2021 година може да е по-кошмарна за ЕС

Но тези проблеми няма просто да изчезнат през 2021 г. Без пандемията, изтощителните преговори с Обединеното кралство или американския президент Доналд Тръмп насреща си, Брюксел може най-накрая да намери начин за решаване на проблемите, които отдавна подкопават Блока. Това обаче няма да е лесно.

До известна степен кризите от 2020 г. прикриха липсата на единство в ЕС. На фона на амбициите на Брюксел за по-голяма интеграция и превръщането на Блока в глобална силна, общността е изправена пред раздор по редица въпроси. Става дума за разногласия от спазването на принципите на правовата държава до координираната стратегия за работа с Китай.

Върховенството на закона е може би най-непосредственият проблем за решаване, доколкото този въпрос заляга като изискване за отпускането на средствата по новия дългосрочен бюджет на ЕС. Преговорите по него и по пакета за възстановяване от COVID-19 бяха изключително тежки и се забавиха в момент, когато държавите членки се нуждаят от пари повече от всякога.

Две от тях обаче се опълчиха на мнозинството – Унгария и Полша. Правителствата на Виктор Орбан и Матеуш Моравецки възразиха срещу обвързването на средствата със спазването на принципа на правовата държава. Това не е изненадващо, тъй като и двете се разследват за нарушения по такива въпроси на ниво ЕС.

Междувременно насред коронавирусната криза се родиха опасения, че спешните мерки в много държави от Блока ограничават основните права на гражданите.

Спекулации, че Брюксел ще обвърже бюджета на ЕС с върховенството на закона, има отдавна. Пристъпването към това в момент на криза обаче засили въздействието на ветото, на което всяка държава членка има право. „Унгария и Полша може да са най-екстремните случаи. Но много други държави се отказаха от гражданските свободи през последните няколко години“, коментира Якуб Ярачевски, юрист в Democracy Reporting International.

„Обвързването на върховенството на закона директно с парите на ЕС само по себе си не е лоша идея“, обяснява той. Според него обаче, ако повече от една държава изтласква границите на гражданските свободи, „неизбежно ще откриете, че те се подкрепят една друга, подкопавайки целостта му“.

Влиятелни гласове в Брюксел предложиха еврофондовете да се одобрят без Унгария и Полша. Този подход щеше да открие нов огромен дебат в рамките на ЕС: Точно колко обединен трябва да бъде Съюзът.

Достатъчно е да погледнем към Brexit. Великобритания, която от днес вече не е част от ЕС, не беше единствената държава с надигнали се популистки движения, призоваващи за напускане на Блока. Четири години по-късно – евроскептичните партии вече не целят излизане от общността, а нейната промяна.

„Ясно е, че нашият електорат понастоящем не търси изход от ЕС, а вместо това фокусът ни е да изградим достатъчно евроскептична подкрепа, за да го отклоним от задаващата се катастрофа на все по-тясно единство“, казва Гунар Бек, евродепутат от крайнодясната партия на Германия AfD.

Бек вярва, че европейското евроскептично движение има потенциал да се разраства, дори когато отвъд океана на мястото на Тръмп идва по-подкрепящия Джо Байдън.

„ЕС е във вечна криза от 2010 г. и не е решил нито един от проблемите, които тези кризи са причинили, било то кризата в еврозоната, миграционната криза или сега кризата с COVID“, казва той. 2021 г. създава възможности, които биха могли да докажат дали Бек е прав.

В няколко държави членки например предстоят избори, включително във влиятелни страни като Германия и Нидерландия. И в едната, и в другата има влиятелни евроскептични популистки движения.

Страхът за еврофилите не е, че тези крайни партии ще влязат във властта, а в това, че те плашат водещите политици до степен, до която в крайна сметка те влизат в реториката на популистите. Добре известно е, че точно това се е случило във Великобритания, където Найджъл Фарадж засили неимоверно натиска върху консерваторите и те нямаха друг избор, освен да обявят референдума за Brexit.

Размирни вълнения не липсват и в Нидерландия. Настоящият министър-председател Марк Рюте разбуни духовете по време на изборите през 2017 г. със своето отворено писмо, критикуващо исляма и имиграцията. През 2020 г. той беше критичен и към плановете за разходи на ЕС, настоявайки да не се губят пари – необичаен ход за европейски либерал.

Модели на преместване към дясното са налице в много други страни от ЕС, като Франция, Германия, Чехия и Австрия. Дори при електорално поражение популистите могат да претендират за политически победи.

„Когато популистите потъват, основните партии виждат възможност да вземат техните гласове и да контролират дясното крило на собствените си партии. Тогава те възприемат крайнодесни идеи, които в крайна сметка филтрират до ниво ЕС, променяйки динамиката в Брюксел“, казва Катрин Де Врис, професор по политически науки в миланския университет „Бокони“.

ЕС на международната сцена?

Управлението на Тръмп принуди Европа да мисли сериозно за отношенията си със САЩ. Така идеята за „стратегическа автономия“ намери почва в Брюксел през последните няколко години. Накратко, тя се изразява в стремежа на ЕС е да бъде по-самостоятелен в области като сигурност, икономика, вериги за доставки и климатични промени. В действителност целта е да се превърне в една от трите основни глобални сили, заедно със САЩ и Китай.

Все пак в Европа няма илюзия, че сега Вашингтон ще промени коренно подхода си към Пекин, обръща внимание Ерик Братберг, директор на европейската програма в Фондация „Карнеги“ за международен мир във Вашингтон. Усложнения вероятно ще има, например когато Байдън поиска китайски компании да бъдат забранени или Европа да се обяви срещу нарушаването на правата на човека.

„Много европейски държави, особено Германия, изнасят огромни количества за Китай и няма да искат да ограничат този поток от приходи“, добавя Братберг.

Ако общата политика на дипломация не беше достатъчно твърда, стремежът на Брюксел към единна политика за сигурност и отбрана вероятно ще предизвика още по-голямо разделение. Не е тайна, че френският президент Еманюел Макрон би искал Европа да поеме по-голям контрол върху собствената си сигурност. Също така не е тайна, че на властите в Германия, Нидерландия, Португалия и много други не им удобна перспективата за изграждане на огромни военни мощности на континент.

С други думи, много държави от ЕС са доволни от това, че сигурността им се субсидира от НАТО и САЩ, като същевременно имат дълбоки икономически отношения с Китай и Русия.

И както Брюксел вече установи, много е трудно да се преговаря с тези, които са свикнали да ядат тортата.

2020 г. беше много трудна за ЕС, който се движеше около пукнатините на разделението. Вероятно ще продължи да го прави и през 2021 г. Дали има политическа воля или талант да го стори, без да разширява тези пукнатини, е съвсем друг въпрос.