Валентин Златев: Политика и бизнес трябва да са в партньорство

Господин Златев,  твърди се, че влиянието на „Лукойл“  върху българската икономика е огромно.  С какво се обяснява това?

Факт е, че групата компании Лукойл в България има структуроопределящо значение за българската икономика. Освен че произвежда над 1/12 от брутния вътрешен продукт на страната, тя е един от най-големите работодатели и най-голям данъкоплатец, осигуряващ почти една четвърт от постъпленията в хазната.

Какви са очакванията ви за движението на цените на горивата след шока, който ни връхлетя това лято? Според доклада  на Международната агенция по енергетика за състоянието на пазара на суровия петрол през първото полугодие на 2012 г., забавянето на световната икономика е довело до превишаване на производството спрямо потреблението. Цените обаче остават високи. Кой е истинският двигател на цените на горивата?

Задържането на цените на петрола на високи нива е всеобщ процес, засягащ цялата световна икономика. ОПЕК не измени прогнозата си за световното потребление на петрол през 2013 г., докато Управлението за енергийна информация на САЩ я повиши, като същевременно понижи прогнозата за добива на суровината в държавите, не влизащи в ОПЕК.

Министерството на финансите на САЩ наскоро съобщи официално, че икономическите санкции срещу Иран са сринали износа му на суров петрол и в момента той е над два пъти по-малък, отколкото през миналата година. При положение, че и Либия, и Ирак все още не могат да възстановят добива на нефт до оптималния си капацитет, останалите страни-производителки като Саудитска Арабия, Русия, Венецуела и други, не са в състояние да увеличат толкова бързо добивите си, че да запълнят създалата се празнина, което води до високи международни цени на нефта. 

Колкото до България, тук върху цените на горивата влияе и курсът на долара. Нашата обвързаност с еврото при общото кризисно състояние на европейската икономика води до обезценяване на лева спрямо долара, което от своя страна допълнително повишава цените на горивата, тъй като те, както и нефтът, се търгуват в долари.

Досега ни се обяснява, че цената на горивата се изчислява по много сложна формула. Всъщност каква част от цената им се формира от цената на суровия петрол?

Двата фактора с най-голяма тежест в цените на дребно на горивата са стойността на суровината и делът на данъците и акцизите. Делът на нефта и биодобавката в цената на един литър гориво се движи между 41 и 46%. Други 43-45% са данъци и акцизи. Останалото покрива всички разходи за производство и продажба - преработката, транспорта, съхранението, дистрибуцията, маркетинга и т.н.

Тук е мястото да припомня, че вече 11 години политиката на Европейския съюз по отношение на горивата е основана на принципа, че ЕС трябва да стане “ниско-въглеродна” икономика, използваща все по-малко изкопаеми енергийни източници в индустрията, транспорта и бита и все повече възобновяеми източници на енергия. Този принцип всъщност се основава на стремежа на ЕС, от една страна, да намали зависимостта си от вноса на нефт, природен газ и въглища, и от друга – да намали замърсяването на околната среда. Затова от 2004-та година насам, когато бе основана Енергийната общност, в европейските страни са приети изключително високи акцизни ставки за облагане на горивата, особено на тези, свързани с личните автомобили.

Акцизът в Европа изпълнява своеобразна „наказателна” функция за това, че хората използват автомобилите си, замърсяват въздуха и консумират твърде много гориво. В моменти, когато цените на суровината се задържат дълго време твърде високи, а европейските икономики са в криза, потребителите в страните от ЕС се оказват в положението на най-потърпевши. В САЩ например делът на данъците и акцизите в цените на горивата се движи между 12 и 16%, докато в Европа половината от цената на горивата отива в хазната.

Колкото до формулата на ценообразуване, в нея няма нищо толкова сложно. Тя се подчинява на едни и същи фактори както у нас, така и във всяка друга страна от Европейския съюз, в която действат пазарните принципи. Както суровината, така и готовата продукция се котират на международните пазари, където цените им се определят на базата на търсенето и предлагането. Тъй като в ЕС действа изискването горивата да отговарят на общ стандарт, технологията за производство на горива по този стандарт е една и съща, тоест производствените разходи на рафинериите са съпоставими. Разликата е в това какви количества светли горива е в състояние да произведе дадена рафинерия от единица нефт и какво количество продукция може да пласира на пазара.

Колкото по-голяма част от суровината се превръща в светли горива, върху толкова по-голямо количество продукция се разпределят разходите за покупка и преработка на нефт, и съответно тежестта им в цената намалява. Логично една модернизирана рафинерия, постигаща над 95 на сто дълбочинност на преработката на нефта, ще работи по-рентабилно от такава като бургаската, в която този показател е 70 на сто. Увеличаването на дълбочинността на преработката е и основната цел на инвестицията от 1,5 милиарда долара, която ЛУКОЙЛ осъществява в Бургас.

От друга страна, ние сме заинтересовани заводът „Лукойл Нефтохим Бургас” да работи с максимално натоварване. Това е другият от начините да се поевтини продукцията. Когато постоянните разходи като електричество, пара, консумативи, работни заплати се разпределят върху обем от 7,5 милиона тона нефт годишно, те са значително по-ниски на единица продукция, отколкото ако ги разпределяме върху 5,5 милиона тона нефт преработка, както е в момента, поради свития пазар.

Защо в цената на суровия петрол има твърде голяма волатилност, каквато липсва  в крайната цена на горивата? В последните шест месеца цената на петрола отбеляза спад от над 8%. Защо и при минералните горива не се забеляза подобен тренд?

Напротив, трендът при горивата е същият. През март например, когато нефтът сорт Брент достигна 125 долара при курс на долара 1,45-1,46 лв, ако си спомняте, бензинът у нас струваше 2,70 лв., или 1,86 долара. През август-септември, при цена на нефта около 114-115 долара и курс 1,56-1,57 лв, цената му в долари беше 1,75$. Тоест, изчислен в долари, бензинът стана със 7% по-евтин, отколкото през март, но в левова равностойност се оказа с 2,5% по-скъп. Слабостта на еврото, с което ние сме обвързани, се отразява негативно на цените у нас.

През миналата година скокът на цените на горивата предизвика серия от протести и правителствени мерки, включително мораториум, но и през тази година цените продължиха да растат. Има ли мерки, които според Вас трайно биха могли да спрат този растеж?  Има ли мерки на което и да е правителство по света, които бихте посочили като успешни в обществения стремеж към намаляване цената на горивата?

Както вече казах, като изключим обективното влияние на цената на суровината, основната тежест в цените на горивата в Европа идва от данъците и акцизите. Докато те са на настоящите си нива и се начисляват по настоящата методика, всяка друга мярка, която производители и търговци биха могли да предприемат, би имала минимален ефект. Ако например на общоевропейско ниво се приеме една-единствена промяна - стойността на акциза да не се облага с ДДС, ефектът само от тази мярка би довел до трайно намаляване на цените в европейските страни с между 10 и 50 евроцента, което е повече от стойността на целия марж.

Хората, надявам се, започнаха да разбират, че нефтените компании наравно с тях са най-заинтересовани цените да не са високи. При високи цени, особено при ниска покупателна способност, потребителите спират да купуват. При свито потребление, естествено, нефтените компании продават по-малко и излизат на загуба, правителствата започват да влагат средства в търсене на алтернативни източници на енергия, икономиките страдат, така че, за всички е по-добре цената на нефта да се върне към нива, поносими за икономиката.

Според президента на ЛУКОЙЛ г-н Вагит Алекперов, това са цени от порядъка на 80-100 долара за барел. Но, за съжаление, това е процес, който не зависи от нефтените компании. Това, че те добиват нефт, не значи, че те определят неговата цена. Навсякъде в света природните богатства, недрата, въздухът и водата са изключително държавна собственост. Дадена компания получава правото да търси и извлича нефт от земните недра на дадена държава, за което плаща концесионни такси, данък природни богатства, експортни мита и т.н. За страните-производителки на нефт това са основните приходи в националните им бюджети. Заблуждение е тезата на някои хора, които казват – ама те ЛУКОЙЛ имат собствен нефт, защо не ни го дават по-евтино. Ние няма как да го докараме в Бургас по-евтин, след всички концесионни и други такси и експортни мита, които плащаме.

Каква е вашата оценка за условията за бизнес в България и какво би могло да се направи предприемачеството да се насърчи? Усещате ли липсата на икономическа стратегия в България?

Нека си говорим откровено – в момента бизнес-среда в България практически няма, да не говорим за инвестиционен климат. Вземете която и да е водеща европейска държава и погледнете развитието й – навсякъде разковничето на позитивния икономически растеж е в постигането на баланса между обществения и частния интерес. Ролята на бизнеса е да произвежда стоки и услуги, да създава работни места, да плаща данъци и заплати, да инвестира и, разбира се, да печели.

Ролята на държавата е да стимулира развитието на бизнеса и да разпределя приходите от него в обществена полза. Именно бизнесът е източникът, от който трябва да дойде прогресивното развитие на държавата. Когато обявяваш този източник за враг и насочваш недоволството на хората от незащитения обществен интерес към него, няма как да очакваш позитивно развитие.

Българската политическа класа не успява да реши икономическите проблеми на държавата и ги прехвърля върху бизнеса, сякаш той е виновникът. Това доубива икономическата среда и тя се върти в един затворен кръг. Икономиката е оставена на принципа „Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се” и нито една партия, независимо лява, дясна или центристка, няма ясна идея как да се насърчи икономическата активност.

А без нея няма как да бъде защитен и общественият интерес, защото някой трябва да произвежда, да плаща данъци, за да има приходи в хазната, които държавата да разпределя. Докато политиците не осъзнаят, че устойчиво развитие се постига в партньорство, а не във война с бизнеса, страната ни ще продължава да е на опашката по доходи и на първите места по безработица.

Четете цялото интервю в новия брой на сп. Икономика.