Залогът е голям: какво да очакваме от срещата на евролидерите в Брюксел

Лидерите от Европейския съюз започнаха срещата си в Брюксел, на която трябва да обсъдят плана за възстановяване на европейската икономика, който да вдъхне живот на Блока след коронавирус епидемията.

Това е първата среща на лидерите лице в лице след месеци на онлайн спорове за лекарства, медицински съоръжения, затваряне на граници, пари и т.н.

Според предложението на Европейската комисия бюджетът на ЕС за периода 2021 – 2027 г. е предвиден да бъде малко над 1 трлн. евро, а фондът за възстановяване – на стойност 750 млрд. евро.

Първата им среща лице в лице дойде след седмици на кавги заради мащаба и обхвата на съвместния спасителен фонд. Преди началото на срещата Меркел и холандският премиер Марк Рюте предупредиха, че сделката далеч не е сигурна.

„Трябва да кажа, че разликите са все още много, много големи. Очаквам много, много трудни преговори“, заяви Меркел.

Холандската опозиция и заплахата от унгарско вето тежат на шансовете за постигане на споразумение тази седмица.

Срещата на евролидерите по план е до събота, но според информация на Reuters, ако страните не се сближат до някакво споразумение, тя може да продължи и в неделя.

Цял свят гледа

Тъй като икономиките на ЕС са в режим на свободно падане, а взетите мерки за подпомагане като схеми за краткосрочна заетост, изтичат това лято, призракът на есенен икономически спад и недоволство притеснява политиците.

ЕС вече се бори с продължителната сага за Brexit, но си спомня и синините от финансовия крах през 2008 г. Друг икономически шок може да го изложи на повече евроскептични, националистически и протекционистки сили и да отслаби позицията му срещу Китай, САЩ или Русия, предполага Reuters.

„Залозите не биха могли да бъдат по-големи. Целият свят ни наблюдава, за да види дали Европа е в състояние да се изправи обединена и силно да преодолее тази криза“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен преди началото на срещата.

Холандският министър-председател Марк Рюте е най-големият противник на сделката сред пестеливия лагер от заможни държави, изискващи по-малък цялостен пакет, икономически реформи като условие за финансиране и разширен процес на проверка за отпускане на помощ.

Страните в Средиземноморието пък искат финансирането за възстановяване да идва като безвъзмездни средства, а не подлежащи на връщане заеми, за да се предотврати по-тежко засегнатата икономика в Южна Европа. Страните от региона вече допълнително увеличават и без това високите си нива на дълг.

„Може би ще са необходими някои компромиси, но имаме нужда от амбициозно решение, защото нашите граждани не очакват нищо по-малко от нас“, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис.

Унгария обаче заплаши, че ще наложи вето върху целия пакет заради предложенията механизмът да бъде замразен за страни, подбиващи демократичните ценности.

Сред другите важни точки са кога да се предоставят парите за възстановяване и за колко време; как да се изплати дълга, който да бъде придобит от изпълнителната валст - Европейската комисия и колко трябва да бъдат насочени към екологични проекти, които да помогнат на ЕС да постигне целите си за нивото на въглеродни емисии.