Българите дължат най-много пари на банките

Фирмите у нас имат дългове средно за около 60 хил. лв.

Снимка: Стоян Йотов
08:18 05.09.2016

Милена Виденова е магистър по международни икономически отношения от УНСС с множество специализации в страната и чужбина. Тя е управител на застрахователна и консултантска компания „Кофас” за България и заместник-председател на Асоциацията на колекторските агенции в България. Професионалният й опит включва редица управленски позиции в банковата и финансовата сфера. Ето какво каза Милена Виденова пред Economic.bg.


Г-жо Виденова, бихте ли казали какъв е видът на дълговете, които събират колекторските компании?

През първите шест месеца на 2016 г. най-голям дял при физическите лица заемат дълговете към банките и фирмите за бързи кредити, като този тренд се наблюдава още от миналата година. От началото на тази обаче има сериозен ръст на вземанията от застрахователите, а с намаляващ дял са тези на телекомите и ютилити компаниите (сметки за ток, вода, парно). Причината е, че те събират една голяма част от дълговете си със собствени усилия. По отношение на корпоративния сегмент пък най-голям дял заемат дълговете на фирми към фирми.

При отпускането на кредити от страна на банките към бизнеса все още няма практика събирането или изкупуването на дългове да се превъзлагат на колекторски компании. Като цяло най-задлъжнели у нас са секторите, свързани с обработка на метали, горивата и строителството.

Какъв е размерът на средното задължение на българите и на компаниите от началото на 2016 г.?

Средният дълг на компаниите нараства на около 60 хил. лв. Любопитно е, че при физическите лица той е с ръст от 40% и достига 1104 лв. Това е свързано с промяната на структурата на вземанията, които се изкупуват или събират. Това означава, че българските домакинства не задлъжняват повече, а расте размерът на задълженията. Досега дълговете на домакинствата бяха предимно към телекомите и ютилити компаниите, а сега към банките, като задълженията тук са на по-висока стойност.

Ако за периода януари-юни 2015 г. на колекторски агенции са възложени дългове за събиране на обща стойност от 997 млн. лева, то година по-късно тя вече е 1.111 млрд. лева. В същото време броят възложени случаи за обработка обаче намалява от 1.287 млн. до 1 млн.

За сравнение при фирмите възложените дългове са много по-малко. При обем от близо 74 млн. лева в първото полугодие на 2015 г. за същия период на тази година стойността доближава 89 млн. лева. Това, което наблюдаваме на база на финансовите отчети през 2015 г., е, че общата задлъжнялост на фирмите нараства и достига 210% от Брутния вътрешен продукт на България. Това означава, че една голяма част от фирмите могат да имат отрицателен капитал, да не могат да покрият своите задължения, да не са в добро финансово здраве, така че може да има много неплащания, но те да не се възлагат на колекторски фирми.

Какви са най-честите просрочия?

Най-големият дял (53%) заема потребителското кредитиране, в което влизат всички банкови продукти като кредитиране, овърдрафт и кредитна карта. Следват ги телекомуникационните и ютилити компаниите съответно с 17% и 15%. В същото време се наблюдава по-малко възлагане на дългове от страна на фирмите за бързи кредити, които предпочитат да продадат лошите си портфейли на много по-ранен етап.

В кои сектори има най-много компании в несъстоятелност?

През 2015 г. на първо място са фирмите, занимаващи се с търговия на едро и дребно. През първите шест месеца на тази година на преден план излиза строителството на жилищни и бизнес сгради, покупка и продажба на недвижими имоти и товарният транспорт. Става въпрос обаче за много малък брой фирми. Ако традиционно те са малко над 600 за цялата година, то до края на юни те са едва 45 фирми. Това на практика означава 29% спад на фирмите в несъстоятелност. Ако сега имаме влошаване на средата, това ще се отрази на пазара след 2-3 години.  

Какъв е профилът на длъжника и кои рискуват повече при тегленето на кредити и правенето на покупки – мъжете или жените?

Връща се и профилът на лошия платец от годините на бума в кредитирането. Това е млад мъж със средно образование на възраст до 30 години, натрупал дългове вследствие на изтеглени потребителски и бързи кредити, с които цели да подобри стандарта си на живот. Тези клиенти обикновено имат сезонна работа и не успяват добре да преценят финансовите си възможности. Излиза, че жените са по-премерени и по-предпазливи.

Каква, според Вас, е целта на предложението на частните съдебни изпълнители да събират малки дългове?

Това предложение е свързано със законодателни промени. Частните съдебни изпълнители имат един сигурен пазар с ясна тарифа, докато в сферата на събиране дълговете се събират на чисто пазарен принцип. Радвам се, че те виждат потенциал в този пазар, но донякъде тяхната роля, отредената им от закона и съдебната система, е различна. Въпросът е каква е тяхната цел - да правят ефективно производство или да събират високи такси.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: дългове | фирми | задължения | НЕлогично | пъстро | американски санкции срещу Иран

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини