Светла Петрова, търговски мениджър в колекторската агенция EOS:

Българските фирми са сред най-недисциплинираните платци

Използването на колекторска агенция е по-евтино и в голяма степен се запазват клиентите

Относно най-новите данни за задлъжнялостта в сферата на бизнеса разговаряхме със Светла Петрова, търговски мениджър в колекторската агенция EOS.

- Г-жо Петрова, разкажете ни повече за проучването на EOS, според което 1/4 от фирмите с просрочени вземания се страхуват от фалит – компаниите ли са основната му цел?

Има два вида потребители – бизнес клиенти и крайни клиенти – това е профилът на самите респонденти. Затова казвам обичайно, че не е толкова пряко насочено към гражданите. Проучването е част от една международна инициатива на EOS Group, която се провежда в 16 европейски държави, една от които е България. Тази година е десетата за проучването.

Първият основен извод, който наблюдаваме в рамките на тези десет години, е следният – тази година средното ниво на редовните плащания от всички издадени фактури до момента в Европа по наши данни е 78%. Отчитаме повишение спрямо предходната година, но това, което можем да кажем въз основа на целия период, през който е провеждано изследването, е, че през последните години можем да говорим по-скоро за стагниране на тези добри показатели. Общо взето тези показатели варират в едни рамки, но няма някакво драстично подобрение. България като цяло е в унисон с тези тенденции.

- Въз основа на десетгодишния поглед назад българският бизнес и граждани по-добри платци ли стават или не?

Традиционно държим първенството в класацията, само че в негативен план, т.е. традиционно държим местата по най-недисциплинирани плащания на българския бизнес. Това, което също като обобщение наблюдаваме през последните 2-3 години, е, че имаме сравнително дълги срокове на забавяне – дните на просрочие след падежа на фактурата. Затова, освен че сме една от страните, в които бизнесът сравнително рядко си получава парите, той чака и най-дълго за тях. Това намалява печалбите на компаниите, създава затруднение за фирмите, тъй като те трябва да плащат по-високи лихви, за да си финансират оборотната дейност през времето, през което изчакват парите и липсва възможност да правят инвестиции – било то във финансов пазар, било в научно-развойна дейност, било в откриване на работни места. Така че това е цената на проблемите с ликвидността.

- Горе-долу колко време, след като установят, че плащането към тях е забавено, компаниите ви се обаждат? По-време на пресконференцията споменахте, че някои го правят шест месеца или година по-късно?

Обикновено е така. За да няма недоразумения, държа да кажа, че това малко трудно може да се измери и проследи в конкретни цифри, тъй като това са запитвания, които коментираме ежедневно, но обичайно немалка част от фирмите го правят, за съжаление, когато е минало доста време. Тоест минаването на повече време, означава по-малко събрани пари. Сравнително скоро имах такава ситуация – в рамките на последните близо две години, като имате предвид, че вземането е по-старо от тези две години, към нас се обръща една фирма със запитване за оферта и това продължава със същия длъжник, който беше, ако не бъркам, в Австрия и вземането прави към 30 хил. евро. Тоест можете да си представите тази компания, ако освен този длъжник, толерира още няколко, с които работи, на практика какво означава това за нея. Така че тук апелът ми е по-скоро към компаниите – в крайна сметка клиентите са клиенти, но нека да се гледат нещата и от двете страни, как всъщност да си управляваме добре процесите, така че да сме полезни на тези клиенти.

- Когато се обърнат към вас, приблизително в какъв срок успявате да съберете поне част от вземането?

Този период варира. Съвсем условно мога да кажа, че в рамките на три до четири месеца след възлагането на вземането към нас, става ясно какъв ще бъде резултатът от нашата дейност. Ние всъщност водим телефонни преговори основно. Тук може би ще възникне въпросът какво толкова преговаряме при условие, че всяка една от тези фирми вече си е чула клиентите. Ами това е специализацията – нашите колеги са преминали през специално обучение, събирането на вземания е до голяма степен психология и провеждане на един нормален, добре структуриран разговор с бизнес насоченост, който цели да уточни защо дадена компания не си плаща. Обикновено, когато мине този период, самите ние сигнализираме клиента, ако не можем да съберем вземането, за да може да предприеме евентуално съдебно събиране – тоест идеята ни е да не го бавим в процес.

- Всъщност идеята е вие да опитате преди да се стигне вече до съд?

Обичайно е по-евтино и в голяма степен се запазват клиентите. Тоест, ако най-големият страх на клиентите е,  че обръщайки се към която и да е специализирана агенция ще си загубят партньора, мога да кажа, че съм имала обаждания от фирми, които след като сме събрали дължими плащания от тях, искат да съберем вземания, които им дължат и други компании. За нас, за мен лично, това е най-голямата гордост, защото няма по-добро нещо от референцията на самия човек, който е останал с чувство на уважение.

- Забелязали ли сте български или чуждестранни фирми преди да изберат дадена фирма за свой партньор или инвестиция, да се обръщат към EOS или към Асоциацията на колекторските агенции да проверяват за задлъжнялост? Има ли такава практика?

Правя уточнението, че ще говоря въз основа на наши други данни, от други проучвания, които са се правили назад във времето. Това, което можем да очертаем като разлики е, че, ако една фирма, която е регистрирана в България, има основно международна насоченост, т.е. оперира на пазари навън, обичайно си проучва по-добре контрагентите, отделя повече време, повече внимание на това нещо. Може да направи кредитен отчет, има си компании, които се занимават с това. Тоест идеята е да направи оценка на риска една идея по-рано. В България картината не е точно такава. Много рядко компаниите правят кредитни отчети предварително, обичайната проверка включва търсене в интернет – има ли сайт фирмата общо взето, не се изискват референции от клиенти, което също е възможен подход. Така че определено можем да очертаем една идея различен подход между компании, които действат само в България, и тези, които и в чужбина. Според мен обаче има поле за оптимизация, като може да се вложат малко повече усилия в тази посока.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: интервю | лоши кредити | вземания | събиране | Светла Петрова | ЕОС Матрикс | EOS Matrix | необслужвани вземания