Красимир Дачев, изпълнителен директор на "Свилоза":

Трябва да увеличим добавената стойност на българската суровина

Бизнесът иска предвидимост и прозрачност в политиката

Снимка: Economic.bg

Красимир Дачев е изпълнителен директор на "Свилоза", основен производител на целулоза в България. Той е собственик и на холдинга "Технология на металите "Акад. Ангел Балевски". През ноември 2004 г. става заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата. Завършва висшето си юридическо образование в СУ "Св. Климент Охридски" - София. През 1985 г., специализира "Американско право и правни институции" в град Залцбург, Австрия. Дачев е председател на Асоциацията на преработвателите на дървесина. С него разговаряме за настоящата политическа ситуация у нас и ще попречи ли тя на правенето на бизнес, за липсата на кадри и нови инвестиции.

 

Г-н Дачев, как ще се отрази на бизнеса настоящата политическа ситуация в страната?

Бизнесът иска предвидимост и прозрачност, нещо което мъчително пробива през облаците от време на време. Беше започнала да се създава такава среда. Политическата несигурност със сигурност не води до нищо хубаво, но положението е такова и ние трябва да се съобразяваме с него. Сега пак ще има две напред, една назад и ще си караме така по български, както си знаем. Наказателният вот, който даде българският народ не е консолидиран и ясен. Той се дава, защото партиите си назначават послушници и очевидно на народа му писна да има партии с незнайни членове и депутати, които се мъчат да ни управляват. Всеки знае, че политиката е концентриран израз на икономиката. За да правиш политика, трябва икономиката да ти е ясна.

В държавата отсъства всякакъв пазарен усет, а политиците си живеят в един откъснат свят, който няма нищо общо с истинския, в който ние живеем. Политиците трябва да представляват обществото, а тук всеки става политик, за да управлява обществото. Това е най-големият проблем в България. Системата е създала и продължава да създава дефицит на справедливост в обществото и трябва да се сложи край на това.

Гласувахте ли на референдума?

Разбира се, че гласувах. Референдумът обаче е едно от тези неща, които показват, че нещо в системата е гнило. Всеки използва анонимността на гласа си, за да удря шамари. Малко са хората, които излизат и казват нещата такива, каквито са, защото обществото го е страх да застане зад тях. Ние сме такива, предпочитаме да работим на тъмно.

Ще спрат ли чуждите инвестиции заради политическата криза, която се очертава?

Те вече са спрели. Инвестициите са с 33% по-малко в сравнение с 2015 г. Но не преекспонирайте тези чуждестранни инвестиции, защото те са едва 7-9% от общите. Ако няма условия българският бизнес да инвестира, за чуждия въобще да не мислим. Ние българите сме устойчиви и умеем да растем при всякакви условия, защото познаваме средата и сме патологични оптимисти. Но не очаквайте, когато няма условия, правна сигурност и прогнозируемост, да идва някой да инвестира. Това е утопия. Инвестиция е да създадеш нещо, което повишава благосъстоянието на обществото и богатството на държавата. А този, който идва да инвестира и да си множи печалбата, а след това си я занесе навън – каква инвестиция е това?

За Вас предстоят ли нови инвестиции и проекти?

Ние инвестираме непрекъснато. Подготвяме голям проект, но предстои да решим точно какъв продукт ще произвеждаме. Искаме да интегрираме производството на хартия в завода за целулоза. Не искам да продължавам да съм „бананова република” на тези около мен и да правя само един продукт. Ще интегрираме производството на един, два или три различни вида хартия. Ние събираме проекти, сравняваме ги и който е най-пазарен, ще тръгнем от него. Ние решаваме бъдещето на хиляди хора, на един цял регион. Аз лесно мога да взема решение, но тук са свързани и съдбите на много хора, за които трябва да се помисли. Надявам се до Нова година да имаме решение, но се правят още пазарни и енергийни анализи, анализ на съществуващо производство, на инвестицията и възвращаемостта. В началото бях много оптимистично настроен, защото бързо отговориха от Европейската инвестиционна банка, които бяха готови да ни подкрепят. Но това са решения, които не трябва да се взимат бързо.

Колко нови работни места ще открие новото производство?

Все още не мога да кажа. От 50 до 500. Но тук е въпросът за принадената стойност, който никой не поставя – как да се увеличи принадената стойност от една единица суровина. Затова добивната промишленост е много развита, а преработвателната не. Ние трябва да преработваме, а не да изнасяме суровини. Държавата не се интересува дали изнасяш суровина или краен продукт. Всеки, който е ангажиран с нашата държава трябва да мисли по въпроса как да се увеличи принадената стойност от единица суровина, която добиваме в тази страна.

Българските закони формално са хармонизирани с eвропейското законодателство, но подзаконовите нормативни документи са обърнати на 180 градуса. Давам пример със Закона за енергетиката, който недвусмислено казва, че доставчикът на високо и средно напрежение трябва да изгради мощностите за присъединяване, но какво става на практика. В утвърдените наредби е точно обратното. Изградили сме подстанция за 10 млн. лв. и държавата ни казва, че за да ни даде ток, трябва да й я подарим. И ни късат една фактура за 10 млн. лв. – такса присъединяване. Тя не е обоснована с нищо и никъде, ако ми струваше 1 млн. лв. щяха да ми скъсат фактура за 1 млн. лв. Още по-голямата несправедливост е, че освен че им я подаряваш на следващия ден аз започвам да плащам втори път, защото плащам надбавките на доставката на ток, която те ще ми дадат. Този маниер и принцип на работа се възприе от всички частни дружества.

Изнудват ли политиците инвеститорите пряко?

Някои се опитват, по-слабите, тези които само се правят на политици. Отдавна мина времето, в което можеше да те „слагат в ъгъла”, има и такива, които и сега пак се опитват. Ако бизнесът ти е чист и прозрачен, а ако е „изцапан” естествено, че могат да те рекетират. Защото държавата им дава инструментариум затова и той трябва да бъде ограничен. Говоря за принципа на мълчаливото съгласие, защото сега има и принцип за мълчалив отказ.

Страда ли българският бизнес от липсата на кадри?

Естествено, че страда и то много. Това също се дължи на отсъствието на държавата, защото тя е единственият орган, който може да направи нещо в това отношение. Тя стимулира университетите да са ЕООД-та. В България има 52 университета, някои от тях имат по 40 филиала. Това е препродаване на дипломи, не преподаване. Държавата плаща образованието на студентите „на калпак”. Живият живот не търси юристи, икономисти, философи и психолози. Държавата е излязла в междучасие и не се връща. Аз водя инженери от Пловдив и Русе в Свищов, защото там няма. Има много хора, но като ти потрябва някой конкретно няма.

Как ще коментирате бюджет 2017 г?

Всички говорят за преразпределение на средства, а никой не говори откъде ще дойдат парите, за да ги разпределим. Всеки кабинет и политическа партия, която идва на власт трябва да помисли как да увеличи приходите, а всички са концентрирани само върху разпределението им. Трябва да се създават условия за повишаване на БВП. Елементарната сметка е, че ние близо 7 млн. души в България правим 80 млрд. лв. БВП, което означава малко над 11 хил. лв. годишно на човек. Или 950-1000 лв. месечно. Какво може да направиш с 1000 лв. на месец? Да платиш старите дългове, натрупани през годините, да си плащат издръжката, да купуваш храна, облекло, да си купиш кола, да ходиш на курсове за обучение, да инвестираш? От тези 1000 лв. държавата преразпределя 42%. Затова важното е какво изкарваш, не може да вадим 1000 лв. на месец и да искаме да разпределяме повече пари.

Каква беше Вашата 2016 г.?

Започнахме годината трудно, защото не работехме поради липса на суровина. После през годината спирахме, за да присъединяваме новите инвестиции, които сме направили. Няма да бъде розово, но е неизбежно, защото трябва да свързваме цялата система с националната електрическа система. 2016 г. беше положителна, но не и такава, каквато ми се искаше да бъде. Защото стоката, която продаваме, е борсова и е на най-ниската си цена от 10 години.

Какви са пречките пред бизнеса с дървесина в България?

Пречките започнаха да се преодоляват. Първото ръководство на Министерството на земеделието и храните имаше мениджърски подход и погледнаха проблемите в очите и започнаха да ги решават. Тогава видях как лобистки кръгове в парламента ги мачкат и натискат, и не им дават възможност да решават въпросите.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: инвестиции | дървесина | камера в екрана | Христо Тучев

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини