10 години България прави малки стъпки, докато Румъния тича напред

За последните десет години – малко след влизането в Европейския съюз, България отбелязва на пръв поглед уверен ръст по показатели като брутен вътрешен продукт, износ, ръст на заплати и в същото време намаляване на безработицата. Това обаче не е картина само в България, тъй като последните години бяха силен импулс за почти всички европейски икономики. Пример за това например е Полша, която редом с България също е част от региона на Централна и Източна Европа. Страната вече разви фондовата си борса до най-голямата в региона и привлича все повече и по-големи инвеститори.

В същото време, въпреки че не е част от Блока, Сърбия също се радва на огромни инвестиции, като дори бе претендент за мечтания завод на Volkswagen. В крайна сметка фабрика на автомобилния гигант няма да бъде построена (поне засега) в или около Сърбия и България, но пък югозападната ни съседка привлече японския концерн Nidec, готов да инвестира 2 млрд. долара във високотехнологично производство.

В години на икономическо разширяване не е достатъчно само да отчитаме ръстове, а и да сравняваме темпа им – а колкото по-изостанала е една държава, толкова по-бързо трябва да расте, за да навакса това изоставане. България, оказва се, в последното десетилетие не само не може да навакса изоставането си спрямо по-богатите държави в ЕС, но и изостава. И не само от страните членки, но дори от някои от западните ни съседи, които дори не са част от Блока.

Според европейската статистическа служба Евростат икономиката на България е нараснала за последното десетилетие, завършило с тежкия COVID удар, до 60.6 млрд. евро. В процентно изражение скокът е с 59% и е по-голям от тези на Словения, Хърватия, Латвия и Сърбия. Въпреки това обаче той е значително по-скромен от този на Румъния, която заради едновременното ни присъединяване в Европейския съюз често е база за сравнение. От 2010 до 2020 г. икономиката на Румъния се е разширила със 73.9%, а като общ обем вече е над три пъти по-голяма от българската – до 218.2 млрд. евро.

Брутният вътрешен продукт на Полша пък расте с по-бавен от България темп – 44.4%, но до 523 млрд. евро, което затвърждава мястото ѝ като номер 1 в региона на бившия социалистически блок. В периода от 2010 до 2020 г. най-големият ръст генерира малката Естония, (бел. р. - единствената страна в ЕС с по-ниски нива на дълг от България като съотношение към БВП), която успява почти да удвои размера на икономиката си до 27.2 млрд. евро.

За периода от последните 10 години България записва и сериозен ръст на износа си – със 77% до 34 млрд. евро, като за същия период обаче тези на Румъния, Полша, Литва и Сърбия надхвърлят 100%. По-разбити данни на Евростат показват още, че през 2010 г. износът на Румъния е два пъти по-голям по стойност от този на България. След 2020 г. той вече е почти три пъти по-голям. Българският износ към края на 2020 г. пък е 8.5 пъти по-малък от този на Полша. Експортът на Литва е най-близък по размер с българския, като през 2010 г. е с 1 млрд. евро по-малък, а през 2020 г. - вече по-голям с над 2 млрд. лв. Най-значително за периода пък расте експортът от Сърбия, въпреки че страната не е част от Европейския съюз, който за България например е най-големият търговски партньор. Сръбският износ расте според Евростат за десетилетието със 118.6%.

Реалните възможности

Въпреки ръста на възнагражденията и по-ниските цени на някои стоки в България в сравнение с Европейския съюз, страната продължава да бъде на последно място по покупателна способност в Блока. Според индекса AIC (фактическо индивидуално потребление) България твърдо заема последното място, което означава, че тя е с най-ниските реални възможности за потребяване в целия Европейския съюз. Покупателната способност на България е близка до тази на Сърбия, която дори не е близо до присъединяване към европейската общност.

Статистиката между 2010 и 2020 г. показва още, че Литва и Румъния са страните отличници по повишаване на покупателната способност за последното десетилетие с ръст съответно от 29 и 25 пункта според индекса. За същото време България напредва с 16 пункта.

Минималната работна заплата в България също расте стабилно – със 154% за изминалите десет години. За същия период румънската скача с 222.5% до 458 евро. Минималната заплата в Литва също скача с по-висок темп от България – със 176.7% до 642 евро. Така България остава на дъното по базово възнаграждение, докато в същото време покупателната ѝ способност е най-слаба. Статистиката на Евростат показва още, че към края на 2020 г. минималната заплата в Сърбия дори е по-висока от тази в България.

На международната сцена

Въпреки сравнително ниските разходи за труд в България бизнесът има едно наум, когато обмисля инвестиция в страната заради високото ниво на корупция, съдебната система и непредвидимостта на нормативната уредба. Именно за решаването на тези въпроси в последните десет години не се предприеха достатъчно реформи, показва мястото на България в редица класации. Според Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International България е най-корумпираната в Европейския съюз, а за сравнение Гъpция знaчитeлнo пoдoбpи мястото си в класацията, ĸaтo cĸoчи c 14 пyнĸтa oт 2012 г. и пocтигнa нoв вpъx в peзyлтaт нa cмeлитe peфopми, пpeдпpиeти в cтpaнaтa cлeд 2012 г. Символичен е и напредъкът на България в Индекса на икономическата свобода на фондация „Херитидж“.

На другия полюс обаче България се срива с 15 места в изследването за конкурентоспособността по света на Institute for Management Development (IMD) спрямо 2010 г. досега. В Индекса за демокрация на The Economist в последните години България загуби скромните си „победи“ и през 2020 г. се върна на нивото на 2014 г.

В класацията за правене на бизнес на Световната банка пък България отбелязва ръст от едва 4 пункта за изминалите 10 години, като институцията ясно посочва къде са основните слабости и пречки пред предприемачеството в България – тромавите, бавни процедури, чакането и тежката администрация.