10-те изгубени съкровища, които ще направят някого милионер
Значително по-богат ще стане всеки един, успял да намери някое от тези 10, изпаднали в неизвестност предмети
~ 5 мин.
Ще се науждаете от нещо повече от карта или лопата, за да намерите тези скъпоценности. Но повярвайте ни, ще си заслужава усилието. Ето и списъкът на Business Insider.
Липсващият край на Хичкок
През 1923 г. Алфред Хичкок набързо продуцира филма "Бялата сянка", където той се изявява като сценарист, художник-постановчик, асистент-режисьор и монтажист. За жалост, трудът му остава невъзнаграден и филмът виси на последните места в класациите. Лентата разказва историята на две близначки - една -ангел, а другата - без душа. Не след дълго обаче всички копия от филма изчезват.
Използваните преди десетилетия филмови ленти са били с високо съдържание на целулоид, което ги е правело лесно запалими. Тази подробност е превръщала транспортирането им в много рисковано и скъпо занимание. И тъй като Нова Зеландия често се оказвала крайната точка на филмови турнета, компаниите предпочитали да унищожат лентите, вместо да ги изпратят вкъщи.
Кинооператорът Джак Муртак не е можел да понесе подобно прахосване на изкуството и затова решил да си създаде своя колекция филми на ужасите в градинската си барака. Когато умира, внукът му дарява голяма част от лентите на националния филмов архив.
Сред тях се оказва и много добре запазената при престоя в бараката на Муртак първата част от "Бялата сянка". Последните три ролки от нея обаче остават изгубени и до днес, както и голяма част от ранното творчесво на Хичкок. В съвременния филмов пазар, който и да е от тези филми, би донесъл милиони долари на собственика им.
Неизвестните яйца на Фаберже от Руската царска колекция
От 1885 г. до Руската революция през 1917 г., Санкт Петербургската къща на Фаберже създават 50 великденски яйца в чест на царското семейство. Освен, че са били направени от възможно най-скъпите метали и инкрустирани с всевъзможни скъпоценни камъни, всяко яйце се е разтваряло, за да разкрие изненада - от рубинена висулка до миниатюрен скъпоценен влак с работеща механика.
Когато комунистите вземат властта в Русия, решили, че нямат полза от подобни "упадъчни символи". Така през 1927 г., по време на Сталин, Съветите решават да продадат скъпоценностите в полза на бюджета. Така чуждестранни колекционери придобиват голяма част от прочутите експонати на Фаберже, като днес само 10 от 50-те оригинални яйца са все още в Кремъл.
От останалите 40 - 32 са в музеи и частни колекции. Осем от тях обаче са изчезнали безследно. Според експертите стойността на всяко едно от липсващите имперски айца "Фаберже" се оценява на 30 млн. долара.
Открадната Световна купа
Две години преди първата организирана от ФИФА Световна купа през 1030 г., асоциацията решава да създаде трофей, който да отговаря на престижа на турнира - сребърна купа със златно покритие, скулптура на гръцката богиня Нике. След всеки турнир нацията победител ще я съхранява до следващия турнир, а първата нация, която спечели турнира три пъти ще стане нейн постоянен дом.
През 1970 г. Бразилия с Пеле постига този успех. И ФИФА организира конкурс за създаването на нова награда, докато оригиналният трофей бил изпратен в Рио де Женейро. Бразилската футболна конфедерация е държала купата изложена в специална витрина с бронирано стъкло. Оказало се обаче, че дървената рамка не била толкова сигурна. През 1983 г. крадци проникват в главния щаб на Конфедерацията, неутрализират охраната и се измъкват с трофея. Въпреки че четирима биват обвинени за кражбата, купата не е открита.
Докато Пеле апелира за връщането на трофея, полицията вярва, че той по-скоро е претопен заради своите цветни метали. Както и да е, местонахождението му остава неизвестно до днес. Все пак феновете могат да се наслаждават на символа на бразилското футболно превъзходство, след като през 1984 г. от Кодак предоставят на страната златна реплика на купата.
Ръкописът "Тъмнина по обед" на Артур Кьостлер
"Тъмнина по обед" на Артур Кьостлер е издадена през 1940 г., обявена е като осмия най-добър роман на английски език. Това бил странен избор, не защото книгата била лоша, а защото първата й версия всъщност била написана на немски.
Кьостлер започва да работи по нея във Франция, докато живее заедно с английската склупторка Дафни Харди. Двойката изпраща немският ръкопис до издателя на Кьостлер, но запазва едно копие, което Харди превела на английски. С настъпването на нацистите в Париж, Коьстлер и Харди бягат в Бордо, от където любимата му взима ръкописа и отплава за Великобритания.
Скоро след това, Кьостлер получава лошата вест, че нейният кораб е бил потопен от торпедо. Изгубил и любимата си жена, и последното копие на романа си, Кьостлер прави неуспешен опит да се самоубие. И преди да опита отново, научава, че новината за злощастните събития около любимата му не са били точно предадени и английският превод на "Тъмнина по обед" е била издаден с голям успех в Лондон. Хаосът в ранните дни на Втората световна война за нещастие, остава учените без никаква следа за местанохождението на оригиналния ръкопис на един от най-великите романи на 20 век.
Една от 11-те вкаменолости на археоптерикс
Както всяко дете, интересуващо се от динозаври, знае - археоптериксът е връзката, която доказва, че днешните птици са потомци на динозаврите от юрската епоха. Археоптерикс е изключително рядко същество - за неговото съществуване свидетелстват само 11 намерени фосили, един, от които е безвъзвратно изгубен.
През 1956 г. немски работници откриват Образецът Максберг, но птицата-динозавър стои на склад две години като неизвестно парче скала, докато собственикът му Едуърд Опидж го заема на един геолог. Едва тогава палеонтолозите осъзнават, че вкаменелостта е на археоптерикс. По това време, той бил едва третият познат фосил на археоптерикс и научната общност буквално полудява по него. Опидж позволява на музея Максберг да изложи образеца, докато той създава план да го продаде на предложилия най-висока цена. Немски музей прави оферта от 10 хил. долара, но на Опидж не му харесва идеята да плаща данъци на държавата и през 1974 г. той просто взима своя археоптерикс и се прибира вкъщи. Не е ясно какво точно той е направил с едно от най-важните палеонтоложки открития на 20 век, но Опидж отказва да покаже своя археоптерикс на който и да било.
Според слуховете той държал фосила под леглото си. Други спекулират, че го за по-сигурно Опидж го е заровил или пък тайно го е продал на колекционер. Каквото и да се е случило, археоптерикс не бива открит никъде, когато Опидж почива през 1991 г. От тогава до днес търсачи на фосили продължават да копаят, но безуспешно - изглежда Образецът Максберг е отлетял на някъде.
Липсващият край на Хичкок
През 1923 г. Алфред Хичкок набързо продуцира филма "Бялата сянка", където той се изявява като сценарист, художник-постановчик, асистент-режисьор и монтажист. За жалост, трудът му остава невъзнаграден и филмът виси на последните места в класациите. Лентата разказва историята на две близначки - една -ангел, а другата - без душа. Не след дълго обаче всички копия от филма изчезват.
Използваните преди десетилетия филмови ленти са били с високо съдържание на целулоид, което ги е правело лесно запалими. Тази подробност е превръщала транспортирането им в много рисковано и скъпо занимание. И тъй като Нова Зеландия често се оказвала крайната точка на филмови турнета, компаниите предпочитали да унищожат лентите, вместо да ги изпратят вкъщи.
Кинооператорът Джак Муртак не е можел да понесе подобно прахосване на изкуството и затова решил да си създаде своя колекция филми на ужасите в градинската си барака. Когато умира, внукът му дарява голяма част от лентите на националния филмов архив.
Сред тях се оказва и много добре запазената при престоя в бараката на Муртак първата част от "Бялата сянка". Последните три ролки от нея обаче остават изгубени и до днес, както и голяма част от ранното творчесво на Хичкок. В съвременния филмов пазар, който и да е от тези филми, би донесъл милиони долари на собственика им.
Неизвестните яйца на Фаберже от Руската царска колекция
От 1885 г. до Руската революция през 1917 г., Санкт Петербургската къща на Фаберже създават 50 великденски яйца в чест на царското семейство. Освен, че са били направени от възможно най-скъпите метали и инкрустирани с всевъзможни скъпоценни камъни, всяко яйце се е разтваряло, за да разкрие изненада - от рубинена висулка до миниатюрен скъпоценен влак с работеща механика.
Когато комунистите вземат властта в Русия, решили, че нямат полза от подобни "упадъчни символи". Така през 1927 г., по време на Сталин, Съветите решават да продадат скъпоценностите в полза на бюджета. Така чуждестранни колекционери придобиват голяма част от прочутите експонати на Фаберже, като днес само 10 от 50-те оригинални яйца са все още в Кремъл.
От останалите 40 - 32 са в музеи и частни колекции. Осем от тях обаче са изчезнали безследно. Според експертите стойността на всяко едно от липсващите имперски айца "Фаберже" се оценява на 30 млн. долара.
Открадната Световна купа
Две години преди първата организирана от ФИФА Световна купа през 1030 г., асоциацията решава да създаде трофей, който да отговаря на престижа на турнира - сребърна купа със златно покритие, скулптура на гръцката богиня Нике. След всеки турнир нацията победител ще я съхранява до следващия турнир, а първата нация, която спечели турнира три пъти ще стане нейн постоянен дом.
През 1970 г. Бразилия с Пеле постига този успех. И ФИФА организира конкурс за създаването на нова награда, докато оригиналният трофей бил изпратен в Рио де Женейро. Бразилската футболна конфедерация е държала купата изложена в специална витрина с бронирано стъкло. Оказало се обаче, че дървената рамка не била толкова сигурна. През 1983 г. крадци проникват в главния щаб на Конфедерацията, неутрализират охраната и се измъкват с трофея. Въпреки че четирима биват обвинени за кражбата, купата не е открита.
Докато Пеле апелира за връщането на трофея, полицията вярва, че той по-скоро е претопен заради своите цветни метали. Както и да е, местонахождението му остава неизвестно до днес. Все пак феновете могат да се наслаждават на символа на бразилското футболно превъзходство, след като през 1984 г. от Кодак предоставят на страната златна реплика на купата.
Ръкописът "Тъмнина по обед" на Артур Кьостлер
"Тъмнина по обед" на Артур Кьостлер е издадена през 1940 г., обявена е като осмия най-добър роман на английски език. Това бил странен избор, не защото книгата била лоша, а защото първата й версия всъщност била написана на немски.
Кьостлер започва да работи по нея във Франция, докато живее заедно с английската склупторка Дафни Харди. Двойката изпраща немският ръкопис до издателя на Кьостлер, но запазва едно копие, което Харди превела на английски. С настъпването на нацистите в Париж, Коьстлер и Харди бягат в Бордо, от където любимата му взима ръкописа и отплава за Великобритания.
Скоро след това, Кьостлер получава лошата вест, че нейният кораб е бил потопен от торпедо. Изгубил и любимата си жена, и последното копие на романа си, Кьостлер прави неуспешен опит да се самоубие. И преди да опита отново, научава, че новината за злощастните събития около любимата му не са били точно предадени и английският превод на "Тъмнина по обед" е била издаден с голям успех в Лондон. Хаосът в ранните дни на Втората световна война за нещастие, остава учените без никаква следа за местанохождението на оригиналния ръкопис на един от най-великите романи на 20 век.
Една от 11-те вкаменолости на археоптерикс
Както всяко дете, интересуващо се от динозаври, знае - археоптериксът е връзката, която доказва, че днешните птици са потомци на динозаврите от юрската епоха. Археоптерикс е изключително рядко същество - за неговото съществуване свидетелстват само 11 намерени фосили, един, от които е безвъзвратно изгубен.
През 1956 г. немски работници откриват Образецът Максберг, но птицата-динозавър стои на склад две години като неизвестно парче скала, докато собственикът му Едуърд Опидж го заема на един геолог. Едва тогава палеонтолозите осъзнават, че вкаменелостта е на археоптерикс. По това време, той бил едва третият познат фосил на археоптерикс и научната общност буквално полудява по него. Опидж позволява на музея Максберг да изложи образеца, докато той създава план да го продаде на предложилия най-висока цена. Немски музей прави оферта от 10 хил. долара, но на Опидж не му харесва идеята да плаща данъци на държавата и през 1974 г. той просто взима своя археоптерикс и се прибира вкъщи. Не е ясно какво точно той е направил с едно от най-важните палеонтоложки открития на 20 век, но Опидж отказва да покаже своя археоптерикс на който и да било.
Според слуховете той държал фосила под леглото си. Други спекулират, че го за по-сигурно Опидж го е заровил или пък тайно го е продал на колекционер. Каквото и да се е случило, археоптерикс не бива открит никъде, когато Опидж почива през 1991 г. От тогава до днес търсачи на фосили продължават да копаят, но безуспешно - изглежда Образецът Максберг е отлетял на някъде.
