България в еврозоната – не преди 2024 г, според Fitch Ratings

Covid-19 не забави влизането в „чакалнята", което показва ангажираността на ЕЦБ към разширяването на еврозоната

България в еврозоната – не преди 2024 г, според Fitch Ratings

Снимка: Pexels

Приемането на България и Хърватия в ERM-2 е крайъгълен камък по пътя към приемането на еврото, което би подкрепило техните суверенни кредитни профили, заявява рейтинговата агенция Fitch Ratings. Въпреки това тази потенциална полза за техните оценки в момента се компенсира от рисковете от коронавируса.

България и еврото

Освен това спазването на критериите за присъединяване към еврозоната през следващите две до три години може да се окаже предизвикателство поради коронавируса и ангажимента на властите за допълнителни реформи.

Най-ранната дата за приемане на еврото ще бъде след около три години, след най-малко две години престой във ERM-2, следвани от периоди за оценка и подготовка. ЕЦБ заяви, че присъединяването е възможно до „около 2023 г., при условие, че те отговарят на всички критерии за конвергенция, основани на Договора“.

Според Fitch това е малко вероятно преди 2024 година.

Икономическият срив не забави въвеждането на ERM-2, което показва ангажираността на властите на еврозоната към разширяването, и по-специално членството на България и Хърватия във валутния съюз.

В Хърватия победата на управляващата партия ХДС на последните парламентарни избори означава, че следващото правителство вероятно ще остане ангажирано с евроинтеграцията.

Кога България и Хърватия ще изпълнят критериите за конвергенция с еврото не е ясно. Отчасти това е така, защото пандемичните и свързаните с тях мерки за ограничаване са отслабили макроикономическите перспективи. Последните прогнози на Fitch са реалният БВП да се свие с 8.4% тази година в Хърватия, която е силно зависима от туризма, и 5.7% в България. И двете икономики се очаква да възобновят растежа си през следващата година, но свиването на БВП и отговорите на фискалната политика означават, че прогнозните излишъци през 2019 г. ще се превърнат в дефицит от 4% от БВП в България и 7% от БВП в Хърватия през 2020 г.

И двете страни се ангажираха със структурни мерки за реформи на държавните предприятия и бизнес средата. За България това включва справяне с корупцията и организираната престъпност. Изпълнението би подпомогнало сближаването и би намалило макроикономическите и фискалните рискове, но може да се окаже предизвикателство.

Намаляването на валутния риск е положително за Хърватия предвид значителния валутен компонент на кредитните книги на банките. И двете страни се присъединиха към банковия съюз на еврозоната. Това би могло да повиши качеството на банковия надзор, особено в България, пише Fitch.

Коментари: 0