10 отпада Инвестбанк.

Какво движеше растежа на активите през 2025 г.?

Без никаква изненада, растежът на активите в най-голяма степен се дължи на кредитите и авансите. Към края на 2025 г. техният размер се оценява на 141.5 млрд. лв. (72.3 млрд. евро), което е 21% годишно нарастване, а самият им дял в общите активи се е покачил до 62.3%. Паричните средства се равняват на 40 млрд. лв. (20.5 млрд. евро), а делът на портфейлите с ценни книжа достига 37.5 млрд. лв. (19.2 млрд. евро).

По данни от паричната статистика на БНБ общата сума на кредитите за неправителствения сектор (нефинансови предприятия и домакинства) нараства с 15.5% на годишна база, достигайки 109.6 млрд. лв. А от тях 35.8 млрд. лв. (18.3 млрд. евро) са жилищни, което е годишен ръст от 29.7%. Обемът на потребителските кредити възлиза на 23.9 млрд. лв. (12.2 млрд. евро), с 13.5% повече от предходната година.

Накъде върви системата?

В своята Макроикономическа прогноза БНБ посочва, че очакваното засилено депозиране на свободни парични средства преди присъединяването на България към еврозоната, както и освобождаването на част от задължителните минимални резерви, ще допринесат за допълнително повишаване на ликвидността в банковата система.

От 1 януари  финансовите институции са длъжни да поддържат като задължителни минимални резерви (ЗМР) 1% от своите клиентски депозити по сметка в БНБ. За сравнение, до края на 2025 г. беше значително по-високо – 12%.

Доц. д-р Петър Чобанов, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, каза в интервю за Economic.bg, част от изданието „RATE | Банковите лидери“, че финансовите институции, които са контрагенти по паричната политика, могат ежедневно да депозират свръхрезервите си, т.е. наличностите, които надвишават изискуемото ЗМР, по сметка в БНБ за депозитно улеснение, за което получават съответната лихва.

В макропрогнозата на БНБ се посочва още, че кредитирането ще продължи да расте през 2026 г., от там и активите, но очакванията са за постепенно забавяне, основно в резултат на по-слабата динамика при кредитите за домакинствата.

Според Кристоф Де Мил, с отшумяването на психологическия компонент се очаква пазарът на жилища да се охлади сравнително, а изключително бързият растеж на ипотечното кредитиране вероятно ще се успокои през 2026 г.