4,5 трилиона евро за спасяването на закъсали банки
ЕК предложи единни правила за възстановяването и оздравяването на финансовите институции
Финансовата криза е показала, че публичните власти не разполагат с необходимите инструменти за реакция спрямо проблемни банки, работещи на глобалните пазари. Това се казва в съобщение на Европейската комисия по повод обявените днес предложения за правила за целия ЕС относно възстановяването и оздравяването.
„За да поддържат важни финансови услуги за гражданите и бизнеса, правителствата трябваше да вложат публични средства в банките и да издадат гаранции в безпрецедентен мащаб“, добавят от ЕК. В периода между октомври 2008 г. и октомври 2011 г. ЕК е одобрила 4,5 трлн. евро (равняващи се на 37 % от БВП на ЕС) за мерки за държавни помощи за финансовите институции. Така са били предотвратени масови банкови фалити и икономически сътресения, но данъкоплатците поеха бремето на влошаващите се публични финанси и не беше решен въпросът как да се действа с големите трансгранични банки, които изпитват затруднения.
Според ЕК обаче ситуацията сега ще се промени след приетите днес предложения за правила за целия ЕС относно възстановяването и оздравяването. Те гарантират, че в бъдеще властите ще могат да се намесват решително още преди възникването на проблемите и от самото начало при появата на трудности. Освен това, ако финансовото състояние на банка се влоши непоправимо, основните функции на банките могат да бъдат запазени, като същевременно разходите по преструктуриране и оздравяване на проблемните банки се поемат от собствениците на банките и кредиторите, а не от данъкоплатците.
„Днешното предложение е важна стъпка към създаването на банков съюз в ЕС и ще направи банковия сектор по-отговорен. Това ще допринесе за стабилността и доверието в ЕС в бъдеще по пътя към по-нататъшна интеграция и взаимозависимост на нашите икономики“, коментира президентът на ЕК Жпзе Бароузо.
Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Мишел Барние заяви: „Финансовата криза струва скъпо на данъкоплатците. Необходимо е да предоставим на властите подходящи инструменти, за да могат да реагират адекватно на бъдещи кризи в банковия сектор. В противен случай гражданите ще трябва отново да плащат сметката, а спасените банки ще продължават по същия начин, тъй като знаят, че могат отново да разчитат на външна помощ.“
